Желю Желев

български философ и политик
(пренасочване от Жельо Желев)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Желю Желев.

Желю Митев Желев е български учен (доктор на философските науки), дисидент и политик, държавен глава на България между 1 август 1990 и 22 януари 1997 г.

Желю Желев
български философ и политик
Роден
Желю Митев Желев
Починал
30 януари 2015 г. (79 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Религияправославие
Националност България
Учил вСофийски университет
Политика
Професияфилософ
ПартияБългарска комунистическа партия (1960 г. – 1965 г.)
Съюз на демократичните сили (1989 г. – 1990 г.)
Народен представител
VII ВНС   
1-ви президент на Република България
1 август 1990 – 22 януари 1997
Семейство
СъпругаМария Желева
Подпис
Желю Желев в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Първи президент на Република България (22 януари 1992 – 22 януари 1997).

Биография редактиране

Произход и ранни години редактиране

 
Родният дом на Желев

Желю Желев е роден на 3 март 1935 г. в село Веселиново, Преславско, в семейството на Митю Желев Митев (14 ноември 1911 – 18 март 2005) и Йорданка Николова Митова. Има 3-ма братя: Йордан, Христо и Стоян.

Завършва средно образование във 2-ра мъжка гимназия в Шумен, а след това „Философия“ в Софийския държавен университет през 1958 г. Постъпва на работа като щатен секретар на Общинския комитет на ДКМС в родното си село, където през 1960 г. е приет за член на БКП.

Научна дейност редактиране

В периода 1961 – 1964 г., след издържан конкурс, е редовен аспирант във философския факултет към катедра „Диалектически и исторически материализъм“ на Софийския държавен университет. Защитава дисертации за научните степени – кандидат на науките (1974) и доктор на науките (1988).

През 1975 г. започва работа в Института по култура. От 1977 до 1982 г. е завеждащ секцията „Култура и личност“ в същия институт. Като философ работи в областта на онтологията.

Политическа дейност редактиране

Дисидентство редактиране

В подготвения дисертационен труд от 1965 г. „Определението на материята и съвременното естествознание“[1] и в някои предадени за печат научни статии критикува марксистко-ленинистката теория, като се обявява за „пълно и окончателно разгромяване на догматизирания марксизъм-ленинизъм и неговите учреждения“. Отпечатва дисертацията си в 200 екземпляра на циклостил и я разпространява в средите на научната и художествена интелигенция по системата „самиздат“.

За тази дейност през 1965 г. е изключен от БКП като антимарксист и антиматериалист, който няма нищо общо с идеологията на Партията. По-късно е уволнен от университета, а дисертацията не е допусната до защита. Отнето му е софийското жителство и той се установява в селото на съпругата си Грозден, Бургаско до 1972 г., когато семейството се връща в София.

„Тоталитарната държава“ и „Фашизмът“ редактиране

В с. Грозден през 1967 г. д-р Желев написва книгата „Тоталитарната държава“, публикувана 15 години по-късно, в края на март 1982 г., от издателство „Народна младеж“.[2] Книгата излиза със заглавие „Фашизмът“ и тираж 10 000 екземпляра. Престоява на пазара месец и дори е планирана за реклама на Панаира на книгата, но бива свалена от щандовете, тъй като се виждат прилики между фашистката диктатура и социалистическата държавна система. По-късно тя е забранена неофициално, като с писмо на Комитета за култура от август е иззета и от обществените библиотеки[3] и конфискувана. Редакторите и рецензентите са наказани. Но все пак са били продадени вече около 6 хиляди екземпляра. Преведена е на 10 езика.[4]

Книгата „Фашизмът“ анализира тоталитарните режими на нацистка Германия, фашистка Италия и Испания по времето на Франко. Описва основните принципи на поведение на фашистките режими и без пряко да критикува комунистическите правителства, представя очевидните сходни характеристики и използвани методи при двата режима. Книгата превръща Желю Желев в дисидент, а иззетите от органите официално излезли от печат копия на книгата са унищожени. Въпреки това книгата се разпространява широко в страната по неофициални канали и получава широк резонанс.

Клуб за подкрепа на гласността и преустройството редактиране

Желю Желев инициира създаването на Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, учреден на 3 ноември 1988 г. в 65 аудитория на Софийския университет.[5] Клубът приема редица декларации, вкл. против провеждания от БКП Възродителен процес и членовете му стават обект на различни форми на преследване. Самият Желев е арестуван на 5 май 1989 г.[5]

Заедно с други интелектуалци на 19 януари 1989 г. Желев участва в Закуската с Митеран във френското посолство в София.[5]

След свалянето от власт на Тодор Живков, заедно с другите „неформални организации“ Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България става инициатор и провежда първия опозиционен митинг на пл. „Св. Александър Невски“ на 18 ноември 1989 г. Сред ораторите е и д-р Ж. Желев.

