По-скоро въпрос за Rollback редактиране

Здравейте. Дали е възможно да се ползва Rollback, без да ми се променят потребителските права? -- Vekov 17:50, 18 януари 2010 (UTC)[отговор]

Мисля, че не. --Спас Колев 18:58, 18 януари 2010 (UTC)[отговор]
Спас е прав — не може, но пък можеш, поне теоретично, да кандидатстваш само за такива права, без да ставаш администратор. Пак теоретично обаче, макар всеки администратор да може да ти даде въпросните права, редно е да се мине по определена процедура. ЛъчезарБ/П 16:48, 21 януари 2010 (UTC)[отговор]
Естествено, примерите от ен:У не значат, че трябва всичко да бъде абсолютно еднакво и тук, но все пак могат да служат като поне общ ориентир. Впрочем, идеята може би не е лоша по принцип. Но поне при нас няма създадена група "Rollbackers", така че вероятно ще има допълнителни административни стъпки, които трябва да се изпълнят предварително. ЛъчезарБ/П 16:55, 21 януари 2010 (UTC)[отговор]

Заключване на Виево редактиране

Моля, да преразгледате забраната за редакция в тема "Виево". Потребител:Chech Explorer|Чечлията умишлено и целенасочено вади изречения от контекста на цитираните от мен източници или директно изтрива цялата информация. Освен това, неговите цитати са свързани само и единствено с религия (не съм запознат, има ли някакви правила относно религията и дискриминацията в Уикипедия - ако има такива, моля да ме информирате). Забележете, че той пише по едни и същи теми навсякъде (ислям, коран) и определено е субективен в писанията си.

Да, беше ми направена забележка (ЕДИН ПЪТ) преди време, защото нямаше източници, на информацията, която публикувах - вече всичко е с ИЗТОЧНИЦИ, и не смятам, че Чечлията е този, който ще определя дали източникът е благонадежден. Аз мога да го обвиня в същото, точно по неговата логика.

Ако смятате, че тези източници са "неблагонадеждни" ще трябва да ги информираме:

1. Учени от БАН -(Кавгазова, Лучия; Стоев, Рачо. Древнобългарско генетично наследство в дерматоглификата на някои съвременни български популации. – Ави-Тохол. Кн. 17, 2002, с. 48–49)

2. "Асимилаторската политика на турските завоеватели" – П. Петров, 1962, стр. 169-171.


Смятам, че на него трябва да му се забрани редакцията в тази тема, първо, защото е субективен и второ, защото той няма нищо общо с това село, а аз съм родом от там и по-добре знам как стоят нещата - т.е. аз съм източник, един вид :).

Благодаря ви!


Моля страницата Виево да бъде върната към версията от 17:34, 19 януари 2010 и да бъде заключена за редактиране за период от един месец. Статията е сцена на редакторска война. Потребител 93.93.12.90 (беседа) постоянно променя информацията от източниците, изтрива информация и добавя информация от неблагонадеждни източници. Дори и след като бе направен компромис и информацията просто беше обработена така, че да не се изплагиатства цялата статия, потребител 93.93.12.90 (беседа) продължи с упорството си. Моля обърнете внимание, че потребител 93.93.12.90 (беседа) вече е бил предупреждаван много пъти на беседата си и от други уважавани редактори на БГ:У. --Чечлията 16:39, 19 януари 2010 (UTC)[отговор]

