Отваря главното меню

Убийството на Георги Марков е неразкрито покушение на 7 септември 1978 г. на моста Ватерло в Лондон срещу българския писател дисидент Георги Марков, завършило със смъртта му на 11 септември.

Съдържание

Място на покушениетоРедактиране

 
Мостът „Ватерло“. Южната стълба излиза на моста. Ясно се вижда отношението и с автобусната спирка.

Мостът „Ватерло“ е с две платна и двупосочно движение. Всяко от платната има и съответното пешеходно. В двата края на моста има стълбища, чрез които пешеходците се изкачат на моста от северната или южна му страна, и могат да се предвижват по него в желаната от тях посока и пешком. Слизайки по стълбището от южната страна на моста, пешеходецът се оказва точно на еднопосочно платно за движение, което геометрично погледнато е перпендикулярно на главната ос на моста. Що се касае до 1978, от моста таксиметрови шофьори не вземат пътници, и практически, такси на моста не може да бъде спряно, или да чака когото и да е било[1][2]. Към 1978 е било забранено изобщо на МПС да спират на моста, освен че съществува и до днес забрана за изпреварване по него (непрекъсната бяла линия). Според друга версия, от разпитите (един по един) на десетките хиляди таксиметрови шофьори, от Скотланд Ярд, и в рамките на разследването, не е установено някой от тях да е качвал пътник в този ден от моста „Ватерло“[3].

Версия на преобладаващото мнозинство свидетелиРедактиране

На 7 септември 1978, четвъртък:

  • Според Ричард Къмингс (Richard H. Cummings – бивш шеф на сигурността на радио „Свободна Европа“ и консултант на филма на Дексел) ([4] – глава "Атаката на моста „Ватерло“") Георги Марков е сутрешна смяна, и се връща с колата си („зелен Ситроен“ според Къмингс) за обяд и кратка почивка у дома. Къмингс предварително уточнява, че Марков има навика да пътува с автобус от моста „Ватерло“ до централата „Bush House“ на Би Би Си (без да уточнява за кога това се отнася – само за сутринта при идване на работа, или изобщо и винаги). Това „уточнение“ на Къмингс е в противоречие с филма на Дексел, на който Къмингс е консултант, и в който тезата за „навика за пътуване с автобус на работа“ се оспорва от Анабел Маркова доста категорично, и въобще не се поддържа от филма ! Според Къмингс, след почивката, и към около 14 часа, Марков потегля обратно, и паркира на място под южната част на моста Ватерло" (не се уточнява дали е платен паркинг, или не). Според Къмингс, Марков изкачва южните стълби, стига на моста, и приближава хората чакащи на автобусната спирка. От предисловието на Къмингс би трябвало да се подразбира, че Марков там ще се нарежда да чака автобус, но що се касае конкретно за часа 14, Къмингс това не твърди – той просто пише, че Марков приближил чакащите на спирката хора (оригинал, цитат – "... as he neared the que of people waiting for the bus..."), но с каква цел – да продължи пеш, или да чака автобус, НЕ става ясно от изложението! Друга противоречива фраза тук е фразата на Къмингс – цитат – "...той изкачи стълбите към автобусната спирка..." (оригинал, цитат – "... he climbed the stairs to the bus stop..."). От снимките на моста, и отношението му към южната стълба, ясно се вижда че стълбата води само до нивото на моста, а не излиза директно на спирката – тоест, изкачвайки се на моста по тази стълба, е нужно да се завие наляво, и след около няколко метра се стига до въпросната спирка! Описанието на инцидента е същият както и във филма на Дексел[1] с разликите:
  • Къмингс не уточнява, на коя точно страна се обръща Марков след като усеща острата болка – по всички достоверни досега данни – надясно[1][5];
  • Къмингс твърди, че човекът, когото Марков вижда (обръщайки се надясно), реално се отдалечава от него – тоест, в момента на възможен контакт (острата болка) излиза че двамата се равняват по дясното си рамо, но вървят (и гледат) в противоположни посоки – Марков към спирката, неизвестният се отдалечава от нея. Тъй като Марков е на метри от изхода на южното стълбище, бързо отдалечаващият се мъж ще подмине този изход (стълбището) и така до края на моста, няма друг изход къде да се скрие, и реално влиза в капан, защото краят на моста лесно се блокира, а през перилата е само Темза.
  • Къмингс твърди, че когато Марков се обръща, мъжът прави опит да си вдигне чадъра (това забелязва Марков). Къмингс не посочва, с коя ръка неизвестното лице прави този опит – ако двамата мъже са равнени по дясното си рамо, неизвестният може да нанесе удар по дясното бедро на Марков само с дясната си ръка, която е точно на нивото на бедрото му отзад (двамата се движат в противоположни посоки, и неизвестният в един момент се намира откъм гърба на Марков). Следователно, неизвестният не може нито да нанася удар с дясната си ръка, и в същата тази да държи чадър, който инсценирано изпуска от нея, нито може да нанася удар с далечната си лява ръка по задната част на дясно бедро, правейки пируети, с единствената цел обезателно с дясната си ръка да държи чадъра си. Единствената реална възможност тук е мъжът да държи въпросният чадър в лявата си ръка. Ако обаче го държи с нея, не е ясно как ще нанася удар по дясно бедро с оръжието – чадър в лявата, без театрално (и подозрително) да се завърта!
  • Къмингс твърди, че отминавайки Марков, мъжът се качва на такси, паркирано наблизо (оригинал-цитат-"...parked nearby..."[4]). От редица източници[1][2] днес става ясно, че таксита на моста „Ватерло“ през 1978 не само не могат да спират – не могат да чакат. Освен че чакащо такси в близост би било крайно подозрително и лесно за запомняне на номер, особено от Марков, обърнал се, и следящ непознатият какво прави.
  • Според филма на Клаус Дексел[1], Марков е следобедна смяна в Би Би Си[1] (за сутрешна, с обедна почивка, тук не става и въпрос). Около 14 часа той напуска дома си в предградие на Южен Лондон, и след около половин час с кола, около 14.30, пристига под южната част на моста „Ватерло“, Лондон, където има обичай да паркира колата си на платен паркинг.[1] След като паркира, Марков се изкачва по Южните стълби на моста, с намерение както всеки работен ден по пешеходното платно да продължи до „Bush House“, където се намира сградата на ББС. За отбелязване също е че, на няколко метра в ляво от мястото, където южното стълбище завършва на нивото на моста, през 1978 се намира автобусна спирка. Изкачил се на моста за да продължи пешком както обикновено (и неясно, какво разстояние точно е извървял след изхода от стълбището, и на моста вече), Марков усеща силна прободна болка в задната част на дясното си бедро[1][5] (следователно, причината за реакция е болката, а не звука от падащ предмет – в случая – чадър). Обръщайки се (поради болката) инстинктивно надясно, Марков вижда зад себе си мъж в приклекнало положение, опитващ се да вдигне падналият си чадър от земята. Мъжът вдига чадъра от земята, изправя се, кратко и неразбрано (с не особено ясна дикция[1][5], с чужд акцент според Къмингс[4]) измърморва „Извинявайте...“, след което бързо се спуска по същите стълби, по които Марков току що се е изкачил.[1] Марков приближава перилата на моста, от където има пряк обзор и към изхода на южното стълбище (което току що е изкачил), и под моста, където има едно платно и еднопосочно движение. Марков наблюдава въпросният мъж, вече слязъл, и на нивото на платното, да спира минаващо в същата посока такси, да разговаря кратко с някого вътре, след което се качва в таксито и заминава в неизвестна посока.[1] Никой и досега не е в състояние да идентифицира това лице, нито (поне официално) съществуват описания от свидетели, видели въпросното лице.

