Уикипедия:Бот/Задачи/Архив/2020

Това е архив на стари заявки за бот на Уикипедия:Бот/Задачи. Моля, не редактирайте съдържанието на страницата! Ако желаете да направите нова заявка или да коментирате стара, използвайте текущата страница.

Правопис 3

• расположен -> разположен
• въстанови -> възстанови
• телевизиона/они/оно (без "телевизион") -> двойно "н"
• срешу -> срещу

Xunonotyk (беседа) 23:14, 25 декември 2019 (UTC)

Готово ~ 150.--Vodnokon4e (беседа) 06:38, 30 декември 2019 (UTC)

Супер, сега видях и:

• традиционо/и/а -> двойно "н"

Xunonotyk (беседа) 21:26, 3 януари 2020 (UTC)

Готово 37. Без Хамбо лама, където има някаква книга на руски ... "Буддийская Традицион".--Vodnokon4e (беседа) 11:45, 4 януари 2020 (UTC)

Добро попадение --Xunonotyk (беседа) 20:33, 4 януари 2020 (UTC)

Точки след "лв", "млн" и "млрд"

Мисля че всеки знак, различен от точка след тях, е грешка и трябва да се вмъкне точка.--Xunonotyk (беседа) 22:26, 4 януари 2020 (UTC)

Готово 357 за млн ; 169 за млрд ; 113 за лв . Лв го има и в някои цитати - напр. в Спиро Гулабчев, така че може покрай цитатите да съм изпуснал и някои други.--Vodnokon4e (беседа) 15:31, 5 януари 2020 (UTC)

Форми на "расна"

Както знаете расна и производните ѝ израсна, порасна, прерасна… се пишат без "т". С "т" се пишат несвършените форми израства, пораства, прераства. Та си мисля (представка)+растн+(наставка) да се замени с "расн".--Xunonotyk (беседа) 11:47, 6 януари 2020 (UTC)

За бота е трудно да разбере кога е правилно да се използва несвършена форма и кога не. Дори и да задам по-дълъг ред и да се опитам да вкарам някаква логика "при тоя случай използвай това, а в другия случай - онова", пак е трудно и трябва да се гледат поотделно. Добре е, че не са много и могат да се оправят с едно общо търсене и на ръка.--Vodnokon4e (беседа) 17:51, 16 януари 2020 (UTC)

Правопис

препокриват -> припокриват скулпторни/но/на/ен -> скулптурни/но/на/ен

Готово 18 препокриват, 13 за скулпторни/но/на/ен.--Vodnokon4e (беседа) 17:51, 16 януари 2020 (UTC)

p.s. има 79 случая на "д-р" с точка след него, пуснах търсене на

Готово--Vodnokon4e (беседа) 17:51, 16 януари 2020 (UTC)

insource:/(д-р)[.]/

Xunonotyk (беседа) 08:15, 15 януари 2020 (UTC)

Интервал след точка

Няколко варианта грешки съм засичал:

• св.св. -> св. св.
• Св.Св. -> Св. св.
• Св.св. -> Св. св.
• Св. Св. -> Св. св.

--Xunonotyk (беседа) 08:53, 17 януари 2020 (UTC)

Готово. Съответно 22, ~30, 184 и ~620. --Vodnokon4e (беседа) 19:31, 26 януари 2020 (UTC)

• Още нещо открих – "току-що" се пише полуслято с тире, има над 100 само с интервал ("току що");
• едновремено -> едновременно
• същевремено -> същевременно

Xunonotyk (беседа) 21:31, 17 януари 2020 (UTC)

Готово. 86 за току що -> току-що, 25 за едновремено -> едновременно и 12 за същевремено -> същевременно.--Vodnokon4e (беседа) 21:18, 26 януари 2020 (UTC)

Тъй и тъй минавате с бот, може да се прегледат и излишните интервали преди скоби и след скоби. --Rumensz (беседа) 08:08, 31 януари 2020 (UTC)

Пред и след [, ] и (, ) ? --Vodnokon4e (беседа) 11:52, 1 февруари 2020 (UTC)

Да, обикновено при „[[интервал“, „интервал]]“, „(интервал“, „интервал)“, другите ги хваща Адвъйзъра. --Rumensz (беседа) 16:15, 2 февруари 2020 (UTC)

Rumensz:, мисля, че оправих доста от тези, но сложих и изключения - за Категории и др. Ако видиш някъде такива - пиши да видя кое може да се дооправи.--Vodnokon4e (беседа) 20:45, 2 февруари 2020 (UTC)

Добро попадение

Попаднах на доста "няколко стотин", а то се пише слято – няколкостотин. - Готово ~ 80.

