ГНК „Динамо“ (Загреб) (на хърватски: Građanski nogometni klub Dinamo Zagreb, Граджански ногометни клуб Динамо Загреб, в превод Граждански футболен клуб Динамо Загреб) е един от най-популярните хърватски футболни отбори. Основан е през 1945 г. в град Загреб. Отборът е наследник на футболния клуб ХАШК (Hrvatski akademski športski klub).

Динамо Загреб
Građanski nogometni
klub Dinamo Zagreb

(Граджански ногометни
клуб Динамо Загреб)
Емблема на футболния клуб
ПрозвищеModri (Сините)
Основан1911 г.
ДържаваХърватия
СтадионМаксимир
Капацитет35,123
Президент Мирко Баришич
Старши треньор Ненад Биелица
ПървенствоПърва хърватска футболна лига
2023/24Действащ шампион Шампион
СпонсорPSK
Уебсайтgnkdinamo.hr
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
ФК Динамо в Общомедия

През 1945 г. след края на Втората световна война Ивица Медарич се занимава с организацията и администрирането на спортните мероприятия в Загреб (тогавашна Югославия). Медарич е бивш футболист на ХАШК и предлага клубът да носи името на „Динамо“ по примера на титулувания съветски отбор Динамо (Москва). Името „Динамо“ загребския отбор започва да носи официално от 9 юни 1945 г. По отношение на футболните си постижения, клуба се нарежда до трите най-успешни отбора в елитното първенство на бившата Югославия – „Партизан“, „Цървена Звезда“ и „Хайдук“ от Сплит. През 1993 г. неочаквано за всички привърженици на отбора, името на клуба отново е променено този път на „Кроация“. Една от най-правдободобно звучащите хипотези за смяната на името се крие в националистическата пропаганда, която усилено се разпространява от тогавашния хърватски държавен глава Франьо Туджман. Предполага се, че той иска да скъса завинаги страницата, която свързва участието на клуба в първенството на бившата СФРЮ. Под името „Кроация“, хърватския клуб записва историческа победа през сезон 1998 – 1999 г. в третия квалификационен кръг на Шампионската лига. Тогава жребият противопоставя един срещу друг „Кроация“ и стария съперник от шампионата на Югославия белгардския „Партизан“. След отлична игра на стадион „Максимир“ в Загреб, хърватските футболисти заслужено се поздравяват с изразителна победа с 5:0, както и с класиране в груповата фаза на турнира за Шампионската лига.

От 2000 отборът отново се казва „Динамо“. Участва в предварителните кръгове на Шампионската лига, но там отпада от „Милан“. След това участва в купата на УЕФА, където достига 2 кръг.

През 21 век „Динамо“ е хегемон в местното първенство. От отборът тръгват големи имена като Ивица Олич, Едуардо да Силва, Нико Кранчар, Ведран Чорлука, Лука Модрич и Марио Манджукич.

Достигат 5 пъти третият кръг на шампионската лига – 2000, 2003, 2006, 2007 и 2008. Също така участват 8 пъти в груповата фаза – 2004 – 05, 2007 – 08, 2008 – 09 и 2011 – 12, 2012 – 13, 2015 – 16, 2016 – 17, 2019 -20. Между 2005 и 2016 „Динамо“ е неизменен шампион на Хърватия.

Срещи с български отбори

редактиране

„Динамо“ се е срещал с български отбори в официални и контролни срещи.