Допълнителен аргумент в полза на това че, акцията не е извършена по дължината на моста, а вероятно около мястото, където южното стълбище излиза на нивото на моста, са следните факти:

  • Вероятна акция на моста, ще принуди извършителите дълго да вървят по него в избраната посока (такси от там не може да се вземе[1][2]), а от двете страни на моста „Ватерло“ е Темза, и освен скок в реката, друг начин за напускане на моста (а с това и на мястото на престъплението) няма;
  • По дължината на моста, всяко лице, или лица, са лесно забележими, и без възможност да се укрият от възможно преследване – двата края на моста лесно може да се блокират при нужда.
  • Преимуществата при акция, проведена около мястото, където южното стълбище излиза на нивото на моста – лицето се спуска веднага по стълбището – така се намалява възможността за запомняне на лицето, или характерните му черти, защото се намалява времето на експозицията му към околните преки свидетели – стълбището е витиевато, с цилиндрично високи странични стени, сравнително тясно за двупосочно движение на хора, и поради всичко това – визуално изолирано;
  • След слизането по южното стълбище, и с излизането на долното платно, лицето става веднага видимо за превозно (то) средство, чакащо, или приближаващо се от разстояние, което улеснява неимоверно инсценировката на използването на такси (най-естественият избор на напускане на мястото, с оглед обстоятелствата и черният цвят на такситата в Лондон), без да е нужно превозното средство да стои подозрително дълго паркирано или спряло; друга подробност е че, номерата на превозното средство намиращо се под моста, е много по-трудно да се четат ако се стои на моста, отколкото ако се наблюдава от място под моста. В този аспект, да се различат номерата на таксито, или каквото и да е било друго превозно средство от лице, стоящо на моста, е много по-трудно отколкото ако лицето е слязло под моста, и на платното там.

Въпросът със смените в Би Би Си е особено важен – ако се вземат пред вид събитията от 08/09/1978, когато Марков трябва да стане много рано за да успее за сутрешна си смяна, най-вероятното е наистина смените да почват рано сутрин с обедна почивка (Къмингс[4], глава "Атаката на моста „Ватерло“"). Според Лирков, дежурствата започвали "...рано следобед..."[6] без да е ясно, кое е редовна смяна, и кое – дежурство. Този въпрос е отворен за дебат.

Тук са нужни и следните уточнения – Анабел Маркова в интервюто си за филма на Клаус ДекселНакаран да замлъкне: Георги Марков и убийството с чадър“, 2013, потвърждава, че съпругът и е имал навик да се движи пешком до сградата на ББС „Bush House“, не е ползвал автобус, и затова не е възможно да е чакал на автобусната спирка на моста „Ватерло“[1]. От всичко известно досега, няма също данни, или свидетелски показания, вероятният извършител да е „преминавал на противоположното на инцидента платно на моста“, нито да е имало на тази противоположна страна „чакащо такси“, нито в същата посока да е „чакало“ такси, което сигурно Марков би забелязал, изкачвайки стълбите, и стигайки на нивото на моста – поради интензивното двупосочно движение по моста, и забраната за изпреварване, всяко спряло ПС би било много лесно отличаващ се маркер. В добавка, през 1978, по никое от платната на моста „Ватерло“ не е било възможно да „чака“ такси, защото просто е било забранено да се спира на моста, което обаче е възможно, що се касае до пространството под южният края на моста, където стълбището завършва пряко на еднопосочно платно за движение, откъдето е възможно да се спре такси и няма забрана за спиране на такова.[1]

Версия според Теодор Лирков [6]Редактиране

Според спомените на Теодор Лирков, към 18.20 Георги Марков е напуснал за кратко работното си място за да премести (препаркира) колата си от южната страна на моста „Ватерло“ в близост със зданието на ББС „Bush House“ – отсъствие от около 18.20 до около 18.45. В този час обикновено, мнозинството от редовните служители на ББС приключват работния си ден, и затова се освобождават места за паркиране в близост със сградата. Според Теодор Лирков:

Веднага след като се връща в редакцията след около четвърт час, Марков ми разказа как на път за колата някакъв случаен минувач се сблъскал с него, при което е изпуснал по невнимание чадъра си.

По молба на Георги Марков, Лирков оглежда въпросното място и установява „малка раничка от убождане, обагрена с прясна кръв точица“ в областта на задната част на дясното бедро[6], но и двамата игнорират находката.

Гореописаните спомени на Лирков обаче не идентифицират точно времето на инцидента – не е ясно по причина на какво след завръщането си Марков е споделил станалото – с оглед на засилваща се болка е разказал станалото в друг час, или разказаното касае събитие, станало точно по времето на този четвърт час. Освен това, в това интервю[6], Лирков споменава за това, как непознатият "...спрял едно от минаващите таксита и отпътувал с него." Въпросът тук е че на моста „Ватерло“, и през 1978, не спират таксита[1][2] за да вземат пътници, и второ, за да хване такси, непознатия би трябвало да пресече платното в противоположната посока, което също е и забранено, и ширината за пресичане е голяма (две платна плюс половин пешеходно). Освен това, периодично се появят други твърдения, според които, Марков е отишъл не да препаркира колата си, а да поднови платения паркинг под Южния край на моста „Ватерло“, времето за което или е изтичало, или е вече било изтекло, но преобладаващото мнение потвърждава версията с преместване на колата. Нови твърдения също намекват за отлъчване с цел правене на залози в бюро за залози наблизо, увлечение, към което, по всички свидетелски показания, Марков е бил пристрастен. Точната истина към 2016 не е възможно да бъде установена, при липса на сигурни данни, или такива, от отворени архиви и/или свидетелски показания, съдържащи се в тях.

