Отваря главното меню

Клуб де Депортес „Сантяго Уондърърс“ (на испански: Club de Deportes Santiago Wanderers) е футболен клуб от Валпараисо в едноименния регион Валпараисо, Чили.

Сантяго Уондърърс
Club de Deportes Santiago Wanderers
Прозвище Пристанищните (Портеньос)[1]
Деканът (Ел Декано)
Зелените (Ел Верде)
Основан 15 август 1892
Стадион Елиас Фигероа Брандер
Капацитет 23.000
Президент Flag of Chile.svg Хорхе Лафренц
Flag of Chile.svg Фелипе Уриарте
Старши треньор Flag of Chile.svg Емилиано Асторга
Първенство Примера Дивисион
2014/2015 К 17-то
Спонсор Терминал Пасифико Сур
Екипировка Митре
Уебсайт santiagowanderers.cl
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Сантяго Уондърърс в Общомедия

Създаден е на 15 август 1892 г. Въпреки че често е определян като най-старият отбор в страната,[2][3] той всъщност е най-старият професионален и най-старият все още съществуващ тим, защото преди него са създадени отбори като Валпараисо и Маккай и Съдърланд.[4][5] Играе в чилийската Примера Дивисион. Трикратен шампион и двукратен носител на купата.

ИсторияРедактиране

Основаване и аматьорски годиниРедактиране

 
Съставът на Уондърърс, спечелил титлата на Лига де Валпараисо през 1907 г.

Отборът е основан през 1892 г. от тридесетина местни футболни ентусиасти, предвождани от Гилберто Идалго, Франсиско Авария и Херман Санчес.[5] В чест на английските емигранти и търговци, представили футбола за първи път в страната във Валпараисо, те се спират на името Уондърърс (от английски – пътешественик, странник), а за да се изрази ясно националната принадлежност е добавено името на столицата Сантяго, защото в града вече съществува отбор, носещ названието Валпараисо Уондърърс.[5] Той е създаден от английски емигранти, а Идалго и съратниците му – всичките чилийци – държат на чилийската идентичност на отбора – той не само не трябва да се бърка с „отбора на гринготата“, но в първите години на създаването си един от малкото отбори с предимно чилийски футболисти, а за разлика от другите тимове всичките официални публикации на Сантяго Уондърърс са не на английски, а на испански език.[6][7] Трябва обаче да се отбележе, че няма официални документи, които да доказват датата на основаване, което дава основание на някои историци да твърдят, че Сантяго Уондърърс всъщност е създаден три или четири години по-късно,[6] но от друга страна е възможно тези документи да са били унищожени при земетресението през 1906 г., което разрушава офиса на отбора.

В първите десетилетия след създаването си Сантяго Уондърърс участва с успех в различни аматьорски първенства и турнири, печелейки титлата в Националната Футболна Асоциация (1897, 1900), Чалъндж Къп (1899), Лига де Валпараисо (1907, 1909, 1913, 1915, 1917, 1919, 1921, 1933, 1934, 1935) и Копа Спортинг (1907, 1913, 1915). През този период най-голямо е съперничеството на Уондърърс с несъществуващите вече Ла Крус, Валпараисо и ФК Бадминтон,[8] а през 1916 г. е изиграно първото пристанищно дерби срещу Евъртън. През 1937 г. Сантяго Уондърърс добива професионален статут и за първи път участва в професионалното първенство на Чили, организирано от Асосиасион де Футбол Професионал (АДП), но с плачевен резултат – загуби във всичките 12 мача, и следващия сезон се връща в Лига де Валпараисо.

Първи професионални успехиРедактиране

 
Аржентитецът Хосе Перес е най-успешният треньор в историята на отбора, извел го до две шампионски титли и две Купи на Чили (и съответно три и едно втори места)

През 1940 г. Сантяго Уондърърс, заедно с други отбори от Валпараисо и Виня дел Мар, съосновава Асосиасион Портеня де Футбол Професионал (АПФП), която започва да провежда паралелно професионално първенство, в което участва дори аржентинският Велес Сарсфийлд. Уондърърс печели титлата през 1941 и 1942 г. – първите му триумфи като отбор с професонален статут. През 1941 г. се изиграва приятелски мач между шампионите на двете професионални първенства, в който Сантяго Уондърърс побеждава Коло Коло с 4:3. По същото време – от средата на 1940 до края на 1941 г., вторият отбор на Уондърърс прави турне в северно Чили, Еквадор, Колумбия, Панама, Перу и Боливия, като от изиграните 86 срещи печели 70, а в шест завършва наравно.[9] През 1944 г. тимът се завръща в Примера Дивисион, като този път представянето е по-добро, завършвайки на девето място от 12 отбора, а през следващите два сезона – на пето и четвърто. През 1949 г. са постигнати първите големи успехи като член на АДП – две втори места в първенството и в Кампеонато де Апертура. В първата половина на 50-те години Уондърърс записва посредствени резултати с класирания предимно в дъното на таблицата. През 1956 г. отборът отново завършва на второ място в шампионата, а две години по-късно триумфира с титлата, след като завършва сезона с точка повече от Коло Коло. Години по-късно Чилийският футболен съюз признава тази титла като първата за тима в професионалния футбол, защото счита, че първенството на АПФП, макар и официално признато от съюза като паралелен шампионат, е различно от това на АДП, което е организирано за първи път през 1933 г. и в днешни дни продължава да бъде най-високото ниво на футбола в страната.[10][11] През 1959 г. пък е спечелено второто издание на турнира за Купата на Чили. Доброто представяне продължава и през следващите две години, когато Уондърърс завършва на второ място в първенството и турнира за купата, а през 1961 г. отново печели купата. Следващият голям успех идва през 1968 г., когато отборът печели втората си шампионска титла. При първото си участие за Копа Либертадорес година по-късно тимът играе четвъртфинал, а Алберто Фереро става голмайстор на турнира с осем гола.