Отключване на Виево и забрана за потребител Chech Explorer|Чечлията редактиране

Моля, да преразгледате забраната за редакция в тема "Виево". Потребител:Chech Explorer|Чечлията умишлено и целенасочено вади изречения от контекста на цитираните от мен източници или директно изтрива цялата информация. Освен това, неговите цитати са свързани само и единствено с религия (не съм запознат, има ли някакви правила относно религията и дискриминацията в Уикипедия - ако има такива, моля да ме информирате). Забележете, че той пише по едни и същи теми навсякъде (ислям, коран) и определено е субективен в писанията си. Да, беше ми направена забележка (ЕДИН ПЪТ) преди време, защото нямаше източници, на информацията, която публикувах - вече всичко е с ИЗТОЧНИЦИ, и не смятам, че Чечлията е този, който ще определя дали източникът е благонадежден. Аз мога да го обвиня в същото, точно по неговата логика. Ако смятате, че тези източници са "неблагонадеждни" ще трябва да ги информираме: 1. Учени от БАН -(Кавгазова, Лучия; Стоев, Рачо. Древнобългарско генетично наследство в дерматоглификата на някои съвременни български популации. – Ави-Тохол. Кн. 17, 2002, с. 48–49) 2. "Асимилаторската политика на турските завоеватели" – П. Петров, 1962, стр. 169-171.

Смятам, че на него трябва да му се забрани редакцията в тази тема, първо, защото е субективен и второ, защото той няма нищо общо с това село, а аз съм родом от там и по-добре знам как стоят нещата - т.е. аз съм източник, един вид :). Благодаря ви! --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 93.93.12.90 (беседа • приноси) 18:00, 19 January 2010 (UTC).

Всъщност от горните връзки става ясно, че НЕ АЗ определих източниците за неблагонадеждни. --Чечлията 18:24, 19 януари 2010 (UTC)[отговор]

А Петър Петров защо е неблагонадежден? И това, че на някого не му харесват данните, които "Кавгазова, Лучия; Стоев, Рачо" са събрали и анализирали не означава, че не са достоверни източници. За всяко едно писание ще се намери противник..... --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 93.93.12.90 (беседа • приноси) 18:38, 19 January 2010 (UTC).


Ми на Петър Петров като му видиш биографията и разбираш защо. Може би си запознат със събитието, наречено „Възродителен процес“. Освен това всички съвременни изследователи, и български и чужди (примерно Махиел Кил, Антонина Желязкова, Даниела Горчева, Евгений Радушев и много други), отхвърлят тезата за насилствено разпространение на исляма в Родопите, като напълно доказват, че такова нещо не е имало въобще и че „доказателствата“ и „документите“ са били изфабрикувани. Днес само върлите комунисти и атакаджии все още от време на време споменават за такова нещо като „потурчване“. Може би трябва да почетеш съвременна литература по въпроса и да си свериш часовника. --Чечлията 18:49, 19 януари 2010 (UTC)[отговор]


Твоята истина вече ми е ясна - Помашка националност :)))))).... Едни отхвърлят тезата, други я подкрепят - 50 на 50 са... Хората сами си преценяват - нека им дадем възможност, а? Комунизъм искаш да изградиш май... и да определяш на всеки какво да чете и в какво да вярва.--Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 93.93.12.90 (беседа • приноси) 19:15, 19 January 2010 (UTC).

Но както и да е , това не ме вълнва, повече ме интересува, защо за родното ми село единственото, което се пише е Религия. Не смятам, че това трябва да е основното, още повече, че живеем в 21 век. Космополитни хора сме (някои) и това е последното, което би трябвало да се спомене за някого. Считам, че дори трябва да се премахне от темата религиозния момент и да се наблегне на това, което трябва - хубавия край, природа, гостоприемни и добри хора. Стига с тези етикети - ако някой желае да каже в какво вярва - може да го направи свободно, но не и да определя другите. Пак казвам - темата трябва да се пренапише изцяло - ако ли не - дайте да попишем за вашия род и място, коя е вашата тема, ще измъквам по едно изречение от различни места - нарича се манипулация....--Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 93.93.12.90 (беседа • приноси) 19:25, 19 January 2010 (UTC).