Друг аргумент в полза на факта че Лирков вероятно е сбъркал времето е в това, че началото на локалните симптоми от рициновото имплантиране са до около 4 часа, а системните започват да се проявяват до около 6 часа от инцидента[1][7][8]. Следователно, ако инцидентът наистина е станал приблизително в 14.30 – 14.45, симптомите (локални и общи) ще са налице, и засилващи се, до и около 18.30 – 19. Което е и станало повод Марков да се оплаче след завръщането си в 18.45, и да се започне разговор по темата. Друг аргумент с тежест, който е против времето на Лирков е фактът че, отлъчването на Марков с цел грижи около колата не е рутинно поведение – тоест, никой не е знаел предварително дали той наистина ще напусне за кратко работата си в този час. Докато идването на работа в 14.30 е рутинна процедура, повтаряща се всеки ден, и по един и същи начин. Следователно, да чака някой, или екип, за да извърши нещо, по време, когато никой не е сигурен дали, и кога, или изобщо Марков ще се появи, не е професионален подход. Вместо да предпочете време, което от предварителното наблюдение има рутинен и повтарящ се характер. Освен това, в по-късните часове, и с оглед край на работния ден, е ясно че ще има повече хора и свидетели в сравнение с часа 14.30, когато освен смени, никой рутинно не започва работния ден.

Следователно, най-логичната версия е че, с оглед засилване на болката, и след завръщането си (отсъствие, траещо четвърт час) Марков да се е оплакал на Лирков, вероятно около 18.45 -19 часа (съвпадащо и с думите на Лирков за времето на разговора), и в отговор на въпроса "... какво се случи?", да му е описал инцидент, но станал при първото паркиране на колата около 14.30, а не в 18.20 – 18.45 ! като Лирков вероятно погрешно е запомнил, или възпроизвежда, времето на инцидента.

Анализирайки текста[6] също не става ясно, как смяната на Марков ще свършва между 21 – 22 часа, а следващата ще започва в 02 на другият ден, 08/09/1978, тоест, след 4 часа !

За изясняване на тези противоречия, тук е от особено значение анализа на един от първите доклади на Скотланд Ярд по случая[9] .

Доклад на Скотланд Ярд[9]Редактиране

Докладът на Скотланд Ярд внася ясност в редица детайли относно показанията на Анабел Маркова и Теодор Лирков, и поради факта, че хронологично е най-близо до събитията.

Според доклада:

"Колега съобщава, че няколко минути след 18.30 ч. на 7. ІХ. 1978 г. Марков напуснал Буш Хаус, за да отиде до „Ватерло“, за да прибере колата си, и да я паркира отново в близост до Буш Хаус, тъй като ограниченията за паркиране в тази зона били вече отменени."

от което става ясно, че се касае за ограничение за паркиране в близост със сградата, а не за "... тъй като през деня е почти невъзможно да се намери място за паркиране около сградата на Би Би Си „Буш хаус...“ [6] Това е важно, тъй като ако става въпрос за ограничения, които рутинно се свалят всеки ден, и в определен час, може да се очаква и рутинно поведение от Марков, що се отнася преместването в близост на колата му. Което от своя страна прави възможен инцидент точно по това време с оглед рутинността на поведението на жертвата.

"... Марков се завърнал в 19 ч. следобед. По-късно към 20.15 ч. разказал на колегата си за инцидент, при който един мъж го убол с чадър в дясното бедро отзад."

От това става ясно че, разказът на Марков не е „веднага щом се завърна в редакцията“ (около 19.45, и по думите на Лирков[6]), а значително по-късно. От посоченият цитат от доклада на Скотланд Ярд, НЕ се потвърждава твърдението на Лирков, че се каса за инцидент, станал по време на това кратко отсъствие – „разказал за инцидент...“ но кога станал? не става ясно дори и от доклада на Скотланд Ярд ! във всички случаи, докладът НЕ твърди че според тяхната оценка, инцидентът е станал по време на тази кратка отлъчка.

"...Г-жа Анабел Маркова заявява, че след завръщане на съпруга ѝ у дома около 22.30 ч. същата вечер те вечеряли заедно, но той не споменал да е бил наранен, нито че се чувства неразположен."

Това се покрива напълно с твърденията от филма на Дексел[1], че с пристигането си у дома, Марков нищо не е споделил със съпругата си. Ако обаче усилващата се болка и общи симптоми са били повод да се оплаче на Лирков, защо не се оплаква и на по – близко нему лице? при положение че оплакванията се влошават? Освен това, според спомените на Лирков, Марков отказва прием на храна заедно с него поради „неразположение“, докато у дома вечеря заедно със съпругата си. Това намира обяснение единствено ако симптомите на Марков на този момент, са били не постоянни а преходни.

Тъй като той трябвало да стане в 03.30 ч. сутринта за утринното радиопредаване на Буш Хаус, легнал да спи в отделна стая, за да не я събужда будилникът. Около 02 ч. през нощта тя доловила, че съпругът ѝ се разхожда из къщата и отишла в стаята, където го намерила болен и с температура 104 градуса (по Фаренхайт).

Внася се пълна яснота – става ясно че Марков е сутрешна смяна (не в 02 часа), и поради това става в 3.30. Това добавя поредно съмнение в точността на паметта на Лирков.

Уреждайки друг колега да поема ранното радиопредаване Анабел Маркова телефонирала на спешна помощ, но лекарят дал напътствия и отказал да направи посещение по това време. Следвайки неговия съвет, Маркова останала със съпруга си и тогава той ѝ разказал за инцидента с чадъра. Доколкото си спомняла тя, съпругът ѝ чакал автобус за „Ватерло бридж“ въпросния следобед, почувствал остра болка в крака си, огледал се и видял мъж, който се извивал, като че ли е изпуснал чадър, след това той казал, че мъжът извикал такси, но имал затруднения, изяснявайки се с шофьора, защото бил чужденец. След като чула за тези събития, Маркова сама огледала мястото на нараняването и обяснява, че видяла кръв върху вътрешната част на джинсите на съпруга си и рана във вид на дупчица с размер на връх на химикалка, черна на пръв поглед и разположена отзад на дясното бедро на съпруга ѝ.

От това става ясно, че интервюто на Анабел Маркова за BBC News от 13/09/1978, в което тя описва разговор със съпруга си, в който той и споделя, че е бил убоден от „връх на чадър“, след което Марков показва убоденото си място, което според думите на Анабел Маркова изглеждало като убождане от инжекция[5] е проведен в 02ч през нощта на 08/09/1978, и по повод на тревожното му състояние в този момент, а не след пристигането на Марков у дома в 22.30 на 07/09/1978. От което следва, че Дексел е прав когато твърди, че с прибирането си у дома, Марков нищо не е казал на, или споделил със, съпругата си[1]. Става ясно също, че медицинска помощ е потърсена още в ранните часове на 08/09/1978, но никой не се е отзовал поради късния час. „Чакането на автобус“ на моста „Ватерло“, и терминът „следобед“, за което се споменава тук, е окончателното доказателство за неточността на паметта на Теодор Лирков, що се отнася до часа на инцидента – по време на краткото си отлъчване, Марков НЕ Е ползвал, нито чакал автобус, защото сам се е предвижил с колата си от южният край под моста (където тя е била паркирана) до"Bush House" (новото място на паркиране), без нужда от какъвто и да е било автобус.