• ситема -> система Готово - 42.
• съоражение -> съоръжение Готово - 9.
• изледван… -> изследван… Готово - 16.
• естесвен… -> естествен… Готово - 8.
• удобрен… -> одобрен… Готово - 11.
• индентифи…-> идентифи… - не откри.--Vodnokon4e (беседа) 20:19, 30 януари 2020 (UTC)

Идеи:

• да се смени словосъчетанието "миналия век" с "ХХ век"
• Да се смени обикновения интервал с nbsp между числа (0 – 9), и между число и "°С"

За тези двете мисля, че е по-добре да се дискутира на Разговори. Дали е дотатъчно приемливо? Цитатите могат лесно да се избегнат.--Vodnokon4e (беседа) 11:52, 1 февруари 2020 (UTC)

Xunonotyk (беседа) 10:20, 28 януари 2020 (UTC)

P.S. Пробвай по цялостно с „индентификация“ и „индентифицира“ (има излишна втора буква „н“). Xunonotyk (беседа) 09:19, 31 януари 2020 (UTC)

Готово около 20.--Vodnokon4e (беседа) 13:14, 1 февруари 2020 (UTC)

• христянски/а/о -> християнски/а/о

Xunonotyk (беседа) 14:20, 31 януари 2020 (UTC)

Готово ~ 15. Скоро ги бях минавал.--Vodnokon4e (беседа) 13:14, 1 февруари 2020 (UTC)

При търсене на комбинация от число и " годишния" (с интервал вместо с тире) излизат доста страници.

insource:/[0123456789]( годишния)/

Готово--Vodnokon4e (беседа) 19:35, 5 февруари 2020 (UTC)

Xunonotyk (беседа) 12:16, 1 февруари 2020 (UTC)

Хм, възможно ли е някъде "съоражение" да е било "съображение" с изпуснато "б"? Спири ··· - - - ··· 13:53, 5 февруари 2020 (UTC)

Много е възможно, но обикновено когато са толкова малко, не ги пускам на автоматично, а хвърлям по едно око и тогава - Y или N набързо за всяко. Имаше подобен случай с "в следствие", което по принцип e "вследствие", но с изключение в смисъл "прекарал 2 дни в следствието, него го пребиха в следствието" - имаше няколко такива, които пропуснах с N. Ако беше в смисъл "съображение" с изпуснато б - вероятно щях да го видя. Вероятно, защото понякога пръстите изпреварват мисълта. --Vodnokon4e (беседа) 14:53, 5 февруари 2020 (UTC)

Полуавтоматична задача

Голяма част от "месните" е сгрешено от "местните", но трябва да се гледа контекста.-Xunonotyk (беседа) 11:48, 1 февруари 2020 (UTC)

Готово 40. --Vodnokon4e (беседа) 13:32, 1 февруари 2020 (UTC)

Няколко повторения на предлози

На първо четене проверих за "на на" и "от от" "за за" и има стотици срещания.-Xunonotyk (беседа) 08:49, 2 февруари 2020 (UTC)

Xunonotyk: Тъкмо за това си мислих. Ще ги пусна днес.--Vodnokon4e (беседа) 09:01, 2 февруари 2020 (UTC)

Готово 1093.--Vodnokon4e (беседа) 22:22, 2 февруари 2020 (UTC)

Виж и "до до", редактирах, където имаше за нотата. Xunonotyk (беседа) 13:13, 4 февруари 2020 (UTC)

Готово--Vodnokon4e (беседа) 19:35, 5 февруари 2020 (UTC)

Правопис

• уцелели -> оцелели (и варианти) Готово--Vodnokon4e (беседа) 15:35, 4 февруари 2020 (UTC)
• в следствие -> вследствие Готово
• съотвено -> съответно Готово
• подтвърждава -> потвърждава Готово
• новоткрит -> новооткрит Готово
• "от английският" -> "от английския" (не знам защо не ги е хванал бота за пълен член) Готово - 48. Не се сещам по каква причина съм го изключил това, прегледах отделните 48 - нямаше видима причина.--Vodnokon4e (беседа) 20:12, 4 февруари 2020 (UTC)

