Тръстеник (дем Мъглен)

селище в Гърция
Вижте пояснителната страница за други значения на Тръстеник.

Тръстеник (на гръцки: Θηριόπετρα, Тириопетра, до 1929 година Τρέστενικ, Трестеник[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.

Тръстеник
Θηριόπετρα
— село —
Гърция
41.0581° с. ш. 22.16° и. д.
Тръстеник
Централна Македония
41.0581° с. ш. 22.16° и. д.
Тръстеник
Воденско
41.0581° с. ш. 22.16° и. д.
Тръстеник
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина285 m
Население262 души (2021 г.)

География

редактиране

Селото се намира на 12 километра северно от Къпиняни, в северната част на котловината Мъглен (Моглена) в подножието на планината Пиново.[2][3]

В Османската империя

редактиране

Според Стефан Веркович към края на XIX век Тръстеник (Трестеник) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 659 души и 160 домакинства.[4] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Търстеникъ живеят 1000 българи мохамедани.[5]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година сочи Тресино с 1138 жители българи мюсюлмани.[3]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Тръстеник (Трстеник) има 230 къщи славяни мохамедани.[6]

В 1924 година по силата на Лозанския договор мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци, бежанци от Турция - предимно туркогласни караманлии от Кападокия, малко елиногласни от Хили, понтийски гърци, тракийски гърци и съвсем малко арменци.[2][3]

Според преброяването от 1928 година селото е бежанско със 121 бежански семейства и 466 души.[7]

В 1929 година е преименувано на Тириопетра, като новото име е дадено от свещеник Никандър Папайоану.[8] Църквата е посветена на Свети Апостол Филип.

Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция - жителите му са преселени от властите в полските села. След нормализацията на обстановката, част от селяните се завръщат и обновяват селото.[3]

Селото произвежда овошки, тютюн, жито и е развито частично и скотовъдството.[3]

Прекръстени с официален указ местности в община Тръстеник на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Тръстеник[9] Τρέστενικ Керавно Корфи Κεραυνό Κορφή[10] връх в Кожух на СЗ от Тръстеник (935,3 m)[9]
Кайнак[9] Καϊνάκι Термес Пигес Θερμές Πηγές[10] местност на ЮЗ от Тръстеник[9]
Извор[9] Ίσβορ Пиги Πηγή[10] бивше село на ЮЗ от Тръстеник[9]
Касапица[9] Χασαπίτσα Сфагион Σφαγεϊον[10] връх в Кожух на СЗ от Тръстеник в землището на Северяни[9]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1218[3] 1138[3] 473[3] 717[3] 478[3] 555[3] 466[3] 397[3] 361[3][2] 401 334 262
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Нагоре към: а б в Η Θηριόπετρα // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
  3. Нагоре към: а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 102. (на македонска литературна норма)
  4. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 114.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  6. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  8. Τοπική Κοινότητα Θηριόπετρας // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 2014-06-17.
  9. Нагоре към: а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  10. Нагоре към: а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1070. (на гръцки)