По отношение „чакането на автобусната спирка“, Анабел Маркова във филма на Дексел твърди (с доза вътрешна несигурност, откъде излиза версията с „автобусната спирка, и чакането на нея“), че Марков е бил атлетичен, обичал е да ходи пешком, и не е вземал автобус от моста „Ватерло“ до „Bush House“[1]. Теодор Лирков в спомените си, нищо не споменава за „... чакане на автобусна спирка.[6]. Тъй като по отношение на тази значителна подробност, разполагаме само с показанията на Марков, съпругата му и Теодор Лирков, и по причина на това, че към настоящия момент липсват други свидетелски показания по този въпрос, не е възможно на този етап този детайл да се уточни с абсолютна сигурност. А той е от огромно значение!

Кръв върху вътрешната част на джинсите“ не се среща като описание – нито що се отнася до лекарските показания (общо практикуващ, приемащ – интернист, хирург-приемащ и Д-р Райли), нито що се отнася до аутопсията. Не е ясно обаче, дали Марков е заминал за болницата със същите дрехи, но в аутопсията се споменава за "... джинси, почти без белег на повреда." (...Markov’s jeans showed almost no sign of damage)[7] . Детайлът е от особена важност, защото дава представа за вида на използваното оръжие като техническо изпълнение – например, дали е контактно, или друг тип.

Развитие на събитията впоследствиеРедактиране

Към 22.30 Марков се прибира у дома, и (според версията на Дексел) нищо не споделя със съпругата си.

В интервю на Анабел Маркова за BBC News от 13/09/1978, тя описва разговор със съпруга си, в който той и споделя, че е бил убоден от „...връх на чадър“, след което Марков показва убоденото си място, което според думите на Анабел Маркова изглеждало като убождане от инжекция.[5] От докладът на Скотланд Ярд става ясно, кога точно е проведен този разговор – 02ч през нощта на 08/09/1978[9] Ако наистина разговорът, от интервюто на Анабел Маркова е проведен в 02ч вечерта на 08/09/1978, защо Д-р Бърнард Райли (Dr. Bernard Riley) не знае нищо за това според филма на Дексел ? (макар че Д-р Райли твърди точно обратното в писмени спомени[10], както ще видим малко по-надолу) защо не е споменато на лекуващия лекар предварително за тази важна подробност? – тази подробност е важна, тъй като от това интервю на Анабел Маркова (заедно разбира се с описанието на вдигнатият чадър) реално тръгва мотива за „чадър“ като вид използвано оръжие[11] – нещо, за което и досега не съществуват никакви нито преки, нито косвени доказателства, които да го потвърждават.[1] Маркови потърсват медицинска помощ в ранната сутрин, 02 часа на 08/09/1978, но лекарят отказва да дойде. На следващият ден, петък 08/09/1978, Анабел Маркова отива на работа. Щом се връща в 17.30 намира Марков с висока температура и в значително влошено състояние, и в късните следобедните часове е извикан общо практикуващ лекар (в показанията си той грешно описва мястото на раняване – "... Прегледах раната, която се намираше върху горната външна страна на дясното бедро.[12]" – всъщност, раната е отзад, и не странично, a в горната част на дясното бедро!). След прегледа, общо практикуващият лекар препоръчва болнично лечение, тъй като подозира тетанус (доклад на Скотланд Ярд[9]).

Към 19.55[12] (21 часа според [1]), линейка отвежда Марков в спешното отделение на болница „Сейнт-Джеймс“, където е незабавно хоспитализиран[1].

В болница „Сейнт-Джеймс“ Марков е прегледан от: приемащ-интернист и от приемащ-хирург – от техните показания[12] става ясно, че само приемащият – интернист разбира и интерпретира правилно тежкото състояние – хирургът сам признава "...направих бърз преглед.[12] поради факта че не счел състоянието за хирургично.

След първоначалната оценка на двамата, Марков е преведен от приемното отделение в отделение 21[12], където последва нов преглед, според доклада на Скотланд Ярд – в 21.30[9] (което потвърждава твърдението на Дексел за прием в „Сейнт Джеймс“ в 21 часа на 08/09/1978) от Д-р Бърнард Райли (Dr. Bernard Riley) (назован – "старшият лекар на болницата „Сейнт Джеймс“ „ в доклада на Скотланд Ярд[9]).

Съгласно писмени спомени на Д-р Райли[10] той е бил повикан на пейджъра си от приемащия-хирург, който му обяснил, освен всичко друго, че, новоприетият твърдял че, по него „...е стреляно от КГБ“ („...отровен от КГБ[5], според друго интервю на Д-р Райли[5]). В същият този дух, сестрите с лека ирония и насмешки го уведомяват, че в третата приемна стая, има нов спешен пациент, публично заявяващ че е "...отровен от КГБ", с намек относно умствената „кондиция“ на новоприетия...[5] С приближаването към болния Д-Райли вижда страдащ пациент, който директно му заявява че – "... знае че е отровен от КГБ, и знае че ще загине, без лекарите да са в състояние да направят каквото и да е било.[1][5][10], след което му казва кой е, от къде е, къде работи, и накратко описва инцидента така – предишният четвъртък, е бил на южната автобусната спирка на моста „Ватерло“, чакайки автобус за „Bush House“, когато усетил силна ужилваща болка в задната част на дясното си бедро, и се е обърнал (не е ясно в каква посока – на ляво, или надясно), мислейки си че (забележете!) някой го е убол с върха на чадър (Що се касае до автобуса, спомените на Д-р Райли са в абсолютно противоречие с интервюто на Г-жа Анабел Маркова за филма на Дексел![1], където тя заявява, че Марков не ползва автобус за работа – ако се приеме тук тезата за „автобуса“ за коректна, в смисъл че е ползвал автобус, версията на Лирков относно времето на инцидента остава „във въздуха“, поради факта, че ако Марков се е отлъчил за малко от работа за да препаркира колата си, то автобусното пътуване е нонсенс). Обръщайки се Марков забелязал мъж, бързо пресичащ платното, и вземащ такси в южна посока (за опит за вдигане на чадър, разговор с лице в таксито – Марков нищо не споменава пред Д-р Райли!). Това, за което пише в тези си спомени Д-р Райли обаче е в пълен контраст с интервюто му за филма на Клаус Дексел, където Д-р Райли отрича Марков да му е говорил, или описвал вида на използваното оръжие – за „чадър“ в този смисъл, и съгласно интервюто на Д-р Бърнард Райли (Dr. Bernard Riley) за филма на Дексел[1], и от Георги Марков, нищо нито е споменавано, нито говорено.[1]