Vodnokon4e: много интересно стана сега – видях 13 пъти "от британският". :) Xunonotyk (беседа) 20:41, 5 февруари 2020 (UTC)

Ботът ми явно има нещо против Брекзит . Да не би да съм пропуснал някои букви? Поправките на "от" да съм започнал от К например? Ще го пусна още един път само с от.--Vodnokon4e (беседа) 20:52, 5 февруари 2020 (UTC)

Разбрах какво съм направил, добре че може да се извеждат последните команди. Понеже съм го пускал на няколко пъти за корекции, един път съм добавил изключения, но без да искам съм изтрил т от от и ботът е продължил да търси само с 'о' и пълен член. Но такива не виждам да е поправял, така че просто не е правил нищо. Сего по пускам с от.--Vodnokon4e (беседа) 21:03, 5 февруари 2020 (UTC)

• едиствено -> единствено - Готово--Vodnokon4e (беседа) 19:35, 5 февруари 2020 (UTC)

Xunonotyk (беседа) 21:18, 2 февруари 2020 (UTC)

Можеш да ги слагаш тук или тук. Ще си направя един файл с грешките (от тези списъци) и регулярен израз с няколкото изключения, който да пускам един път в седмица профилактично.--Vodnokon4e (беседа) 15:35, 4 февруари 2020 (UTC)

Добре, а тези писани разделно, а не слети? Сега видях стотици "в последствие" вместо "впоследствие".-Xunonotyk (беседа) 13:24, 5 февруари 2020 (UTC)

Xunonotyk: и тях.--Vodnokon4e (беседа) 19:35, 5 февруари 2020 (UTC)

Супер, много обичам систематизиране. А дали е възможно профилактичното да гледа само новоредактирани, за да спестим време?-Xunonotyk (беседа) 20:02, 5 февруари 2020 (UTC)

Да, може.--Vodnokon4e (беседа) 20:15, 5 февруари 2020 (UTC)

Vodnokon4e:Предлозите пред пълен член мисля че не ги отчита, когато са главни букви в началото на изречението, и видях едно "на ученикът" тук. Xunonotyk (беседа) 09:07, 6 февруари 2020 (UTC)

Да, има и такива случаи, когато просто пропуска нещо. Има толкова много различни случаи и толкова много изключения, че понякога се случва да поправя само едно нещо. Или пък дава в конзолата, че прави промяната, но промяната не е отчетена на сървъра. Ще го пусна пак после с главни букви само и с на.--Vodnokon4e (беседа) 09:14, 6 февруари 2020 (UTC)

Геоложки периоди

Периодите според доц. Върбанова се пишат с малки букви и Молли предложи да ги минем с бот. Но нямаме техен списък. Може би трябва да направим една правописна страница и за думи, които се пишат погрешно с главна буква; пускан е бот за екватор и интернет (по спомени). Xunonotyk (беседа) 05:47, 6 февруари 2020 (UTC)

Xunonotyk:, гледах списъка от Геохронологична скала. Но се оказа по-трудно отколкото очаквах - много изключения направих (град Перм в Русия, Девон в Англия, планината Юра, много личности с малко име Юра, цял род Карбон в статиите за Рим и т.н. Накрая успях да направя около 60 + няколко на ръка.). Най-добре ще е пак да се мине с едно търсене в търсачката дали съм пропуснал много. Има и 2-3 статии със заглавия Масово измиране ..., където периодите са с главни букви. --Vodnokon4e (беседа) 22:23, 9 февруари 2020 (UTC)

Видях, не е малко и това. То пък ако всичко го направим с бот ще оставим без работа хиляди редактори.--Xunonotyk (беседа) 06:50, 10 февруари 2020 (UTC)

да, може. Например Световно Първенство съм срещал много често в текстовете и ми е в списъка. Световен Шампион също.--Vodnokon4e (беседа) 06:13, 6 февруари 2020 (UTC)

Златен Глобус от вчера се сетих. Xunonotyk (беседа) 09:45, 6 февруари 2020 (UTC)

Имайте предвид, че по „Близък Изток“ няма консенсус. --Спас Колев (беседа) 15:22, 10 февруари 2020 (UTC)

Сега видях и обратното: Саудитска арабия с малка буква.--Xunonotyk (беседа) 21:51, 6 февруари 2020 (UTC)