Ми пиши за природа и прочее щом искаш. А относно компетентността на Петър Петров, ето ти един пример, че този „историк“-връзкар и агент на ДС, както и възродител е пристсрастен и за нищо не става: В "Съдбоносни векове за българската народност" П. Петров пише: "По същия начин рязко се увеличават мохамеданите и намаляват християните в села, в които в края на ХV в. имало частични помохамеданчвания. Така например, докато в с. Зърнево имало 1 мохамеданско и 241 християнски домакинства, в началото на ХVII в. в селото останали (курс. мой, Е.Р.) само 120 християнски семейства; по същия начин намалели християнските домакинства в... с. Белотинци от 129 на 36."28 Ще спра дотук, съсредоточавайки се върху тези две неврокопски села, макар че подходящите за сравнение примери далеч не се изчерпват с това. За с. Зърнево действително се наблюдава намаление на християнските домакинства. Тази констатация обаче е направена върху регистри за събирането на данъка джизие (платим само от християни) и в този смисъл обяснението на спада има два варианта — той се дължи или на демографски причини, или пък на ислямизация. Добросъвестният учен ще предложи на публиката двете възможности най-малкото за да избегне евентуалните опровержения от новооткрити извори. Точно така се получава при с. Зърнево. Според османски регистър от 1723 г. се оказва, че това селище заедно с географски близките му Тешово, Търлис и Кочан били от т. нар. маденджийски села (на рудари и производители на желязо), за които изследванията категорично твърдят, че били заселени предимно с християнска рая29. Спорадичните случаи на приемане на мюсюлманството в такива селища (в Зърнево 1 срещу 241 християни) не доказват траен процес на ислямизация, а тъкмо обратното. Тогава спадът на християнските домакинства, констатиран в джизие регистрите, следва да бъде търсен сред причини от демографско естество. Конкретно за с. Зърнево, след като документите свидетелстват за едно стабилизиране на демографските показатели в периода докъм 60-те години на ХVII век (120 до 152 домакинства християни), в регистъра от 1723 г. е отбелязан огромен спад до 47 домакинства. Най-лесно е да се заключи, че пред нас е поредната загуба на християнството в контекста на масовата ислямизация. Но документът не позволява такава волност, тъй като в неговия край е вписан един доклад на неврокопския кадия до столицата, в който той обяснява, че през района за много къс период от време на два пъти преминала чумна епидемия, което прочее напълно обяснява не само "зърневския случай", но и огромния демографски срив в цялата каза30. Липса на ислямизация в маденджийските села, вкл. и в Зърнево, доказват и непосредствените наблюдения върху етнорелигиозната структура на този район (втората половина на ХIХ век), които разкриват техния преимуществено българохристиянски облик, при наличието на известен процент турци мюсюлмани31.“ - Радушев, Евгений (1998). „Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV-XVIII век (Опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели)”. – Историческо бъдеще, кн. 1, стр. 54-54. --Чечлията 19:51, 19 януари 2010 (UTC)[отговор]


"Ми", как да пиша, като от вашите писания ми става зле.... Пишете където искате, но не и в тема Виево. Пристрастен сте и темите, по които пишете са само едни. Религията не ме интересува, тя е създадена да манипулира и властва над неуките и немислещи маси. Мисля, че достатъчно проблеми има в България и не е необходимо допълнително да се създава напрежение. Затова съм ПРОТИВ тази тема.

Очаквам реакция от администраторите и се надявам да премахнат всичко за религия от "Виево". Това ще е достатъчно за мен.--Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 93.93.12.90 (беседа • приноси) 20:11, 19 January 2010 (UTC).