От прегледа на пациента Д-р Райли установява, че болният е в тежко състояние, с висока температура, в съзнание, и се оплаква от гадене и повръщане[5][12] (в писмените си спомени[10], Д-р Райли НЕ говори за гадене и повръщане!). Марков също така показва на лекаря областта на бедрото, която е подута и болезнена, но лекарят не обръща особено внимание на това, поради неспецифичността на находката – " ... можеше да бъде всичко – от ухапване до прободна рана" ([5], минута 04.01, интервюто с Д-р Райли, в противоречие с писмените си спомени[10], където описва раната много подробно!). Началното впечатление от лекарския преглед на Д-р Райли, по отношение на диагнозата, е картина, наподобяваща грип или вирусна инфекция[1] (фебрилно състояние и сепсис според свидетелските му показания[12]). Въпреки всичко, Георги Марков, все още в съзнание, с дълбока ирония заявява и на Д-р Бърнард Райли, че. Направени са рентгенови снимки на въпросното дясно бедро, без да е установено наличие на чуждо тяло в него – Д-р Райли отбелязва "...Рентгеновото изследване на бедрото не доказа находка на чуждо тяло. Тъмната окраска интерпретирах като артефакти на филмовата емулсия или филмовата касета (поради микроскопичния размер на сачмата, лекарят възприема нейното отражение върху снимката като дефекти от качеството на рентгеновата снимка, б. а)." Всъщност, причината за отсъствието на чуждото тяло сачма) при това рентгеново изследване, не е достоверно обяснена и досега (при подобно изследване, и точно по същият начин, по-късно се открива сачмата в тъканната проба на Владимир Костов[5]). Споменава се за „некачествени рентгенови снимки“, но причината вероятно е в силният отток и кръвоизлив в областта, отбелязан и от общо-практикуващият, и от приемащият, и от хирурга в приемното отделение, и от Д-р Райли[12], които е възможно да скрият обект с толкова малки размери в тази увредена и отточна тъкан напълно успешно. В потвърждение на тази хипотеза са и снимките на въпросната област по време на аутопсията – вижда се с невъоръжено око дори зона на некроза (мъртва, черна тъкан) около мястото на убождане (където в дълбочина се намира точно и сачмата).

Доктор Райли проявява доверие към казаното от Марков (и поради факта, че Марков е емигрант от Източния блок), и уведомява Скотланд-Ярд, които на 09/09/1978 изпращат следовател в болницата[1], без да е ясно точно какви действия са предприети, и дали е разпитван Марков. Известно време по-късно, същото правят и Тайните служби – но те вече не успяват – Марков е в безсъзнание, и поради това – неконтактен.[1] Същата вечер на 08/09/1978 и няколко часа след приемането му, Марков развива нестабилност на кръвообръщението, с много ниско кръвно налягане, и нерегулярна сърдечна дейност, което налага превеждането му в интензивно отделение.[1][5]

9 и 10 септември 1978, са дни на постоянно влошаване и безрезултатност от лечението. Дейвид Филипс, приятел и колега, посещава Марков в интензивното отделение в тези дни (вероятно на 09/09/1978 – Лирков за Дейвид Филипс[13]), и също отбелязва тежкото му предсмъртно състояние, с почти нулево кръвно налягане и студени крайници.[5] От вечерта на 10/09/1978 започват проблеми със сърдечната дейност, тотална бъбречна недостатъчност, отоци и картина на неконтролируем шок. От тази вечер също започват и упорити епизоди на много забавена сърдечна дейност, за които Анабел Маркова е уведомена по спешност в ранната сутрин на 11/09/1978[1].

На 11/09/1978, сутринта, в 7.45 сутринта, сърцето на Георги Марков спира. След безрезултатна 45-минутна реанимация, Георги Марков е обявен за починал – датата на смъртта е записана – 11/09/1978, 10.40 сутринта.[1][5]

РазследванеРедактиране

Непосредствени следствени действияРедактиране

Веднага след смъртта на Марков, английските официални власти, предварително считащи обстоятелствата около заболяването на Марков за съмнителни, преквалифицират случилото се като „убийство“, и се започва официално разследване. Лекуващите лекари са подробно разпитани, документацията подробно прегледана – от анализ на данните се оформя диагнозата на септичен шок като най-вероятна, за лечението на който наистина, и коректно, са предприети всички адекватни и необходими терапевтични мерки. Според интервюта на Д-р Райли, и имайки пред вид симптомите, и не повлияването им от стандартно лечение, той наистина е допускал отравяне, но според него – от вид змийска отрова.[5]

Относно тези аспекти, трябва да се отбележи, че отравянето с рицин през 1978 е толкова екзотично престъпление, че коректна диагноза е била практически невъзможна тогава, освен че за рицин в 1978 няма противоотрова (антидот). Освен това, през 1978, и за масова употреба, не е имало наличен биохимичен тест за диагноза на рициново присъствие в организма – такива методи (напр. ELISA, или biosensor assay[8]) станаха масово достъпни над 10 – 15 години по-късно. Към това трябва да се добавя и типа използвано оръжие, и свързаните с това технически детайли – неща абсолютно непознати за широкият кръг медицински специалисти в 1978, и то в условията на информационните технологии от 1978. Следователно, медицинските действия на екипа лекувал Марков, съобразно всички налични днес данни и съществуващи мнения, се определят само и единствено като – напълно адекватни, както по обем, така и като качество.

Аутопсията на Георги Mарков се извършва в Wandsworth Public Mortuary на 12/09/1978 от Д-р Руфус Кромптън (Dr.Rufus Crompton)[5]. Д-р Кромптън забелязва силно увеличени лимфни възли в дясно, от страната на убождането. Което го навежда на мисълта, че субстанцията вероятно отговорна за станалото, е проникнала от страната на убождането, тоест – от задната част на дясното бедро. Д-р Кромптън не се решава да изследва тази област поради страх от унищожаване на възможни веществени доказателства. Поради това, Скотланд-Ярд възлага задачата по изследване на мястото на убождане и изследване на тъканите около раната на лабораторията в Портън-Даун (Chemical Defense Establishment at Porton Down) – специализиран научноизследователски център във Великобритания, занимаващ се с биологично оръжие, и имащ огромен опит с редки отрови и използването им в реални условия. При изследването на тъканите от въпросната дясна страна на убождането, се установява наличие на метален предмет, идентифициран като сачма с микроскопични размери. Изследването на сачмата в Портън-Даун с цел идентификация на вероятното съдържимо в нея, не е дало положителен резултат[5].

Сачмата е пренесена от Скотланд – Ярд в Лондон за изследване в специализирана балистична лаборатория. Робин Кийли (Robin Keeley), отговорен за изследването, споделя в интервю: „...Нито аз, нито някой друг бе виждал подобно нещо. Задачата ми бе да изследвам материала и да направя добри снимки под електронен микроскоп.[5] Според Робин Кийли, сачмата е била с толкова малки размери, че на няколко пъти когато е била загубвана по погрешка, само чрез оводняване на събран от земята прах е било възможна намирането и отново. След няколко дни, в балистичната лаборатория на Робин Кийли (Robin Keeley) е донесена тъкан от Франция, принадлежаща на Владимир Костов, срещу когото също е извършено подобно покушение известно време преди това. От тази тъканна проба, и след рентгеново изследване, е установено наличието на идентична на вид метална сачма. Извадена и изследвана, тя е идентична с тази, намерена в тялото на Марков. Проектилът – сачма е с диаметър 1.52 mm и съставът и е 90% платина и 10% иридий – неутрални за биологичната маса субстанции. В сърцевината на сачмата е изработена кухина с обем 0.2 мг, която комуникира с повърхността и посредством два канала с диаметър 0.35 mm. Според американски източници[7]сачмата преди специалната си обработка, е част от обикновен лагер от часовников механизъм. Изработването на каналите, с оглед изключителната твърдост на материала, е осъществено чрез метода на въздействие с електрически разряд – „Electrical discharge machining“[7] . Двата отвора на съчмата са запечатани с вид восък (не е ясно, дали цялата сачма изобщо не е обработена с такъв, а не само отворите) – такъв при Марков не е установен, но идентифициран от съчмата на Костов[7]. Това запечатващо вещество се топи при определени условия и температура, позволявайки контролирано излъчване на отровата в организма. След изпразването на сачмата от съдържанието и, и пълното разтопяване на запечатващото вещество, нищо от двете субстанции не е откриваемо що се касае до химично изследване на сачмата. Ако обаче дълбочината на имплантиране на сачмата, (или са налице други фактори, свързани, например, с неправилна употреба на оръжието, или неспазване разстоянието на изстрел, или неправилно боравене или съхранение), не е достатъчно, тогава е възможно да се открият субстанции – както е случая с Костов.

От изследването на двете сачми е установено, че вътрешният им обем е 0.2 mg субстанция. Това ограничава възможния избор на отрови през 1978 до абрин, рицин, няколко вида змийски отрови или високо пречистен ботулинов токсин[5].

Що се касае до Георги Марков, нито резултатите от аутопсията, нито резултатите от изследванията на тъканите около мястото на убождане, нито химическият анализ на сачмата категорично идентифицират наличие на „рицин“. В този аспект, заключението за вида на използваната отрова се базира само на косвени доказателства.

След като са уточнени всички тези подробности, към разследването на Скотланд Ярд се присъединяват детективи и от Анти-терористичния отдел (BATS).

Официалното заключение на британският съдебно медицински експерт е публикувано през януари 1979, и определя смъртта на Георги Марков като „убийство с използване на отровата рицин[4].

Случаят се запомня като „Убийството с чадъра“.

ПротиворечияРедактиране

Разкрития – Олег КалугинРедактиране

Олег Данилович Калугин е бивш генерал-майор от КГБ. През 1995 се установява в САЩ. През 2003 получава американско гражданство.

Концентрирано и стегнато изложение на версията на събитията според Г-н Калугин могат да се намерят в неговата книга[11]. Хронологично може да се отбележи, че докато в началото Калугин се представя като по-пряко ангажиран в събитията (интервюто в София в началото на 90-те години, интервюто във филма на Дексел, архивен запис от 05/04/1991, където Калугин пряко споменава фразата „двама мои подчинени“ във връзка с практическото осъществяване на замисъла[1]), след ареста си в Лондон, през октомври 1993, във връзка с обвинения за пряко участие в убийството, Калугин постепенно и прогресивно лично се дистанцира от събитията, представяйки ролята си само от позицията на „имащ сведения“ за събитието. Също така, версията на Калугин с времето има тенденцията да „обраства“ с редица детайли и пикантни „подробности“ (например за съществували „любовни отношения“ между Марков и Людмила Живкова[14]) които до момента не могат да намерят обективно потвърждение. По този начин, ключови детайли се замъгляват, общото значение на казаното се променя, и тезата като цяло става нефокусирана.

По време на описваните от Калугин събития, той е началник на Управление „К“ (външно контраразузнаване) на КГБ, длъжност, която поема от ген. Виталий Бояров през 1973 г. и която изпълнява до края на 1979 – началото на 1980 г.[15] Според Г-н Олег Калугин (глава „Шпионски Игри“[11]), за първи път информация по случая е получил в началото на 1978, когато Владимир Крючков (по това време заместник-председател на КГБ СССР) спешно е получил телеграма от Генерал-полковник Димитър Стоянов, вътрешен министър на НРБ по това време (и в периода 07/04/1973 – 19/12/1988). С тази телеграма, Ген-полковник Стоянов търси помощ от КГБ за изпълнение на „експресното нареждане“ (по думите на Олег Калугин) на Тодор Живков за ликвидацията на Георги Марков (съгласно всички открити досега архивни материали, такова „експресно нареждане“, издадено и подписано от Тодор Живков не е намерено досега). За утвърждаване на това искане е необходимо одобрение от Юрий Андропов, началник на КГБ към момента, и затова Крючков предлага на Калугин заедно да го посетят и обсъдят въпроса. Според думите на Калугин, той е информиран от българските си колеги за личността на Марков и за това, какъв проблем той представлява за българската страна. В по-късна публикация[11] обаче, и цитирайки разговор с Джон Ле Карре в Москва, Калугин открито твърди, че на Марков му е била издадена смъртна присъда в България, и действията на съветската страна са напълно оправдани от това законно решение. Такова решение или присъда досега не е обективно установено да е издадено, или съществува.

На проведената среща присъстват, според Калугин, той, Юрий Андропов, Владимир Крючков и адмирал Михаил Усатов. След обсъждане на ред други въпроси, нещата стигнат и до темата „Марков“ – Крючков съобщава за получената телеграма от генерал-полковник Стоянов (с уточнението че искането изхожда пряко от Живков) с молба за помощ за „физическото отстраняване“ на Марков. Андропов открито декларира пред присъстващите, че е против политическите убийства, но Крючков излага аргумента, че вероятен отказ е подкопаване на доверието на Живков към генерал-полковник Стоянов от една страна, и дистанциране от самият Живков от друга. Андропов нервно се съгласява с тази аргументация и нарежда да се окаже техническа помощ, съдействие и тренировка, но без пряко участие.

След това, в разговор в кабинета на Крючков, Калугин и Крючков обсъждат кандидатурата на вероятния офицер от КГБ, на когото може да се възложи задачата – Калугин предлага тази на Сергей Голубев[16][17], на когото е възложено да проучи въпроса с наличните „специални средства“ и възможността за тяхното приложение в конкретния случай по начин, не оставящ следи. По думите на Калугин, Голубев имал на разположение група кадри, с възможности, и пряко занимаващи се с подобни задачи, въпреки че такъв вид „мокри поръчки“ са били спрени от години. Голубев и втори офицер – Юрий Суров, след съответната подготовка, заминават за София и предлагат на българската страна три варианта за изпълнение – отровен гел, нанасящ се на кожата; хранителна отрова; раняване с отровна сачма.

Първоначално българската страна се спира на отровния гел, с който би трябвало да се намаже дръжка на врата на кола, но възможността за поразяване на странично лице, отклонява този вариант.