Готово за арабия и другите по-горе. Поправих още Съветския Съюз, Европейския Съюз, Съединените Американски Щати, XX Съветска Социалистическа Република. Не се сещам засега за други, но ще е добре да се направи списък, който може да се преглежда редовно от бот.--Vodnokon4e (беседа) 18:41, 17 февруари 2020 (UTC)

Излишни запетаи

Често срещам "макар, че" и "въпреки, че", които не трябва да имат запетаи.--Xunonotyk (беседа) 08:53, 6 февруари 2020 (UTC)

Трябва да бъдат "макар че" и "въпреки че"? --Vodnokon4e (беседа) 09:14, 6 февруари 2020 (UTC)

Точно. Xunonotyk (беседа) 09:44, 6 февруари 2020 (UTC)

Готово.--Vodnokon4e (беседа) 22:23, 9 февруари 2020 (UTC)

Слято писане на вляво и вдясно

Повечето пъти става въпрос за посока и място и се пише слято, но има теоретичен шанс и да е разделно, поради което не става на автоматично.--Xunonotyk (беседа) 21:09, 8 февруари 2020 (UTC)

Готово. Мисля, че успях да отделя наречието от прилагателното. --Vodnokon4e (беседа) 22:23, 9 февруари 2020 (UTC)

Намерих цял сайт с такива наречия, но не стават за автоматично. Голямо ровене ще падне.--Xunonotyk (беседа) 21:32, 9 февруари 2020 (UTC)

Занимавам се по малко с тези, но повечето наистина искат потвърждение, не може да стане на автоматично.--Vodnokon4e (беседа) 18:41, 17 февруари 2020 (UTC)

Във и със

Засичам:

• "със" вместо "с" пред "ш" и "щ".

Готово, 3 изключения: Игра на ластик за детска броенка и оше 2 подобни.--Vodnokon4e (беседа) 06:00, 22 февруари 2020 (UTC)

• "с" вместо "със" пред цифрата "7" (и по-трудното за определяне 100)

Готово Около 400 за 7. Двадесетина за 17. 352 за с 1xx. --Vodnokon4e (беседа) 06:00, 22 февруари 2020 (UTC)

• "в" вместо "във" пред "2-ри/ра/ро"

Готово--Vodnokon4e (беседа) 19:54, 22 февруари 2020 (UTC)

• И няколко странни попадения на "въс" и "съв", които ръчно трябва да се гледат кое е "във", кое е "със".

Готово 10.--Vodnokon4e (беседа) 19:54, 22 февруари 2020 (UTC)

--Xunonotyk (беседа) 09:11, 19 февруари 2020 (UTC)

Спред –според или спред

Има доста пъти грешно написано "спред" вместо "според", но има и вярна такава дума (от английски spread) на няколко страници за финанси.--Xunonotyk (беседа) 07:38, 20 февруари 2020 (UTC)

Готово. Направени 2 изключения - за Валутен курс и Кредитен риск.--Vodnokon4e (беседа) 06:00, 22 февруари 2020 (UTC)

{{lang|bg}}

{{lang|bg}} е излишен в БгУ. --Rumensz (беседа) 09:12, 20 февруари 2020 (UTC)

Rumensz: само едно уточнение - за {{lang|bg}} ли става въпрос или за {{икона|bg}} в източниците и външните препратки? Понеже в Хумболтов университет на Берлин има например {{lang|bg}} и не ми се вижда излишен.--Vodnokon4e (беседа) 20:24, 22 февруари 2020 (UTC)

Съжалявам - за {{икона|bg}} в И и ВП. --Rumensz (беседа) 22:14, 22 февруари 2020 (UTC)

Готово 1785.--Vodnokon4e (беседа) 18:57, 23 февруари 2020 (UTC)

Пълен член след предлог

Има 10 пъти "във водосборният", мисля че в бота за предлози+пълен член е нямало „със“ и „във“.Xunonotyk (беседа) 08:43, 28 февруари 2020 (UTC)

Готово Тези са нови от последното минаване.--Vodnokon4e (беседа) 18:57, 2 март 2020 (UTC)

Преди новата ера

Доста често имаме "п.н.е.", вместо "пр.н.е.".--Xunonotyk (беседа) 11:27, 28 февруари 2020 (UTC)

Готово ~ 20 --Ted Masters (беседа) 10:28, 2 март 2020 (UTC)

Съкращаване на милион

Милион го има съкратено като "мил.", вместо "млн."

