Улрике Дрезнер (на немски: Ulrike Draesner) е германска поетеса, белетристка, есеистка, преводачка и автор на радиопиеси. Родена е в Мюнхен в семейството на архитект.

Улрике Дрезнер
Ulrike Draesner
Улрике Дрезнер през 2005 г.
Улрике Дрезнер през 2005 г.
Родена 20 януари 1962 г. (59 г.)
Професия поетеса, белетристка, есеистка, преводачка, драматург
Националност  Германия
Жанр роман, разказ, стихотворение, есе
Уебсайт www.draesner.de
Улрике Дрезнер в Общомедия

БиографияРедактиране

Улрике Дрезнер следва право, германистика, англицистика и философия в родния си град, в Саламанка и Оксфорд. От 1989 до 1993 г. е научен асистент в Мюнхенския институт по немска филология, където през 1992 г. получава докторска степен с дисертация върху „Парцифал“ на Волфрам фон Ешенбах, която публикува през 1993 г. Изоставя академичното поприще, за да може да пише. Работи като учителка по чужди езици и екскурзовод, а от 1994 г. е писателка на свободна практика. Участва в редица интермедийни проекти заедно с художници и музиканти. Съосновател е на интернет форума за поетика и поезия www.neuedichte.de Архив на оригинала от 2020-09-22 в Wayback Machine.. През 1996 г. Дрезнер се установява да живее в Берлин. През летния семестър на 2004 г. и зимния семестър на 2006 г. е гост професор в Института за немски език и литература в Лайпциг. Изнася лекции и в университетите на Мюнхен, Бирмингам, Майнц, Кил и Бамберг.

От 1999 г. писателката е член на ПЕН-центъра на ФРГ.

Улрике Дрезнер посещава България през 2002 г. като участник в литературния форум „Думите – мост или пропаст? „Забранени“ думи“.[1]

ТворчествоРедактиране

 
Улрике Дрезнер през 2014 г.

Улрике Дрезнер започва творческия си път като поетеса. През 1995 г. публикува стихосбирката „Примки на паметта“ [2], последвана от сонетния венец „Anis-o-trop“ (1997). Издава романа „Фотокопие“ (1998) и сборника с разкази „Пътешествия под клепачите“ (1999). Широк отзвук намира стихосбирката ѝ „Клетки, наети за през нощта“ (2001). Следват романът „Зестра“ (2002), сборникът с разкази „Hot Dogs“ (2004), стихосбирката „Сферична мълния“ (2005), романът „Игри“ (2005), поетическият цикъл „В средата на зимата“ (2006) и сборникът с есета „Красивите жени четат“ (2007).

БиблиографияРедактиране

  • Wege durch erzählte Welten. Intertextuelle Verweise als Mittel der Sinnkonstitution in Wolframs 'Parzival', 1993
  • Verführung – Novellen von Goethe bis Musil, Herausgeber, 1994
 
„Сферична мълния“
(2005)
  • Gedächtnisschleifen, Gedichte, 1995
  • Anis-o-trop, Sonettkranz, 1997
  • Lichtpause, Roman, 1998
  • Reisen unter den Augenlidern, Erzählungen, 1999
  • Für die Nacht geheuerte Zellen, Gedichte, 2001
  • Bläuliche Sphinx, 2002 – с Лотар Зерузет
  • Mitgift, Roman, 2002
  • Hot Dogs, Erzählungen, 2004
  • Kugelblitz, Gedichte, 2005
  • Spiele, Roman, 2005
  • Mittwinter, Gedichtzyklus, 2006
  • Zauber im Zoo. Vier Reden von Herkunft und Literatur, 2007
  • Schöne Frauen Lesen, Essays, 2007
  • berührte orte, Gedichte, 2008
  • Vorliebe, Roman, 2010
  • Richtig liegen. Geschichten in Paaren, 2011
  • Heimliche Helden. Über Heinrich von Kleist, James Joyce, Thomas Mann, Gottfried Benn, Karl Valentin u.v.a., 2013
  • Sieben Sprünge vom Rand der Welt, Roman, 2014
  • subsong, Gedichte, 2014
  • Mein Hiddensee, 2015
  • Nibelungen. Heimsuchung, 2016
  • Happy Aging, Ulrike Draesner erzählt ihre Wechseljahre, 2016

Награди и отличия (подбор)Редактиране

БележкиРедактиране

ИзточнициРедактиране

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препраткиРедактиране