Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение Богородично“ или „Света Богородица“ е възрожденска църква в българския град Петрич, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1] Обявена е за паметник на културата.[2]

„Успение Богородично“
Gr Petrich curkva Sv Bogorodica.jpg
общ изглед
България
41.3958° с. ш. 23.21° и. д.
„Успение Богородично“
Област Благоевград
41.3958° с. ш. 23.21° и. д.
„Успение Богородично“
Местоположение в Петрич
41.3958° с. ш. 23.21° и. д.
„Успение Богородично“
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Петрич
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Неврокопска
Тип на сградата трикорабна псевдобазилика
Време на изграждане 1857 година
Съвременен статут действащ храм

Съдържание

ИсторияРедактиране

Църквата е построена в 1857 година в Мартин махала. Ктитори на храма са Филчо Чавеев, Анго Василиев, Димитър Великов, Стоян Папазов, Георги Урумов и други. В църквата се служи на гръцки, а в двора е отворено гръцко училище. При настъпилата във втората половина на века схизма църквата е в ръцете на гъркоманите. В 1881 година службата става двуезична на гръцки и на български.[1] Църквата почти напълно изгаря на 17 ноември 1987 година. Унищожен е иконостасът с всички икони, стенописите в наоса и покрива. Оцеляват само външните стенописите и тези в притвора. Впоследствие храмът е основно обновен.[1]

АрхитектураРедактиране

Храмът представлява масивна каменна сграда с външни размери – 24 m дължина и 17,5 метра ширина с дебелина на зидовете 1 m.[2] В архитектурно отношения църквата е типичната за епохата трикорабна псевдобазилика, с полуцилиндрична апсида, женска църква и притвор.[2] Каменните рамки на прозорците са монолитни, украсени с релефно издялани орнаменти – извита клонка с цветове.[2] Храмът има 4 входа – на западната, южната и на северната стена към олтара.[2] Трите кораба са разделени от 6 двойки дървени стълбове с аркади, покрити с тавани. Преходът от средния таван към аркадата е чрез висок холкел.[2]

През 1922 година притворът е преустроен, покрит с напречен свод, и над него е изградена 16-метрова камбанария.[2] Оригиналният градеж е от необработени камъни със замазани фуги.[2] Мраморните плочи за пода са от руините на античния град Хераклея Синтика.[1]

ИнтериорРедактиране

 
„Притча за богаташа и бедния Лазар“, стенопис от храма

В 1871 година стенописите на всички стени в наоса и притвора, иконостаса и иконостасните икони са изработени от представителите на Дебърската художествена школа Христо, Исай и Кузман Макриеви. Над западната врата отвътре е поставен надпис, който гласи „Този храмъ е зографисанъ съ помощьта на всички христиани отъ този градъ. 13 июли 1871 г. Зографирали: Христо съ съдружници Исакий и Кузманъ Макриеви отъ Дебъръ“.[3][4][5] Изобразяват огромен брой библейски композиции, ликове на светци, пророци и прочие, включително и сложни композиции с много изображения. Под Богородица Ширшая небес в олтарната апсида е Евхаристията – Христос с по шестима апостоли от двете страни. На западната стена е „Архангел Михаил отнема душата на богатия“ и сцената „Притча за богаташа и бедния Лазар“ и огромна глава на змей, която поглъща богаташа. Композицията е своеобразно сглобена и силно въздействаща – подобно обединяване на трите сцени е уникално.[5]

Отвън на западната стена (източната на нартекса) са големите композиции „Отиване при врачката“ и „Страшният съд“. Първата показва богатото въображение на художниците, а втората е със сложни сцени с много действащи лица. Иконостасните икони в църквата са били с по-добро качество от стенописите.[5]

БележкиРедактиране

  1. а б в г Град Петрич. // Свети места. Посетен на 19 април 2015.
  2. а б в г д е ж з Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 415.
  3. Енциклопедия Пирински край, том Ι. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 360.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 215.
  5. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 216.