 
Желю Желев във Вашингтон, есента на 1990 г.

Съюз на демократичните сили редактиране

Д-р Желев е съосновател и първи председател на създадения на 7 декември 1989 г. Съюз на демократичните сили.[6][7] СДС е създаден като фондация и така е вписан в регистъра на Софийския градски съд. Желев ръководи делегацията на СДС на Кръглата маса (3 януари 1990 – 14 май 1990),[8] на която се договарят основните параметри на политическия преход и се взима решение за провеждане на многопартийни избори и свикване на VII велико народно събрание, което да изработи новата Конституция на Република България. През февруари 1990 г. е създадена Федерацията на клубовете за демокрация с председател Петко Симеонов и Оперативно бюро в състав: Желю Желев, Ивайло Трифонов, Николай Матов, Георги Друмев, Георги Мишев, Димитър Луджев, Блага Димитрова.

Депутат, президент (председател) редактиране

Избран е за народен представител в VII велико народно събрание. През август 1990 г., след оставката на Петър Младенов, е избран от VII ВНС за президент (председател) на Републиката. Негов вицепрезидент (заместник-председател) е Атанас Семерджиев.

Желев заема тази длъжност до избирането му и заемането на длъжността президент на Република България, от януари 1992 г.

Президентски избори, президент редактиране

На президентските избори, проведени през януари 1992 г., Желев е избран (с 44,66% от гласовете на първия тур и с 52,85 % на балотажа) за президент на Република България. Негов вицепрезидент е Блага Димитрова.

През лятото на 1992 г. дава пресконференция, запомнена под името „Боянските ливади“ заради нейното място на провеждане (на поляна в президентската резиденция „Бояна“), на която критикува остро правителството на Филип Димитров, след което отношенията му със СДС се обтягат. Вероятно поради това СДС решава да направи предварителни избори за номиниране на кандидат за президент през есента на 1996 г., на които Желю Желев губи от Петър Стоянов.

По време на августовския пуч в СССР през 1991 г. Желю Желев е единственият държавен глава, който успява да позвъни на Борис Елцин, за да изкаже подкрепата си.[9]

През януари 1992 г. подкрепя решението на правителството на Филип Димитров да признае обявената независимост на Македония, както и на Босна и Херцеговина, Хърватия и Словения. Решението е обявено на 15 януари, с което България става първата държава, която признава Република Македония. През август същата година, по време на посещение на руския президент Борис Елцин в България, Желев му въздейства и това, заедно с получената подкрепа от Сюлейман Демирел, изиграва ключова роля за признаването на Македония и от страна на Русия.[9][10]

Либерална алтернатива редактиране

Желев не желае да е редови член на СДС след края на президентството си. На парламентарните избори през април 1997 г. се явява със създадената от него партия Либерална алтернатива, с която спечелва 0,32% от гласовете. Оттогава не взима активно участие в българската политика. През януари 1997 г. основава фондация „Д-р Желю Желев“. Тя събира и публикува документалното наследство от най-новата политическа история на България.

Балкански политически клуб редактиране

Два мандата заема поста Председател на Балкански политически клуб, основан на 26 май 2001 г. по негова идея. В учредителното събрание под мотото „Да европеизираме Балканите“ тогава участват президентите Йон Илиеску, Сюлейман Демирел, Емил Константинеску, Киро Глигоров, както и политически лидери от Босна и Херцеговина, Гърция, Албания, Северна Македония, Турция.

През 2010 година на въпроса какво е постигнато през 20-годишния преход и какво не, Желев кратко отговаря:

„Каква я мислехме, каква стана!"[11]

Смърт редактиране

Желю Желев почива в град София на 30 януари 2015 г., на 79 години, малко повече от година след смъртта на съпругата му Мария Желева през декември 2013 г. Обявен е ден за национален траур. Опят е от патриарх Неофит в катедралния храм „Св. Александър Невски“ в София и е погребан с военни почести.[12] Тялото му е положено до гроба на по-малката му дъщеря Йорданка в Боянските гробища.

Семейство редактиране

Желю Желев е женен за Мария Желева, с която има 2 дъщери (Станка и Йорданка) и син. Първото им дете – Митко, умира на 80-ия ден от рождението си от тежка вродена сърдечна недостатъчност. През 1993 г. по-малката му дъщеря Йорданка се самоубива.[13]

Награди и отличия редактиране

Желю Желев е награден с Македонското държавно отличие Орден „8 септември“ заради признанието на независимостта на Северна Македония, моралната подкрепа за интеграцията на страната в НАТО и ЕС.[14]

Носител на орден „Стара планина“ – I степен на Република България (7 март 2005).