„Ботев“ (Враца)

редактиране

С „Ботев“ (Враца) се среща в Първи кръг от турнира за Купата на УЕФА през сезон 1971/72. Първият мач се състои на 15 септември 1971 г. в Загреб пред 10 000 зрители на стадион „Максимир“. „Динамо“ печели убедително с 6:1. На реванша на 29 септември на стадион „Христо Ботев“ във Враца пред 12 000 зрители домакините от „Ботев“ повеждат в резултата, но в крайна сметка мачът отново завършва с успех за „Динамо“ - 2:1 [1]

„Етър“ (Велико Търново)

редактиране

„Левски“

редактиране

„Литекс“

редактиране

„Лудогорец“

редактиране

С „Лудогорец“ се е срещал четири пъти в официални срещи. Първият мач е от втория предварителен кръг за Шампионската лига и се състои на 18 юли 2012 г. в Разград като срещата завършва 1 – 1 [2]. Вторият мач е реванш от втория предварителен кръг за Шампионската лига и се състои на 25 юли 2012 г. в Загреб като срещата завършва 3 – 2 за „Динамо“ [3]. Третият мач е от груповата фаза на Лига Европа и се състои на 3 октомври 2013 г. в София като срещата завършва 3 – 0 за „Лудогорец“ [4]. Четвъртият мач е от груповата фаза на Лига Европа и се състои на 12 декември 2013 г. в Загреб като срещата завършва 2 – 1 за „Лудогорец“ [5].

На 17 март 1986 е основана фен-групата на Динамо – Bad Blue Boys. Символът ѝ е булдог, а цветът – тъмносин. Песента на поп рок групата Pips, Chips & Videoclips – "Dinamo ja volim" е официален химн на Bad Blue Boys. От 2006 се издава клубното списание „Динамовски север“. През 2010 групата влиза в явен сблъсък с цялата управа на отбора, породен от скандалното управление на братята Мамич, в частност на Здравко Мамич.

Актуален състав

редактиране

Към 6 февруари 2021 г.

Вратари
1   Даниел Загорац
33   Ренато Йосипович
40   Доминик Ливакович
Защитници
2   Садек Мохарами
5   Размус Лауритсен
13   Стефан Ристовски
19   Мариян Чабрая
22   Марин Леовац
28   Кевин Теофил - Катрин
30   Петар Стоянович
32   Йошко Гвардиол
(под наем от   РБ Лайпциг)
55   Дино Перич
Полузащитници
5   Ариян Адеми  
10   Ловро Майер
17   Лука Иванушец
24   Марко Толич
26   Роби Бъртън
27   Йосип Мишич
(под наем от   Спортинг Лисабон)
38   Бартол Франич
80   Ияйи Бълийв Атиемвен
97   Кристиян Якич
Нападатели
8   Изет Хайрович
11   Марио Гавранович
20   Лирим Кастрати
21   Бруно Петкович
25   Марио Чуже
99   Мислав Оршич


Известни играчи

редактиране

Хърватия

  • Шампион:
    •   Шампион (25, рекорд): 1992/93, 1995/96, 1996/97, 1997/98, 1998/99, 1999/00, 2002/03, 2005/06, 2006/07, 2007/08, 2008/09, 2009/10, 2010/11, 2011/12, 2012/13, 2013/14, 2014/15, 2015/16, 2017/18, 2018/19, 2019/20, 2020/21, 2021/22, 2022/23, 2023/24
  • Купа на Хърватия:
    •   Носител (17, рекорд): 1993/94, 1995/96, 1996/97, 1997/98, 2000/01, 2001/02, 2003/04, 2006/07, 2007/08, 2008/09, 2010/11, 2011/12, 2014/15, 2015/16, 2017/18, 2020/21, 2023/24
      •   Финалист (5): 1992, 1992/93, 1994/95, 1999/00, 2013/14
  • Суперкупата на Хърватия:
    •   Носител (8, рекорд): 2002, 2003, 2006, 2010, 2013, 2019, 2022, 2023

Югославия

  • Първа Югославска футболна лига:
    •   Шампион (4): 1947/48, 1953/54, 1957/58, 1981/82
  • Купа на Югославия:
    •   Носител (7): 1951, 1960, 1963, 1965, 1969, 1980, 1983
      •   Финалист (8): 1950, 1964, 1966, 1972, 1976, 1982, 1985, 1986

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране