Уилям Сюард Бъроуз (на английски: William Seward Burroughs, фамилното име се произнася /ˈbʌroʊz/, 5 февруари 1914 – 2 август 1997), познат още със своя псевдоним Уилям Лий, е американски романист, поет, есеист и художник. Бъроуз е важна фигура в т. нар. Бийтпоколение.

Уилям Сюард Бъроуз
William Seward Burroughs
Бъроуз на своя 69-и рожден ден през 1983 г.
Бъроуз на своя 69 рожден ден през 1983 г.
ПсевдонимУилям Лий
Роден5 февруари 1914 г.
Починал2 август 1997 г. (83 г.)
Професияписател, есеист, поет
Националност САЩ
Активен период1945 – 1997
Жанрроманс, трилър, научна фантастика
Направлениепостмодернизъм
ТечениеБийтпоколение
Известни творбиГолия обяд (1959)
НаградиКомандор на ордена за изкуство и литература


СъпругаИлзе фон Клапер (1937 – 1946 г.)
Джоан Волмър (1946 – 1951)
ДецаУилям С. Бъроуз, младши
Подпис
Уебсайт
Уилям Сюард Бъроуз в Общомедия
Диригент Дейвид Уудард и Бъроуз с Dreamachine, около 1997 г.[1]:с. 98–101

Биография и творчество редактиране

Бъроуз е роден на 5 февруари 1914 г. в заможно семейство от Сейнт Луис, щата Мисури, където започва да пише есета и журнали в ранно юношество. След като напуска дома през 1932 г. за да учи в Харвард, Бъроуз е удивен и впечатлен от ъндърграунд обществата на наркоманите. Неговата първа творба като романист е „А хипопотамите се сварили в басейна си“, върху която работи съвместно със своя приятел Джак Керуак, докато двамата живеят заедно с Алън Гинсбърг.

Като постмодернист оказва голямо влияние върху поп-културата и литературата. Смятан е от мнозина за „един от най-политически язвителните, културно влиятелни и оригинални творци на 20 век“. Бъроуз пише 18 романа и новели, 6 сборника с разкази и 4 сборника с есета. Неговите интервюта и кореспонденции са събрани в 5 тома.

Работи по различни проекти с множество изпълнители и музиканти. Появява се и във филми.

Джон Уотърс описва Бъроуз като „първия човек, станал известен с неща, които по принцип се прикриват“. Голяма част от творбите на Уилям са частично автобиографични, главно повлияни от живота му като пристрастен към опиати – състояние, което бележи последните 50 години от неговия живот. Първият му самостоятелен роман носи името „Дрога“ (Junkie). В него често се срещат сатирични пасажи, в които е вплетен и черен хумор. Романът е изграден въз основа на авторските социални критични възгледи и „пожизнено подронване“ на моралните, политически и икономически канони на тогавашното американско общество. В това отношение Бъроуз е може би най-прочут с третия си роман „Голият обяд“ (Naked Lunch). В България добива популярност чрез станалата култова колекция „Америка ХХ“ на издателство „Парадокс“.

Бъроуз има само едно дете – Уилям Сюард Бъроуз Младши, което се ражда от втория му брак с Джоан Волмър (от 1946 до 1951 г.). Джоан умира, когато Бъроуз я прострелва в главата при опит да повтори популярната сцена с ябълката от „Вилхелм Тел“ в нетрезво състояние. Писателят е бисексуален, което той ревниво пази в тайна докато е млад, но впоследствие става открито хомосексуален. В творбите му често се забелязва яростна критика против хомофобията.

Бъроуз умира в дома си в Лорънс, Канзас от сърдечен удар на 83 години на 2 август 1997 г.

Библиография редактиране

За него редактиране

  • Ann Charters (редактор). The Portable Beat Reader. Penguin Books, New York, 1992. ISBN 0-670-83885-3; ISBN 0-14-015102-8
  • John Gilmore. Laid Bare: A Memoir of Wrecked Lives and the Hollywood Death Trip. Searching for Rimbaud. Amok Books, 1997.
  • Oliver Harris. William S. Burroughs and the Secret of Fascination. Southern Illinois University Press, Carbondale, IL, 2003.
  • Barry Miles. William Burroughs: El Hombre Invisible, A Portrait. Hyperion, New York, 1992.
  • Davis Schneiderman and Philip Walsh. Retaking the Universe: William S. Burroughs in the Age of Globalization. Pluto Press, London, 2004.
  • Michael Stevens. The Road to Interzone: Reading William S. Burroughs Reading. Suicide press, Archer City, Texas, 2009.

Източници редактиране

  1. Chandarlapaty, R., „Woodard and Renewed Intellectual Possibilities“, в Seeing the Beat Generation (Jefferson, NC, САЩ: McFarland & Company, 2019), c. 98–101.

Външни препратки редактиране

 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за