Друга идея е да се намаже Марков с отровен гел по време на пребиваването му на плажа (става въпрос за ваканцията на Марков в Сардиния, Италия, през юни-юли 1978 г.), но и това се отхвърля поради наблюдението че плажът е малко посещаем, времето е студено, а Марков облечен.

Отпада и вариантът за хранително отравяне по време на посещение в Германия (случаят „Константинов“).

През лятото на 1978 г., Генерал Тодоров и Голубев се спират окончателно на идеята да се използва прострелване с отровна сачма, съдържаща високо токсичен рицин. Голубев се връща в София с готовото оръжие и отровния проектил. Според Калугин, опитът върху кон се оказал успешен, но опита върху човек – не. Според изложението на Калугин, оръжието, с което се борави е „чадър“[11] (а според по-скорошна редакция на спомените му – "...това всъщност беше много малък пистолет, закачен към един чадър."[14]). Голубев се връща в Москва с цел усъвършенстване на методиката, уверявайки българската страна, че резултатът ще е очакваният. Според Калугин, прекият извършител на убийството е българин, а оръжието – „чадър“. Описанието на убийството от страна на Калугин, що се касае до изпълнението на моста „Ватерло“, не се отличава от познатата версия, нито дава повече подробности.

Калугин твърди, че му е бил връчен подарък от Генерал-полковник Стоянов, ловно оръжие с благодарствен надпис (без уточняване повода за благодарността), но тъй като този „подарък“ напомнял на Калугин за убийството, Калугин премахнал дарственият надпис и продал оръжието[11].

През 1992 г. с Калугин се свързват от българското посолство в Москва, и го канят на разговор. От него става ясно, че Калугин има лична покана от президента Желев да дойде в София и да разкаже на следователите всичко, каквото му е известно по случая[11]. Калугин пристига в София през 1992 и свидетелства, назовавайки имената на всички от руска и българска страна, замесени в случая. Калугин се среща в София и с Никола Марков[11].

Лаборатория-ХРедактиране

Разкритията на Олег Калугин са непряко доказателство относно традициите и опита на руските специални служби, що се отнася до изследователска и практическа дейност по използването на токсични субстанции (отрови) за решаване на оперативни задачи спрямо физически лица.

В периода след 1917, първите сведения говорят за съществуване на подобен отдел, носещ име – „Специален кабинет“[18][19], и до 1937, той е бил в състава на Всесъюзният институт по биохимия[18]. По време на чистките през 1937 – 1938, ръководителите на тази лаборатория са били репресирани. Има данни също за съществуването на паралелна институция, създадена през 1935 по заповед на Хенрих Ягода – „Специална група с особено назначение“[18][20], влизаща в състава на подразделение, ръководено от Я.И.Серебрянски.

През 1937, „Специалният кабинет“ преминава към НКВД в състава на 12-м Отдел на ГУГБ НКВД СССР („Отдел Оперативна техника“), като още тогава в този „Специален кабинет“ са съществували токсикологична и бактериологична секция. От 1938, отдел „Оперативна техника“ е самостоятелен. Съгласно спомените на Генерал Павел Судоплатов, токсикологичната лаборатория в този „Особен Отдел“ е била известна с името „Лаборатория-Х“[19]. От август 1937 работата на това звено се ръководи от Гр. Майрановски[21]. Майрановски и колегите му са отговорни за прилагането на редица вещества, (кураре, дигитоксин, рицин, мустард-газ) на затворници и „врагове на народа“[22]. Целта на тези експерименти е било откриването на вещество без мирис, цвят, вкус, най-подходящо за използване в реални условия[23]. За тази цел Майрановски също е изпробвал веществата върху хора с различно телосложение, с оглед тестуване на всички възможни фактори[24]. Съществуват сведения, че Майрановски лично е привеждал смъртни присъди в изпълнение, чрез прилагане на отрови[23][25].

В мемоарите си Генерал Судполатов конкретно посочва, че отделът на Майрановски е бил пряко използван в периода 1937 – 1947 и в 1950 при изпълнението на смъртни присъди или ликвидация на неугодни лица, с използване на отрови[19]. От достъпните днес източници, участието на посочената лаборатория, с много висока степен на съмнение, може да се идентифицира що се отнася до акциите по отношение на лица, някои от които:

  • Отвличането на Ген. Александър Кутепов[26] – упоен с наркотични вещества при отвличане.
  • Отвличането на Ген.Евгений Милер[26] – упоен с наркотични вещества при отвличане.
  • Убийството на архиепископ Теодор Ромжа[26] – убит с инжекция на кураре.
  • Убийствата на Лев Рабет[27][28] и Степан Бандера[29] от Богдан Сташински -
  • Опита за отравяне на Хафизула Амин[30].

От 1953, Лабораторията е известна под името „Лаборатория 12“. От 1978, е с име „Централен Изследователски Институт за специални технологии“, в рамките на Първо Главно Управление (ПГУ) на КГБ.

След 1991, и по данни на [31], съществуват аналогични лаборатории, влизащи в състава на „Службата за Външно Разузнаване“ на Русия.

От всичко изложено следва, че спомените на Олег Калугин, относно възможността за помощ от страна на съответните съветски служби в конкретния случай, е реална – и с оглед възможности, и с оглед практически опит.

Разкрития – проблемът ГулиноРедактиране

Разследване – Български следствени действия след 1989 и до 2016Редактиране

Разследване на убийството на Марков става възможно след падането на комунистическия режим в България през 1989 г. Според информация, изнесена във в-к „Литературен форум“[32] през януари 1990 г., ген. Владимир Тодоров (началник на Първо главно управление на ДС) е унищожил съществуващото досие на ДС за писателя Георги Марков в няколко тома под псевдоним „Скитник“, но на последвалия съдебен процес срещу него това така и не е доказано. Все пак през 1992 г. той е осъден на една година и два месеца затвор, от които излежава само половин година, но дали е имало досие с план за убийство и каква е след това съдбата му, остава неясно.