Готово Стотина.--Vodnokon4e (беседа) 09:55, 15 март 2020 (UTC)

• Имаме грешки в писането на един-единствен, една-единствена и едно-единствено – пише се полуслято с тире.

--Xunonotyk (беседа) 08:40, 14 март 2020 (UTC)

Готово --Vodnokon4e (беседа) 19:41, 15 март 2020 (UTC)

Well done--Xunonotyk (беседа) 22:45, 15 март 2020 (UTC)

„неуспява“

Не се сещам къде беше списъка с подобни често бъркани думи. Пише се разделно „не успява“ а го има слято на много страници почти всичките създадени от един и същ много добронамерен потребител, на когото леко му куца правописа.-- Сале (беседа) 13:54, 31 март 2020 (UTC)

Намерих го -- Сале (беседа) 13:58, 31 март 2020 (UTC)

Проблем с кавичките

Ботът за "във" и "със" не отчита започващи с "в" и "с" думи в кавички (например: в „Ваканция“).--Xunonotyk (беседа) 21:51, 4 април 2020 (UTC)

Ще го включа този вариант, пропуснал съм го.--Vodnokon4e (беседа) 08:41, 5 април 2020 (UTC)

Не знам дали се взима предвид изключението от правилото с "във" и "със". Сложните съюзи изискват дългата форма: "със и без", "със или без", "във и извън", "във или извън". (източник за "във" източник за "със"). Също така не знам дали се внимава за цитати и откъси от стихове (когато има макар и рядко), където дори и грешни дългите форми са позволени заради стъпката? Спири ··· - - - ··· 12:13, 6 април 2020 (UTC)

Да. Подобните случаи ги включвам в изключения, както и всички думи, които са архаични форми, от македонски, от руски и т.н. Списъкът е станал около 6000 случая.--Vodnokon4e (беседа) 06:37, 7 април 2020 (UTC)

Супер. :) Спири ··· - - - ··· 06:56, 7 април 2020 (UTC)

Грешки в етикети в Уикиданни

С уговорката, че не знам колко лесно може да се направи търсене с бот в етикетите в Уикиданни, но днес попаднах на това, че за село Красимир (село), което при нас има нужда от уточнението в скоби, защото "Красимир" може да се отнася и за други неща, в Уикиданни е попаднало като етикет "Красимир (село)", а не само "Красимир". И даже не само българския, ами и руския етикет. Поправих на ръка, но се зачудих колко ли още такива случаи има, защото при нас "... (село)" си е хич нерядко срещано. Вероятно е проблем от автоматично попълване на етикетите и кой навремето как е програмирал съответния бот, защото виждам, че за село Красимир обектът в Уикиданни е създаден от Sk!dbot (грешно), докато например за село Страхил войвода (село) обектът е създаден без тази грешка от MerlIwBot.

А може би и не само за селата ще се случва, и за градове, и за личности с едно и също име, при които има нужда от уточнение на професия и др. Та, може ли да се направи един такъв списък с items с грешни labels или направо да се поправят? За разкош, имам молба и да се извлекат онези, за които има български Label и няма английски (или обратно?) и да помислим как може автоматично да се попълнят тези липса? Предварително се извинявам, ако някога тези въпроси са дискутирани. Спири ··· - - - ··· 09:44, 6 април 2020 (UTC)

Има такива случаи, и не само за селища - поправял съм 3-4 през последните седмици. --Спас Колев (беседа) 10:36, 8 април 2020 (UTC)

Редакция на препратка

Може ли бот да замени в страниците, които сочат към "медицината" с "медицина"та и да махнем пренасочващата страница Медицината.--Xunonotyk (беседа) 08:06, 13 април 2020 (UTC)

Xunonotyk: Готово 33.--Vodnokon4e (беседа) 08:32, 13 април 2020 (UTC)

Правопис на -ски

При образуване на прилагателни имена с наставка -ски/ска/ско от основи, завършващи на -ст или на съгласните с, з, ж, ч, ш, щ (шт) или на г, к, х, които пред наставката се палатализират в ж, ш, съгласната с от наставката изпада. Почнах с "феминистски" и "нацистски", но няма да успея без бот.--Xunonotyk (беседа) 13:47, 14 април 2020 (UTC)

Xunonotyk: минах много от тях, не съм сигурен дали всички. Оставих тези от руски, които са използвани в оригинал. Ако видиш някой останал случай - пингни ми да го видя.--Vodnokon4e (беседа) 08:19, 15 април 2020 (UTC)

Vodnokon4e: в Андрей Вишински има останало нацистските, предполагам че е много дълго и затова не е хванато.--Xunonotyk (беседа) 08:38, 15 април 2020 (UTC)

Xunonotyk: Там е в препратка, тях съм ги пропуснал. - нацист]]ск. Сега ще пусна още един път и с такива скоби. Не се бях сетил, че може и да е в препратка.--Vodnokon4e (беседа) 08:46, 15 април 2020 (UTC)

Градуси Целзий

Да стандартизираме "число"nbsp°С (на латински) за градус Целзий, специално ме провокираха градусите без никакъв интервал, а на някои по-стари редакции съм виждал и горен регистър на 'о' за °.--Xunonotyk (беседа) 16:02, 17 април 2020 (UTC)

Май минах всички без интервал (с ° и горен индекс о; ~330). Имаше и омешани – ту с латиница, ту с кирилица. Останаха тези, които са число--интервал--°С (с кирилско C; ~340). Но тях друг път, че да не задръствам много последните промени. --Ted Masters (беседа) 02:53, 18 април 2020 (UTC)

Xunonotyk:, Ted Masters: готови са и тези с кирилско С, освен 2 - в хим. формули в статиите Йод и Мед. Ще видя и за °F и °K.--Vodnokon4e (беседа) 13:24, 18 април 2020 (UTC)

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘ Всъщност °K е неправилно изписване и по-добре да се махне - 200 K вместо 200 °K?--Vodnokon4e (беседа) 13:34, 18 април 2020 (UTC)

Да, келвините са без кръгчето и принципно латински.--Xunonotyk (беседа) 13:42, 18 април 2020 (UTC)

Нов вариант за изписване открих с над 20 срещания – ºС.--Xunonotyk (беседа) 11:33, 24 април 2020 (UTC)

Xunonotyk: Готово 20. Има 3, където е ОС за операционна система, които пропуснах.--Vodnokon4e (беседа) 10:22, 26 април 2020 (UTC)

Благодаря.--Xunonotyk (беседа) 10:27, 26 април 2020 (UTC)

Премахване на препратки

Поради добавените препратки в параметър име в статиите, сочещи към Шаблон:Състезание Ф1 не се визуализира правилно категорията от Общомедия. Възможно ли е бот да се намеси и да премахне препратките? Nikki080 (беседа) 19:01, 25 април 2020 (UTC)

Nikki080: Няма нужда от минаване с бот. Добавих шаблона {{delink}} (вътре в препратката за Общомедия), който премахва всякакви вътрешни препратки и файлове от даден параметър. Сега би трябвало да показва препратките нормално. Ако забележиш нещо нередно или счупено, пиши тук или на беседата на шаблона. --Ted Masters (беседа) 19:01, 25 април 2020 (UTC)

Души вместо човека след числителни имена и някои други думи

Здравейте,

Една от най-честите грешки е използването на „човека“ като бройна форма на „човек“, напр. колко човека, няколко човека, 30 човека и т.н. Във всички тези случаи според ОПРБЕ от 2012 г. правилно е единствено „души“ (https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/100-hora/).

Възможно ли е въпросните случаи да се добавят към списъка с поправки? Най-честите, за които в момента се сещам, са следните:

• след всякакви числа от 2 нагоре, били те изписани с числа или думи. Някои от тях обаче са по-особени, ако са изписани с думи:
  • след 2/двама(та) (ако има два(та) или двама(та) човека → двама(та) души). Същото важи за числителните от 3 до 6 включително, както и за 9 и 10, но без 7 и 8;
  • след 100/сто(те), 200/двеста(та), 300/триста(та), 400/четиристотин(те) и т.н.;
  • след 1000/хиляда(та);
  • след [число] + хиляди (хил.), милиона (млн.), милиарда (млрд.) и т.н.;
  • след десетина, двадесетина/двайсетина, тридесетина/трийсетина, четиридесетина/четиресетина и т.н. до стотина;
  • след колко, колкото, няколко.

Разбира се, много е вероятно да ми убягват и други случаи, но мисля, че тези са най-разпространените, и смятам, че като за начало са предостатъчни. При цитати може би ще е редно да се остави „човека“, но във всички други случаи поправките би трябвало да се приложат.

(Впрочем проблемът, за жалост, става още по-голям, ако включим и всички възможни думи, назоваващи лица от мъжки род (като читател, учител, министър и т.н.), но тъй като не те са това, на което искам да обърна внимание, и съм наясно, че за тях ще се наложи много повече време, (поне засега) няма да задълбавам излишно.)

Поздрави, – CadêParção (беседа) 15:04, 9 май 2020 (UTC)

CadêParção: може, няма да е особено трудно, само ще има няколко изключения. Само не разбрах за 7 и 8 - някакво правило ли е или защото седмина/ осмина не се включва в групата на пет/има, шест/има, девет/има? Може ли да бъде седмина човека или трябва да се замени със седмина души? --Vodnokon4e (беседа) 15:58, 9 май 2020 (UTC) А какъв е проблема с читател, учител, министър (явно днес не ми е ден за мислене )? - количеството работа не е проблем за ботовете, само трябва да се изкусури израз и после да се наблюдава известно време за грешки.--Vodnokon4e (беседа) 16:16, 9 май 2020 (UTC)

Vodnokon4e: Второто – 7 и 8, изглежда, са единствените числителни от 2 до 10, които „по подразбиране“ нямат думи, образувани на принципа на предходните и следходните, завършващи на -има (седмима, осмима?). При тях числителните си остават седем(те), осем(те) души. Седмина и осмина също са възможни, но „Речникът на българския език“ (https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/седмина/ и https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/осмина/) ги формулира като народни варианти на седем и осем. От това следва, че седмина и осмина би трябвало да се поправят като седем и осем (макар че лично аз бих оставил и двете, тъй като разбирам седмина и осмина като означаващи „около седем, осем“, но това няма значение). Във всеки случай формата ще е „души“, не „човека“.

А за другите думи – единият проблем при тях е, че когато са предшествани от някаква бройка (или местоимения като колко, няколко и др.; общо взето, същите случаи като при описаните по-горе с подточките), често допускана грешка е употребата на несъществуваща бройна форма след тях. Тъй като такива думи от мъжки род назовават лица, при тях се използва формата за множествено число. Например вместо „двама учителя“ (несъществуваща бройна форма) правилно е „двама учители“ (множествено число). И съответно: „двама читатели“ (а не „двама читателя“), „двама министри“ (а не „двама министъра“). Другият проблем е, че такива думи не са никак малко на брой. Всевъзможни професии, титли и какво ли още не. Не знам дали няма някакъв изчерпателен списък с подобни съществителни, който да бъде от полза, но минаването през всяка една възможна дума с всевъзможни числа и техните варианти пред нея ми се струва, че ще е доста трудоемко занимание. – CadêParção (беседа) 16:51, 9 май 2020 (UTC)

CadêParção: Разбрах, благодаря. Човека вече съм го включил в обиколките на бота. За другото - трябва по-внимателно да се помисли - има страшно много случаи наистина. Малко по-нататък ще пробвам един-два случая, например с учителя - учители.--Vodnokon4e (беседа) 16:59, 9 май 2020 (UTC)

С учителя/учители става, но това включва ли например работника/ работници, както е сега в статията 1988? 5 езика - 5 езици?, в армията има 1000 щика - няма как да стане. Професии, титли, какво още? Това ще е доста трудно отделяне. С министъра става, лекаря - също. Трябва да се дадат възможните окончания: -ля (правилно -ли), -ря (-ри), -ъра (-ри), -ьора (-ри), -ика (-ици) и тогава да изкарам няколкото изключения.--Vodnokon4e (беседа) 17:38, 9 май 2020 (UTC)

CadêParção: сложих няколко професии на първо време. Ако видиш подходящи примери - пиши.--Vodnokon4e (беседа) 20:42, 10 май 2020 (UTC)

Vodnokon4e: Извинявам се за късния отговор и ти благодаря, че си се заел. Отнася се за думи от мъжки род, назоваващи само лица, т.е. при думи като работник ще стане в множествено число: двама работници, но при такива като език и щик (нелица/предмети/понятия) ще остане в бройната форма: два езика/щика. Ще е трудно обаче да се поставят под общ знаменател всички окончания, тъй като при всички (мисля) от тях има думи, които назовават: 1) само нелица/предмети/понятия; 2) едновременно и лица, и нелица/предмети/понятия – тогава само от контекста става ясно кое от двете се има предвид, например:

• -ник като в работник (двама работници) не важи за потник (два потника);
• -ител като в будител (двама будители) не важи за ускорител (два ускорителя);
• офицер: 1) военно лице (двама офицери), 2) шахматна фигура (два офицера);
• редактор: 1) човек, който редактира (двама редактори), 2) програма за редактиране (два редактора).