Сега на теб ако религията не ти харесва, това не означава, че всички трябва да се съобразяваме с теб и да мълчим. Като не ти харесва, недей да четеш. И на мен не ми харесват някои неща, за това и не ги чета. --Чечлията 20:24, 19 януари 2010 (UTC)[отговор]
  До постигане на консенсус или спиране на резките промени в съдържанието статията ще остане заключена за редактиране от нови и нерегистрирани потребители до изтичане на срока. Уикипедия не е форум и раздела за заявки към администраторите не е място за пререкания. Прехвърлете спора си на подходящата беседа и се ограничете в обсъждане на съдържанието на статията. Не виждам конкретно посочени редакции и основания за блокиране на потребител Chech Explorer. --ShadeOfGrey 17:53, 20 януари 2010 (UTC)[отговор]

Не ми се вижда правилно при спор на аргументи между потребители администраторите, без да се изказват по аргументите, да заемат едната страна. По-конкретно, струва ми се, че когато спорът е между регистриран (и продължаващ да пъди другите потребители) и нерегистриран потребител, защитата на страницата трябва да е пълна. Още повече когато има съмнения: чрез една статия, самоопределяща се като дискусионна, озаглавяваща се като "опит", да се дисквалифицира книга, която по признание в заглавието на първата статия е "устойчив историографски модел", т.е. една застъпена гледна точка да се изключва от стремящата се към много-точковост (неутралност) У. (Разбира се, за дискриминация чрез излагане на фактите за религията преди 100-400 години не може да става дума.)--Фипс 18:39, 22 януари 2010 (UTC)[отговор]

Малко обяснения:
  • За предпочитане е, когато е възможно, административните действия да се извършват от страни, не участващи пряко в спора - това намалява риска от емоционална реакция на спорещите, както и от тенденциозност на самите административни действия.
  • Заемането на страна при защита е неизбежно. В случая изборът се основава на обективен критерий - състоянието на статията преди началото на спора (т.е. без спорния текст). Във всички случаи защитата е временно състояние - целта е да се предизвика дискусия на беседата.
  • За частичната защита: По принцип следва да се прилага най-леката мярка, която би разрешила проблема. В случая съм допуснал, че регистрираните потребители ще се съобразят със защитата и ще се въздържат от потенциално конфликтни редакции до нейното изтичане. Междувременно наблюдавам статията, така че при нужда да я защитя напълно.
Спас Колев 19:43, 22 януари 2010 (UTC)[отговор]
1. така е; 2. така е, дори да се прокламира, че У не подкрепя защитената версия, която винаги е грешна; 3. сега разбирам, че си защитавал ти - явно е добронамерено и дано да помогне. Но в подобна ситуация може да изглежда, че се дава едно рамо на регистрираните, които така и така подкрепят статуквото, а новодошлите се наритват да се оплакват на беседата. Аз съм потенциално облагодетелстван от подобна практика.--Фипс 21:56, 22 януари 2010 (UTC)[отговор]

Премахване на всичко свързано с религия в тема Виево редактиране

Тъй като няма да стигнем до консенсус и всеки има тема по въпроса за религията, моля, История и Религия в тема Виево да бъдат изтрити. Също така считам, че присъствието им там нарушава човешките права и дава възможност на хората да дискриминират жителите на село Виево на религиозна основа:

ЗАКОН за защита срещу дискриминацията

Глава първа: ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда защитата срещу всички форми на дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване. Чл. 2. Целта на закона е да осигури на всяко лице правото на: 1. равенство пред закона; 2. равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот; 3. ефективна защита срещу дискриминацията. Чл. 3. (1) Този закон защитава от дискриминация всички физически лица на територията на Република България. (2) Сдружения на физически лица, както и юридически лица, се ползват от правата по този закон, когато са дискриминирани на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, по отношение на техния членски състав или на заетите в тях лица. Чл. 4. (1) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. (2) Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. (3) Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Чл. 5. Тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. Чл. 6. Забраната за дискриминация действа спрямо всички при упражняването и защитата на предвидените в Конституцията и законите на Република България права и свободи. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 93.93.12.90 (беседа • приноси) 19:44, 19 January 2010 (UTC).

Г-н Спас Колев, очаквам някаква позиция от вас, затова сте администратор, ако ли не - кажете към кого да се обърна. Пак повтарям - считам използването на думата "помаци" в статията за обидно и дискриминиращо. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 93.93.12.90 (беседа • приноси) 16:55, 20 January 2010 (UTC).