Трудни годиниРедактиране

В следващите години Уондърърс се намира в управленческа криза, която се отразява и на представянето на шампионата с класирания предимно в дъното на класирането, като единственият светъл лъч е достигането на финал за Купата на Чили през 1974 г. След като през 1970 г. отборът е на крачка от изпадане, завършвайки на две точки от последното място, през 1977 г. за първи път в историята си изпада във втора дивизия. Престоят там обаче е кратък и още следващия сезон тимът завършва на първо място и печели промоция. През 1980 г. Уондърърс отново изпада, а година по-късно записва най-слабото си класиране в професионалния футбол – 16-то място във втора дивизия. Въпреки 12-тото място през 1982 г., отборът печели промоция по служебен път, защото футболната федерация решава да увеличи броя на отборите в елита и дава допълнителните места на отборите с най-добре посетени домакински срещи.[12] През 1983 г. Уондърърс отново е спасен по административен път – въпреки че завършва сред изпадащите, тимът остава в първа дивизия, защото според промяна в правилата в разгара на сезона достигналите полуфинал за купата на страната (Уондърърс е един от тези четири отбора) не могат да изпаднат. Това обаче става факт година по-късно, а в Примера дивисион отборът се връща чак след като печели промоция през 1989 г. Той обача отново не може да се задържи в елита за дълго и след като веднъж успява да се спаси от изпадане, през 1991 г. завършва на последното място в класирането. Следващия сезон, в годината на стогодишния юбилей, дори съществува опасност да изпадне в Терсера Дивисион, но в крайна сметка под управлението на новия президент Рейналдо Санчес успява да се стабилизира както в спортно-технически, така и във финансов план. През 1995 г. Уондърърс печели титлата във втора дивизия и промоция. Следващата година за първи път в историята играч на клуба става голмайстор на Примера Дивисион – Марио Венер с 30 гола.[13] Представянето на отбора обаче продължава да бъде посредствено и през 1998 г. отново изпада, но веднага завършва на второ място и се връща в първа дивизия.

Завръщане към старата славаРедактиране

През 2001 г. Уондърърс излиза начело във временното класиране за първи път от 1976 г., а в края на сезона печели третата си официално призната професионална шампионска титла. В турнира за Копа Либертадорес през следващата година тимът отпада в груповата фаза, след като една точка не достига да измести съименниците от Монтевидео Уондърърс от второто място, но дебютът за Копа Судамерикана е по-успешен, след достигнатия четвъртфинал. В средата на десетилетието Сантяго Уондърърс отново изпитва финансови затруднения, като в турнира Апертура през 2007 г. дори му са отнети три точки заради забавени заплати на играчите.[14] В края на годината отборът изпада във втора дивизия, но след второто място през 2009 г. се завръща в първа. В турнира Апертура през сезон 2014/2015 отборът записва 14 победи, едно равенство и две загуби, но остава на второ място след Универсидад де Чиле, който има една точка повече.

ФутболистиРедактиране

Настоящ съставРедактиране

Нац. Играч Роден Последен отбор
Вратари
1   Диего Фигероа 21.02.1990   Депортес Валдивия
12    Маурисио Виана 14.06.1989   Унион Килпуе
25   Габриел Кастейон 08.09.1993   Депортес Колчагуа
  Хосе Лафренц 19.10.1992   Депортес Консепсион
Защитници
2   Марио Лопес Кинтана 06.07.1995   юноша на отбора
4   Маурисио Прието 26.09.1987   Кубан Краснодар
14   Франц Шулц 20.07.1991   юноша на отбора
16   Оскар Опасо 18.10.1990   юноша на отбора
19    Есекиел Луна 19.11.1986   ЛДУ Кито
26    Агустин Пара 10.06.1989   юноша на отбора
29   Хуан Сото 02.07.1994   юноша на отбора
31   Рейналдо Аумада 30.05.1997   юноша на отбора
Полузащитници
3   Кевин Валенсуела 30.07.1993   юноша на отбора
8   Хорхе Орменьо   14.06.1977   Универсидад Католика
10   Хорхе Луна 14.12.1986   Естудиантес де Ла Плата
18   Гонсало Кандия   юноша на отбора
20   Хими Систерна 05.04.1993   юноша на отбора
21   Марко Медел 30.06.1989   Коло Коло
27   Кевин Флорес 1 януари 1995   юноша на отбора
  Андрес Роблес 07.05.1994   Атлетико Мадрид Б
Нападатели
9   Рони Фернандес 30 януари 1991   Депортес Консепсион
11   Роберто Салдидас 25.02.1993   юноша на отбора
22   Карлос Гонсалес Еспинола 04.02.1993   Магаянес
23    Гастон Сейерино 26.06.1986   Ливорно

Известни бивши футболистиРедактиране

УспехиРедактиране

РекордиРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране