Тръстеник (дем Мъглен)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Тръстеник.
Тръстеник (на гръцки: Θηριόπετρα, Тириопетра, до 1929 година Τρέστενικ, Трестеник[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.
Тръстеник Θηριόπετρα | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Мъглен |
Географска област | Мъглен |
Надм. височина | 285 m |
Население | 262 души (2021 г.) |
География
редактиранеСелото се намира на 12 километра северно от Къпиняни, в северната част на котловината Мъглен (Моглена) в подножието на планината Пиново.[2][3]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеСпоред Стефан Веркович към края на XIX век Тръстеник (Трестеник) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 659 души и 160 домакинства.[4] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Търстеникъ живеят 1000 българи мохамедани.[5]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година сочи Тресино с 1138 жители българи мюсюлмани.[3]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Тръстеник (Трстеник) има 230 къщи славяни мохамедани.[6]
В 1924 година по силата на Лозанския договор мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци, бежанци от Турция - предимно туркогласни караманлии от Кападокия, малко елиногласни от Хили, понтийски гърци, тракийски гърци и съвсем малко арменци.[2][3]
Според преброяването от 1928 година селото е бежанско със 121 бежански семейства и 466 души.[7]
В 1929 година е преименувано на Тириопетра, като новото име е дадено от свещеник Никандър Папайоану.[8] Църквата е посветена на Свети Апостол Филип.
Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция - жителите му са преселени от властите в полските села. След нормализацията на обстановката, част от селяните се завръщат и обновяват селото.[3]
Селото произвежда овошки, тютюн, жито и е развито частично и скотовъдството.[3]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Тръстеник[9] | Τρέστενικ | Керавно Корфи | Κεραυνό Κορφή[10] | връх в Кожух на СЗ от Тръстеник (935,3 m)[9] |
Кайнак[9] | Καϊνάκι | Термес Пигес | Θερμές Πηγές[10] | местност на ЮЗ от Тръстеник[9] |
Извор[9] | Ίσβορ | Пиги | Πηγή[10] | бивше село на ЮЗ от Тръстеник[9] |
Касапица[9] | Χασαπίτσα | Сфагион | Σφαγεϊον[10] | връх в Кожух на СЗ от Тръстеник в землището на Северяни[9] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 1218[3] | 1138[3] | 473[3] | 717[3] | 478[3] | 555[3] | 466[3] | 397[3] | 361[3][2] | 401 | 334 | 262 |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в Η Θηριόπετρα // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 102. (на македонска литературна норма)
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 114.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Τοπική Κοινότητα Θηριόπετρας // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 2014-06-17.
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1070. (на гръцки)