Колега 93.93.12.90, нямам отношение към темата, но може ли да ви помоля да бъдете така добър да се подписвате под коментарите си? Става лесно — чрез добавяне на четири тилди (~~~~) накрая. Съжалявам, ако ви казвам нещо, което знаете и сам. Благодаря ви! ЛъчезарБ/П 17:34, 20 януари 2010 (UTC)[отговор]
  Информацията в разделите е малко или повече подкрепена с източници. --ShadeOfGrey 17:46, 20 януари 2010 (UTC)[отговор]
Грижата за оскърбените не е сред задълженията на администраторите (У:АДМ). При липса на съгласие за дадено съдържание и наличие на редакционна война статиите се защитават, за да се предотврати ненужно разхищение на мрежов трафик и обем на базата данни. --Спас Колев 18:11, 20 януари 2010 (UTC)[отговор]


До Shade of grey - подкрепена е с източници темата, а забелязахте ли, че нещата, които съм качвал също бяха подкрепени от източници, но Чечлията ги трие - т.е. неговите източници са ОК, моите не???!!! Не може да се толерират едни потребители спрямо други - запознайте се със случая. 93.93.12.90 15:08, 21 януари 2010 (UTC) Mexx[отговор]

До Спас Колев - Грижата за оскърбените е задължение на кого тогава? Все пак позволете и на други потребители да редактират и добавят информация, не само на тези, които киснат по цял ден в Уикипедия. Повтарям, запознат съм с темата, имахте изискване за източници, добавих източници, а информацията отново я няма... Ако има някакви скрити изисквания - разяснете ги.93.93.12.90 15:55, 21 януари 2010 (UTC)Mexx[отговор]

Съгласен съм, че информация с източници не бива да се трие, освен ако източниците не са толкова смешни, че да не заслужават дори да се отбелязват (а аз лично не останах с това впечатление от източниците, макар да не съм ги виждал на живо). Не съм съгласен да се трие информация, а да се добави друга такава, но мисля че това е ясно от по-горе казаното.--Ilikeliljon 15:32, 21 януари 2010 (UTC)[отговор]
Сигурно си прав, но мястото на този разговор е на беседата на статията, а не в У:ЗА. --Спас Колев 17:03, 21 януари 2010 (UTC)[отговор]

Колега 93.93.12.90, като ви помолих да се подписвате, имах предвид да го правите когато въвеждате нови коментари, а не да триете шаблоните {{неподписано}}, които аз си играх специално да попълвам, за да се вижда кога сте въвели старите си коментари! Приемам, че сте го направили от незнание, но все пак е добре да се запознаете поне с основните правила за писане в Уикипедия. И ви пиша тук, защото не съм убеден, че бихте си прочел съобщение на беседата. Въобще, бих ви препоръчал горещо да се регистрирате. Въпреки, че не е задължително, това ще е удобно както за вас, така и за останалите редактори, с които водите дискусии. ЛъчезарБ/П 16:24, 21 януари 2010 (UTC)[отговор]

И още нещо, колега 93.93.12.90. Администраторите не са модератори, наистина, нито пък "управляват" Уикипедия. В случая явно имате конфликт с друг редактор, и правилното е да потърсите мнението и на трети редактори (не администратори непременно), които да спомогнат за намирането на консенсусно (или компромисно) решение. За целта вероятно е по-добре да помолите за съдействие на Уикипедия:Разговори като обясните накратко случая, и помолите и други редактори да вземат отношение. Желателно е също на беседите да няма пространни дискусии, а само кратко и ясно излагане на аргументите по конкретния казус. Отново ще подчертая, че не се чувствам компетентен да взема отношение по конкретната тема, но бих дал общия в такива случаи съвет: приемайте, че другата страна е (също) добронамерена, и се старайте да деескалирате напрежението — в един спокоен разговор ще установите учудващо често, че всъщност спор няма. Желая ви успех! ЛъчезарБ/П 16:33, 21 януари 2010 (UTC)[отговор]

Колега, съжалявам за корекциите на подписа - за първи път редактирам и наистина не съм запознат. Относно добрия тон и това, че не сте модератори ми е ясно. Ако се запознаете с редакциите по темата, преди да се състои беседата между мен и Чечлията, ще се убедите, че добавях информация с източници и не редактирах или изтривах нищо. След това Чечлията се намеси и започна да трие някои неща и да изважда изречения от контекста. Не смятам, че е коректно (за стотен път го повтарям) едни източници да са Ок други не. И двата източника са официални и съществуват, според мен са поравно спорни спрямо тези, които вече са дадени в темата. Нямам намерение да се занимавам повече, достатъчно време изгубих в напразни обяснения. Все пак, добре е когато вземате решение за нещо (защото все пак се явявате арбитри в дадени спорове и можете да забранявата не потребители да редактират) да се запознавате добре с редакциите и коментарите на участниците в спора. Благодаря ви и поздрави.93.93.12.90 16:47, 21 януари 2010 (UTC)[отговор]

Само да уточня, че аз не съм администратор. ;-) Иначе, съжалявам, че сте попаднал в такава ситуация. Искрено се надявам, че това няма да ви попречи и в бъдеще да редактирате в Уикипедия — има даже твърде много статии, където всъщност "няма с кого да се напсувате", дори да искате, както гласи известната приказка. Ще се убедите, че споровете не са толкова често срещани, макар всичко, действително, да зависи от тематиката. Желая ви наистина много приятни мигове с Уикипедия — независимо дали ще я редактирате или просто четете!   ЛъчезарБ/П 17:01, 21 януари 2010 (UTC)[отговор]
Съжалявам, че "оспамвам" страницата, но това е важно. Не, администраторите не само не са модератори, но не са и арбитри. Още по-малко пък имат правото (не говоря за техническо, а за морално или според принципите на Уикипедия) да блокират потребители като "загубили даден спор". Блокиране се прави само при точно определени груби злоупотреби или нарушаване на установените принципи (примерно, систематично отправяне на лични заплахи към други потребители). Обикновено при "редакторски" войни се защитават самите страници, и то само за да се "охладят страстите", а не в смисъл, че текущото към забраната съдържание на страницата е определено за "правилното" (и това обикновено го пише в обявлението, че страницата е защитена). Това, както виждате, пак не е арбитърска роля, а по-скоро цели опазване на ресурсите и интегритета на Уикипедия (защото многото редакции излишно товарят сървърите, а пък честата и драматична промяна на съдържанието подкопава авторитета на енциклопедията). Моля ви да имате предвид тези неща. Именно затова ви препоръчах да потърсите съдействие от редакторите по принцип на Уикипедия:Разговори. Администраторите нямат въобще отношение към споровете, освен доколкото самите те са също редактори (но тогава дори не е редно да използват администраторските си права). Те само разчистват след "сраженията". ;-) Поздрави, ЛъчезарБ/П 17:18, 21 януари 2010 (UTC)[отговор]

За блокиране! редактиране

На прояви на вандализъм от IP адрес 89.106.111.8. Овандалени страници - Маламир, Пресиян, скоро и други! Angel ivanov angelov 16:38, 21 януари 2010 (UTC)[отговор]

Оставих му предупреждение на беседата - често върши работа - можеш да опиташ и сам в подобни случаи :). Ако продължи да вандализира - по-строги мерки. Поздрави.--Maymay 16:45, 21 януари 2010 (UTC)[отговор]

  Не се налага - след предупреждение на беседата, потребителят е преустановил неконструктивните редакции. Поздрави, --Maymay 00:59, 23 януари 2010 (UTC)[отговор]