Окуф
Окуф (на гръцки: Λυκόφως, Ликофос) е село в Западна Тракия, Гърция в дем Софлу с 630 жители (2001).
| Окуф Λυκόφως | |
| — село — | |
 Параклис край Окуф | |
  Окуф  Окуф  Окуф | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Софлу |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 14 m |
| Население | 630 души (2001) |
География редактиране
Селото е разположено на осем километра южно от Софлу на десния бряг на река Марица.
История редактиране
В XIX век Окуф е българско село във Ференската кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Окуф (Oucouf) има 60 домакинства и 348 жители българи.[1] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото има 125 екзархийски български семейства.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Дервент са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] В 1912 г. селото заедно с цяла Беломорска Тракия става се присъединява към България Само за година след като Беломорието става част от България до средата на ноември 1914 г. български инженерни бригади изработват първият регулационен план и прилагат върху терена уличната и дворната регулация на селото.[4] В 1920 територията е дадена от Антантата на Гърция, след 21 години на 20 април 1941 г. българският суверенитет е възстановен, но с миринят договор от 1947 г. Гърция. получава пак територията.
Личности редактиране
- Родени в Окуф
Атанас Стаматев (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Апостол Дограмаджиев[5]- Петър Чапкънов (1884 – ?), български революционер
- Слави Стайков Стайков (1919 – 1944), български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[6]
- Стамо Урумов, български революционер
- Починали в Окуф
- Бойко Чавдаров (1880 – 1908), революционер от ВМОРО
Бележки редактиране
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 34.
- ↑ Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 295.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 867.
- ↑ Стайко Трифонов, Тракия - Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915, стр.201
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 635.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 105, л. 106