През есента на 1992 г. делото за разследването на убийството на Георги Марков е възложено на следователя Богдан Карайотов. След като прочита книгата „Българският чадър“ на Владимир Костов и след справка в архивите на ДС и по-специално на тогавашното МВР той попада на името на Борис Арсов. Става ясно, че ДС е правила разработка за Борис Арсов и че срещу него има планирани множество мероприятия, последното от които е той да бъде физически ликвидиран. Сред документите следователят намира писмен план за неговото убийство. Разработката срещу Борис Арсов и намерените документи са безспорно доказателство за начините и методите на работа на ДС спрямо т.нар. тогава „вражески емигранти“ и навежда Карайотов на мисълта, че подобни мероприятия вероятно са били планирани и срещу Георги Марков, въпреки че за това няма намерени доказателства.[33][34][35]

През 1993 г. документи от досието на агент „Пикадили“ (Франческо Гулино) са поискани от Великобритания и Дания, за да бъде арестуван, но България отказва да ги представи.[36]

През септември 2008 г. досието на агент „Пикадили“ е извадено от архивите на Държавна сигурност, след настоятелното искане от журналиста Христо Христов. Според архивите зад кодовото име „Пикадили“ се крие италианецът с датски паспорт Франческо Гулино, който е бил агент на Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност (разузнаването). Документите показват, че българските тайни служби са координирали убийството с КГБ. [36]

Няколко добре познати агенти-отстъпници на КГБ, сред които Олег Калугин и Олег Гордиевски потвърждават, че убийството е подготвено от КГБ, като убиецът дори е имал възможност да избере отровен гел, с който да се намаже кожата на Марков, но никой не е обвинен за неговото убийство, най-вече защото повечето досиета по отношение на смъртта му са вероятно унищожени. В публикация на британски вестник като основен заподозрян се посочва Франческо Гулино (или Гиулино), който живее в Дания, а в британския документален филм The Umbrella Assassin („Убиецът с чадъра“), [37] се разкрива, че основният заподозрян Гулино е жив и здрав, и все още пътува свободно из Европа.

През юни 2008 г. се появяват съобщения, че в Скотланд Ярд разследването е подновено. Изпратени са детективи в България и молби за интервю с хора, свързани с Марков.[38]

Книга, описваща цялата история и фактите около нея, е написана от Владимир Береану и Калин Тодоров.

През 2013 г. немският журналист Клаус Дексел представи нов документален филм за убийството на Георги Марков – „Накаран да замлъкне: Георги Марков и убийството с чадър“.

Въпреки декларираната от страна на няколко поредни български правителства готовност за установяване на истината за убийството на Георги Марков към 2016 г. не са обвинени нито поръчителят, нито прекият му извършител.

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае "Накаран да замлъкне: Георги Марков и убийството с чадър“. Документален филм на Клаус Дексел, 2013
  2. а б в г Истината и лъжата за Георги Марков“ – публикацията цитира резултат от разпитите проведени от Скотланд-Ярд.
  3. Ричард Х. Къмингс – „Убийството на Георги Марков: Факти и димни завеси“, 1997.
  4. а б в г д „Cold War Radio: The Dangerous History of American Broadcasting in Europe, 1950 – 1989“, Richard H. Cummings, McFarland, 17 март 2009.
  5. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф „Secrets of the Dead – „Umbrella Assassin“, Documentary, 2006. Този документален филм е адаптирана за американския канал PBS версия на оригиналния английски документален филм " The Umbrella Assassin", 2006.
  6. а б в г д е ж з Атаката срещу Георги Марков. Част 1: Ударът на „Ватерло бридж“, разследване. Хр.Христов, 07/09/2011.
  7. а б в г д Umbrella Assassin: Clues and Evidence.
  8. а б Ricin poisoning and forensic technology, 2009.
  9. а б в г д е Атаката срещу Георги Марков. Част 5: Мистериозната смърт на критика на Тодор Живков“.
  10. а б в г д A change of career
  11. а б в г д е ж з Spymaster: My Thirty-two Years in Intelligence and Espionage Against the West.“ Oleg Kalugin, Basic Books; Revised edition (3 март 2009).
  12. а б в г д е ж з Атаката срещу Георги Марков. Част 2: Отровен“.
  13. Атаката срещу Георги Марков. Част 3: В болницата „Сейнт Джеймс.
  14. а б Калугин: Людмила Живкова замесена в решението за убийството на Марков“.
  15. Олег Калугин
  16. ГОЛУБЕВ Сергей Михайлович, Генерал-майор. От 1966 до 1970 г. е началник на резидентурата на КГБ в Кайро, Египет.
  17. Голубев също взема участие в разпита на Гордиевски с използването на наркотичен коктейл през 1985. Вж. „КГБ. История внешнеполитических операций от Ленина до Горбачева.“, Олег Гордиевски, Кристофър Андрю, Изд. NOTA BENE, 1992.
  18. а б в Энциклопедия секретных служб России / Авт. – сост. А. И. Колпакиди. – М.: Астрель, АСТ, Транзиткнига, 2004. Раздел „Спецлаборатории органов госбезопасности“, стр. 388 – 393
  19. а б в Судоплатов П. А. Спецоперации. Лубянка и Кремль 1930 – 1950 годы. – М.: ОЛМА-ПРЕСС, 1997. Глава 9. Рауль Валленберг, „Лаборатория-Х“ и другие тайны политики Кремля
  20. В.Старосадский. Карающий меч разведки. Новости разведки и контрразведки, М., 18.11.2005 г.
  21. Энциклопедия секретных служб России / Авт. – сост. А. И. Колпакиди. – М.: Астрель, АСТ, Транзиткнига, 2004. – стр. 609
  22. Andrew Meier. 2008. The Lost Spy: An American in Stalin's Secret Service, W. W. Norton.
  23. а б Vadim J. Birstein. The Perversion Of Knowledge: The True Story of Soviet Science. Westview Press (2004) ISBN 0-8133-4280-5.
  24. Kristen Laurence, The Murder Stories
  25. History of Soviet poisonings (Russian) by Boris Sokolov grani.ru
  26. а б в Вадим Д. Бирштейн. Извращение знаний: Правдивая история советской науки. Westview Press (2004) ISBN 0-8133-4280-5.
  27. Михаил Рох „Дещо про Лева Ребета“ в проекте „ХайВей“
  28. Assasin Disarmed By Love, by John L. Steele, Life, 7 септември 1962.
  29. The Partisan, Time (2 ноември 1959)
  30. Vasili Mitrokhin and Christopher Andrew, The World Was Going Our Way: The KGB and the Battle for the Third World, Basic Books (2005) hardcover, 677 pages ISBN 0-465-00311-7
  31. Alexander Kouzminov Biological Espionage: Special Operations of the Soviet and Russian Foreign Intelligence Services in the West, Greenhill Books, 2006, ISBN 1-85367-646-2 www.calitreview.com
  32. Литературен форум – Цвета Трифонова, Досие „Камиларя“ – 1925 – 1954 г.
  33. Христо Христов. In Memoriam: Почина следователят Богдан Карайотов. // capital.bg, 5 декември 2010. Посетен на 15 август 2012.
  34. Христо Христов. Мократа поръчка на ДС срещу българската емиграция. // Посетен на 15 август 2012.
  35. Документален филм на БНТ от 2000 г. Сценарист: Христо Христов. Оператор-режисьор: Стефан Христов. 1974 г. ДС отвлича и убива емигранта Борис Арсов. // Посетен на 15 август 2012.
  36. а б Защо точно агент Пикадили?, профил на агент „Пикадили“ във вестник „Дневник“
  37. The Umbrella Assassin. FiveTV. Посетен на 7 ноември 2013.
  38. Brown, Jonathan. Poison umbrella murder case is reopened. UK, 20 юни 2008. Посетен на 20 ноември 2009.