Почетен доктор на Graceland College, Айова, САЩ (1993), University of Maine, САЩ (1993), Университета на Тел Авив (1993); Анкарския университет (1994), Сеулския университет (1995), Американския университет в България (1996), Славянския университет в Баку, Азърбайджан (2002);[15] Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград (2004) и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (обявен на 8 декември 2005 г. за приноса му в развитието на философията и политическите науки и неговите заслуги за демократизирането на обществения живот и висшето образование в България; академично слово на тема: „Политиката и политиците“[16]).

Носител е и на наградата „Катерина Медичи“, присъдена му от Международната академия „Медичи“ (1991), на международната награда с медал „За заслуги към Европа“ (1993) и на наградата „Преход“, разделена с Ицхак Рабин и връчена в Кран-Монтана (1996).[17]

 
Паметна плоча на родния дом на Ж. Желев, открита през 2017 г.

Памет редактиране

Библиография редактиране

  • „Самодейното изкуство в условията на научно-техническата революция“ (1976)
  • „Модалните категории“ (1978)
  • „Физическата култура и спорта в урбанизираното общество“ (1979)
  • „Фашизмът“. София: Народна младеж, 1982
    • „Фашизмът“. София: БЗНС, 1990, 365 с.
    • „Тоталитарните близнаци“, юбилейно издание по повод на 30-годишнината от първата публикация на „Фашизмът“ (2012)
  • „Желю Желев. Биографични бележки“. София: Централен избирателен клуб, 1991, 46 с.
  • „Човекът и неговите личности“. София: Цанко Церковски, 1991, 255 с.
  • „Релационна теория за личността“. София: Цанко Церковски, 1993, 327 с.
  • „Интелигенция и политика. Статии, есета, речи, интервюта“. София: Литературен форум, 1995, 274 с.
  • „Новата външна политика на България и НАТО“ (1995)
  • „Реалното физическо пространство“ (1996)
  • „Обръщения на президента към народа и парламента“ (1996)
  • „В голямата политика“. София: Труд, 1998, 336 с.
  • „Политически речи. 1962 – 2002 г.“. София: Фондация „Д-р Желю Желев“, 2003, 449 с.
  • „Интервюта, януари 1989 г. – септември 2000 г.“ (2004)
  • „Въпреки всичко. Моята политическа биография“. София: Колибри, 2005, 640 с.
    • „Въпреки всичко. Моята политическа биография“. 2 доп. изд. София: Колибри, 2010, 662 с.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. Желев, Желю. Определението на материята и съвременното естествознание // omda.bg, 1965. Посетен на 16 април 2015.
  2. Март (Черен календар на комунизма) – Март 1982 г. // Държавна сигурност.com. Посетен на 12 септември 2012.
  3. Желев, Желю. Въпреки всичко. Моята политическа биография. София, Колибри, 2010. ISBN 978-954-529-843-1. с. 185 – 7.
  4. Биография на Желю Желев в сайта „ОМДА“.
  5. а б в Хронология на създаването на Клуба, архив на оригинала от 7 ноември 2009, https://web.archive.org/web/20091107092921/http://www.omda.bg/bulg/news/party/klub_demokratzia_FKGD.htm, посетен на 2009-09-25 
  6. История на СДС на сайта omda.bg
  7. Списък на членовете на Координационния съвет на СДС. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990
  8. Пълна стенограма от заседанията на Кръглата маса Архив на оригинала от 2010-01-07 в Wayback Machine. на сайта omda.bg
  9. а б Вагалинска, Ирина. Строители на преходна България // сп. Тема, 9 февруари 2015. Архивиран от оригинала на 2016-08-06. Посетен на 2019-08-14.
  10. Тодор Токин. Стефан Тафров: Как признахме Македония и отворихме европейския път на България // Е-вестник.бг, 17. Посетен на 30 януари 2015 г.
  11. NEWS.BG: Желю Желев: Каква я мислехме, каква стана, Автор: Ива Иванова, 09.07.2010.
  12. Почина президентът Желю Желев (3 март 1935 – 30 януари 2015), dariknews.bg, 30 януари 2015 г.
  13. „Осиновена щерка съсипа Блага Димитрова“ (статия за Блага Димитрова, в която се споменава за самоубийството на Йорданка Желева), blitz.bg, 27 април 2005 г.
  14. Коста Филипов, „Македония награди д-р Желю Желев“, в. „Труд“, 15 януари 2010 г.
  15. „BAKI SLAVYAN UNİVERSİTETİNİN FƏXRİ DOKTORLARI“, Bakı Slavyan Universiteti.
  16. Списък с почетните доктори на Великотърновския университет, сайт на ВТУ.
  17. Биография на Желю Желев, сайт на Атлантическия клуб
  18. Указ № 164 от 31 май 2016 г. Обн. ДВ. бр. 45 от 14 юни 2016 г.
  19. Zhelev Peak. SCAR Composite Antarctic Gazetteer