Изобщо – голямо мазало. В „Читанка“ и Уикиречник намерих списъци с типове думи, които ще помогнат доста, но са наистина дълги и не знам дали изобщо си заслужава да се обхожда всяка една дума. Ето все пак какво представляват горе-долу някои от типовете:

• Думи от тип 7а (излизат 16 страници): всевъзможни окончания (-ар, -ер, -ър, -(а/е/и)тел, -ист и др.): струва ми се, че почти всички назовават лица, но все ще да има и назоваващи нелица;
• Думи от тип 31 (излизат 3 страници): завършващи на -ител/-ател, няколко на -ар: повечето назовават уреди или устройства (ускорител, пожарогасител и т.н.), но има и други, които са двусмислени: напр. пътеводител: 1) справочник (два пътеводителя), 2) човек, който води някого някъде (двама пътеводители);
• Думи от тип 31а (излизат 9 страници): завършващи на -ел, -ар (-яр): повечето назовават лица, други – нелица/предмети, а трети може да назовават и двете според контекста.

Та така, да не усложнявам повече излишно. Сам виждаш, задачата става наистина твърде обширна, затова и се ограничих до случая с човека/души, тъй като се среща почти навсякъде. За всички останали случаи (или повечето) може би ще е най-добре или да се оставят за ръчна поправка, когато някой ги види, или постепенно да се добавят нови и нови думи (например по-често срещани такива). Прегледай списъците и ако решиш, добави и други думи към вече включените. А пък за примери – ето няколко думи от областта на политиката, които мисля, че ще свършат работа:

• политик (политици вм. политика);
• депутат (депутати вм. депутата);
• [народен] представител (представители вм. представителя);
• министър-председател (министър-председатели вм. министър-председателя);
• президент (президенти вм. президента);
• крал (крале вм. краля);
• принц (принцове вм. принца);
• монарх (монарси вм. монарха);
• херцог (херцози вм. херцога).

И толкова засега, че бая се изхвърлих. Отново ти благодаря. – CadêParção (беседа) 02:13, 11 май 2020 (UTC)

Излишни вметвания

Може ли да премахнем някои вметвания, като "пък" и "да речем“, но за второто някои са отделени със 1 или 2 скоби.--Xunonotyk (беседа) 08:39, 11 май 2020 (UTC)

Xunonotyk: - като свободни вметвания в текст ли: "X e роден в Y, да речем през Z година" --> "X e роден в Y през Z година". Дай един пример, ако може и един със скоби.--Vodnokon4e (беседа) 09:31, 11 май 2020 (UTC)

Vodnokon4e: В Национален химн – Имената на страни, които вече не съществуват или не са независими държави, но пък имат свой химн, са показани с курсивен шрифт. – А що се отнася до "да речем" си мисля да го сменим с “например“, защото се губи смисълът, виж Песочница (област Монтана)#Други (абстрахирайки се от безумния раздел).--Xunonotyk (беседа) 09:45, 11 май 2020 (UTC)

Xunonotyk: пък може би ще е по-лесно - често направо е излишно и спокойно може и без него. Ще пробвам и за двете, само да не се променя някъде смисъла на изречението. --Vodnokon4e (беседа) 09:50, 11 май 2020 (UTC)

Опростяване

Попаднаха ми линкове от типа [[Текст|„Текст“]], които може да се заменят с „[[Текст]]“.--Xunonotyk (беседа) 10:34, 10 юни 2020 (UTC)

Xunonotyk: възможно е пренасочването да е правилно (заглавието на статията да е без кавички) и ще стане червена препратка? --Vodnokon4e (беседа) 05:17, 11 юни 2020 (UTC)

Всъщност не, моя грешка, явно още не съм се събудил.--Vodnokon4e (беседа) 05:25, 11 юни 2020 (UTC)

Премахване на Шаблон:Уникод

Като че ли преобладава мнението, че шаблонът е напълно ненужен - Шаблон беседа:Уникод#Шаблон:Уникод и кирилица. --Спас Колев (беседа) 13:14, 22 юни 2020 (UTC)

Готово--Vodnokon4e (беседа) 18:13, 23 юни 2020 (UTC)