Уил Селф

английски журналист и писател

Уил Селф (на английски: Will Self) е английски журналист, политически коментатор и писател на произведения в жанра научна фантастика, сатира, социална драма, публицистика и документалистика.[1][2][3][4][5][6]

Уил Селф
Will Self
Уил Селф, 2013 г.
Уил Селф, 2013 г.
Роден26 септември 1961 г. (62 г.)
Професияписател, журналист
Националност Англия,
 Великобритания
Активен период1991 –
Жанрнаучна фантастика, сатира, драма, документалистика
Направлениепостмодернизъм
Награди„Болинджър”

СъпругаКатрин Чансълър (1989 – 1997)
Дебора Джейн Ор (1997 – 2018)
Деца2 (първи брак)
2 (втори брак)
Уебсайтwill-self.com
Уил Селф в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Биография и творчество редактиране

Уил Уудард Селф е роден на 26 септември 1961 г. в Лондон, Англия, в семейството на Питър Селф, професор по публична администрация в Лондонското училище по икономика, и Илейн Розенблум от Куинс, Ню Йорк, асистент в издателство.[3] Израства в Северен Лондон и прекарва една година в Итака, щат Ню Йорк. От малък е ненаситен читател и увлечен по произведенията на научната фантастика на Франк Хърбърт, Дж. Г. Балард и Филип К. Дик.[6] Родителите му се разделят когато е деветгодишен, и се развеждат когато е 18-годишен, в резултат на което той е емоционално объркано и саморазрушително дете, нараняващо се с цигарени угарки и ножове, преди да започне да експериментира с лекарства, а след това с леки и тежки наркотици, включително хероин.[4] През този период се бори с психически проблеми и на 20 години започва лечение. Учи в независимо училище за момчета в Хампстед, а после в училище в Източен Финчли в Лондон.[2] Следва философия, политика и икономика в Ексетър колидж на Оксфордския университет, където получава магистърска степен с отличие.[3] В университета е редактор и чест сътрудник на подземния ляв студентски вестник Red Herring/Oxford Strumpet.[5]

След дипломирането си работи на временни места към Лондонската община. Едновременно се опитва да работи като карикатурист и като стендъп комик.[3] През 1986 г. се лекува в болница от наркозависимостта си. През 1989 г. започва да управлява малка издателска компания.[6]

Първата му книга, сборникът с разкази „Количествената теория на лудостта“, е издадена през 1991 г., и получава одобрението на критиката. Първият му роман „Петел и бик“ (сбор от две новели за полова трансформация) е издаден през 1992 г.[1][2][4][3] Неговият литературен стил е известен като безкомпромисно сатиричен, гротесков, наситен с черен хумор и фантастичен, с много препратки и алюзии към съвременната култура.[6]

През 1995 г. започва работа като колумнист за вестник „Обзървър“.[3] През 1997 г. е изпратен да отразява предизборната кампания на Джон Мейджър и е хванат от конкурентен журналист да използва хероин в самолета на министър-председателя, заради което е уволнен.[5] Същата година става колумнист в „Таймс“, после от 1999 г. работи за „Индипендънт“, а от 2002 г. за „Ивнинг стандарт“. Едновременно има много изяви по британската телевизия.[6] От 2009 г. пише две редуващи се двуседмични колони, една за „Ню Стейтсмен“ по социалните феномени и груповото поведение, и друга за „Риъл Милс“ за магазините за храна на улицата.[6] От 2012 г. е преподавател по модерна мисъл в университета „Брунел“ в Лондон.[3]

В периода 1989 – 1997 г. е женен за Катрин Чансълър, с която имат син и дъщеря, а в периода 1997 – 2017 г. е женен за журналистката Дебора Ор, с която имат двама сина.[2][3] През 2011 г. е диагностициран със заболяването полицитемия вера (увеличено производство на еритроцити). В личния си живот колекционира ретро пишещи машини. От 2019 г. е вегетарианец.

Уил Селф живее в Лондон.[1]

Произведения редактиране

Самостоятелни романи редактиране

  • Cock and Bull (1992)[1][2]
  • My Idea of Fun (1993)[4][3]
  • Great Apes (1997)
  • How the Dead Live (2000)
  • Dorian (2002)
  • The Book of Dave (2006)
  • The Butt (2008) – награда „Болинджър“ за сатиричен роман
  • Entirely Women (2010)
  • Walking to Hollywood (2010)

Поредица „Чадърът“ (Umbrella) редактиране

  1. Umbrella (2012)[1][2][4]
  2. Shark (2014)
  3. Phone (2017)

Новели редактиране

  • A Report to the Minister (2009)[1]
  • How Was Your Day (2017)

Сборници с разкази редактиране

Разкази редактиране

  • Profit and Lust (1950)[1]
  • The End of the Relationship (1994)
на български език
  • Лъжлива кръв – разказ, сп. „Гранта България“ бр.6 (2015), прев. Пейчо Кънев

Документалистика редактиране

  • Junk Mail (1995)[1]
  • Nicola Hicks (1998) [2]
  • The Idler 25 (1999)
  • Sore Sites (2000)
  • Perfidious Man (2000)
  • Feeding Frenzy (2001)
  • Psychogeography (2007)[4]
  • Psycho Too (2009)
  • George Condo: Mental States (2011) – с Дейвид Мийнс
  • The Unbearable Lightness of Being a Prawn Cracker (2012)
  • Moonlight Travellers (2019) – с Куентин Блейк
  • Will (2019)
  • Why Read (2022)

Екранизации редактиране

Източници редактиране

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Will Self в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​