Успение Богородично (Трескавец)

Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение на Пресвета Богородица“ (на македонска литературна норма: „Успение на Пресвета Богородица“) е средновековна православна църква в Северна Македония, главен храм (католикон) на манастира Трескавец, Прилепско, част е от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия.[1]

„Успение Богородично“
„Успение Богородично“
St. Mary's Assumption Church in Treskavec (3).JPG
общ вид
Местоположение в Прилеп
Вид на храма православа църква
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Прилеп
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Преспанско-Пелагонийска
Архиерейско наместничество Прилепско
Изграждане XIII – XIV век
„Успение Богородично“ в Общомедия

Църквата в основата си е еднокорабна с наос с купол и разделен с пиластри на няколко части. Отвън олтарната апсида на изток е тристранна. Под измазаните стени на северния параклис се виждат фрески от XIV век. От XIV век е и притворът с двете куполести кули, разположени на западната част на църквата.[1]

Фреските са от различни периоди. Най-стари са тези на стените в двете кули – XV век. Те илюстрират календарни теми и светци, представени цял ръст. Ктиторските портрети, които се намират на източния зид в южния трем, са от втората половина на XIV век. Ликът на Божията майка е изобразен в нишата на южната врата от наоса. Според зографската техника, тази фреска е от XV век. Фреските в наоса са от края на XV век. Особено интересни са тези в първата зона, където има фигури на светци в изправено положение и цял ръст, облечени в благороднически дрехи и с разкошни шапки на главите. Фреските от XIX век са дело на крушевска зографска тайфа.[1]

Част от стенописите от XV век са от 1483/1484 година, дело на водещото ателие на Костурската художествена школа от този период, към чиито произведения се включват стенописите в „Свети Николай Евпраксиин“ в Костур (1485/1486), в католикона на манастира „Преображение Господне“, Метеора (1483), част от живописта в „Свети Никита“ при скопското село Чучер (1483/1484), както и фрагментите в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Либаново (1485) и тези от разрушената църква „Свети Спиридон“ в Костур (края на XV век).[2]

Двукрилната врата и царските двери са резбовани в XVI век, кръстът Космитос – в XVII век. Многото празнични икони и иконите на апостолите са от XVII и XVIII век.[1] Престолната икона Исус Христос Цар на царете е дело на Михаил Анагност.[3] Иконата на Света Богородица с 24 сцени от житието ѝ е дело на Константин Анастасов от Магарево, датирана 1864 г. при игумена Христо. Иконата е изпълнена със съвършена техника, с много добър колорит, а движенията са свободни е естествени. Гръцкият надпис гласи: „Δια χειρός Κωνσταντίνου Αναστασιου ζωγραφου εκ Μεγαροβου ἐν ἔτει 1864. Διά τό Τρέσκαβετς Ἠγουμένοντος τού κ παπά Χρίστου πρός κοινήν δεησιν.“[4]

БележкиРедактиране

  1. а б в г Манастирот Трескавец, прилепско. // Macedonium. Посетен на 7 април 2014 г.
  2. Кунева, Цвета. Костур, църква „Св. Никола на монахинята Евпраксия“. // Пътища на балканските зографи. Посетен на 6 октомври 2020 г.
  3. Тричковска, Јулија. Хронологија на раните дела на зографот Михаил (Анагност) од Самарина. // УДК. 7.035.1(495), 410. Посетен на 11 април 2014 г.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 277.