Йордан Вълчев

български писател

Йордан Тодоров Вълчев е български писател, известен с историческите си романи, с теорията си за прабългарския календар и с мемоарите си за концлагера „Куциян“.[3]

Йордан Вълчев
български писател
Роден
Починал
1998 г. (73 г.)

Националност  България
Учил в Софийски университет
Литература
Псевдоним Ишбул (в. „Народно земеделско знаме“)
Жанрове роман, разказ, есе
Дебютни творби „Оз е сейп, оз е сейп…“ (разказ, 1945)
„Боеве“ (сборник с разкази, 1946)
Известни творби „Куциян“, „От нулата нагоре“, „Боеве“, „Родихме се змейове“
Повлиян Исак Бабел[1]
Семейство
Съпруга Владка Вълчева[2]
Деца Боян Вълчев

БиографияРедактиране

Роден е на 24 юни 1924 г. в Кула. Завършва Първа софийска мъжка гимназия и право в Софийския университет „Климент Охридски“ (1949). 9 септември 1944 година го заварва школник в Школата за запасни офицери във Велико Търново. Участва като запасен офицер в последната фаза на Втората световна война, в сраженията на територията на Унгария (1944 – 45), за което е награден с орден за храброст II степен. Не крие симпатията си към монархията.[4] Вкаран е в лагера „Куциян“ (11 август 1947 – 11 март 1948)[5], който описва в едноименната си книга.[6] В ранната есен на 1952 г. заради участието си в Дъбованско-Гигенската конспирация срещу властта е арестуван в Перник и изпратен в Плевенския затвор. През 1958 г. е изпратен в Старозагорския затвор за разказване на вицове по адрес на Никита Хрушчов.[5]

Работи като бетонджия към „Инжстрой“ през есента на 1949 г., през зимата и пролетта на 1950 г. е хамалин в „Пренос-превоз“, зидар е в „Софстрой“ през лятото и есента на 1951 г., закупчик е в ТЕЦ „Република“ през пролетта и лятото на 1952 г., началник склад в „Заводски строежи“ през 1953 г., снабдител в „Заводски строежи“, продавач на ябълки, череши и варена царевица през 1954 – 1955 г., старши снабдител е към ДСО Враца през 1955 – 1956 г., организатор към сп. „Септемврийче“ между 1 януари 1957 и 12 май 1958 г., снабдител в Промкомбинат Своге – през зимата на 1959 – 1960 г. В Промкомбинат Своге става началник на материалното снабдяване (1963 – 1964), през 1964 г. поема и Промкомбинат Петърч, след което за една година е началник снабдяване и в ТПК „Свобода“.[5]

От 1 януари 1968 г. до 10 април 1969 г. с ходатайството на Христо Радевски става уредник към сп. „Пламък“, а от 11 май 1969 г. до 30 декември 1985 г. е уредник към списание „Славейче“.[5]

ТворчествоРедактиране

Дебютната книга на Йордан Вълчев е сборникът с 14 разказа „Боеве“, излязъл на 20 декември 1946 г. с марката на издателство „Хемус“. Тогава авторът е 22-годишен недипломиран още юрист.[5]

Някои от разказите имат публикация в периодиката преди отпечатването на книгата. В „Народно земеделско знаме“ излизат цели пет: „Оз е сейп, оз е сейп...“ (бр.6 от 11 януари 1946 г.), „Трифончо“ (бр.8 от 13 януари), „Знамето на полка“ (бр.10 от 16 януари), „На една страна захвърлил пушка“ (бр.11 от 17 януари) и „Подпоручик Порняков“ (бр.37 – 38 от 17 – 19 февруари 1946 г.). В „Литературен фронт“ са отпечатани два разказа – „Среща“ (бр.3 от 1946) и „Иде Салабашев“ (бр.17 от 12 януари 1947 г.). Два разказа излизат в списание „Изкуство“, издавано от Атанас Далчев и Константин Константинов: „Между Кемиш и Харкан“ и „Бьожика“ (кн.4 – 5 от 1946 г.).[5]

ТвърденияРедактиране

В публикуваните посмъртно „Дневници“ на Йордан Вълчев се твърди, че романът „Време разделно“ е написан от Фани Попова-Мутафова, но заради забраната ѝ да публикува след 9 септември 1944 г., го е дала на Антон Дончев[7].

БиблиографияРедактиране

  • Боеве. Разкази. 1946.
    • 2 изд. 1981.
    • 3 изд. 1990.
  • Надбягване с пътищата. Из бележника на един снабдител. 1956.
    • 2 изд. 1986.
  • Напред знамената. Лято 840. Роман. 1963.
  • Цар Симеон. Исторически очерк. 1965.
  • Бунт на владетеля. Бято 863. Исторически роман. 1967.
  • Родихме се змейове. Разкази. 1969.
    • 2 изд. Велико Търново: Слово, 2002, 415 с.
  • Сигнали за атака. Разкази. 1969.
  • Стъпала към небе. Роман. 1969, 637 с.
    • 2 изд. Варна: Георги Бакалов, 1979, 462 с.
    • 3 изд. 1990.
  • Сватба. Разкази. 1970.
  • Тошко и Божко. Разказ за деца. 1973.
  • На педал. Разкази. София: Български писател, 1978, 178 с.
  • Исперих. Опит на тема Владетелят и свободата. София: Военно издателство, 1979, 117 с.
    • 2 изд. 1991.
  • Отстъпление няма. Добър ден, капитане. Повести. София: Отечество, 1981, 149 с.
  • Старо злато. Разкази. 1983.
  • Цар Симеон. Хроника. Пловдив: Христо Г. Данов, 1984, 132 с.
  • Календар и слово. Есета. София: Български писател, 1986, 200 с.
  • Надбягване. Роман. 1986.
  • Наклонената пиза в Кула. Разкази. София: Профиздат, 1988, 207 с.
  • Куциян. Мемоари. 1990.
  • Мими Мимоза. Повест. 1991.
  • Две изречения на Исус Христос. София: Тангра ТаНакРа, 1998, 87 с.
  • Календар и хронология. София: Тангра ТаНакРа, 1999, 229 с.
  • От нулата нагоре. София: Карина М, 1999, 156 с.
  • Дневниците на писателя дисидент. Велико Търново: Национален институт Нова българска литература & Издателство Слово, 2004, 391 с.[8][9][10][11]
  • Древният български календар. София: Тангра ТаНакРа, 2008, 516 с. (ISBN 954-378-030-7)
  • Съчинения в 6 тома. Велико Търново: Слово, 2011-:

За негоРедактиране

  • Змей със змейовете и човек с човеците. Йордан Вълчев: Изследвания. Материали. Спомени. Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2005, 339 с.
  • Иван Радев. Homo Epistularum и животът вчера. Велико Търново: „Слово“, 2007, 270 с. (ISBN 978-954-439-877-4)
  • Милен Нанков. „Политзатворникът, крачещ в снега на вечността“, ИК „Сафо“, 2014.[12]

ПаметРедактиране

През 2015 г. в Русенския университет е създадена Лаборатория за научво изследване на езиковедското наследство на Йордан Вълчев.[13][14]

БележкиРедактиране

  1. Владимир Янев, „Сборникът „Боеве“ на Йордан Вълчев (Особености на рецепцията; рецепция на особеностите)“, liternet.bg, 26 януари 2009.
  2. „Съпругата на Йордан Вълчев дари архива на писателя на университета“, в-к „Утро“ (Русе), 24 октомври 2015.
  3. Христо Христов, „Куциян: живата памет за преживяното в първите лагери на комунизма“, рец. на мемоарите на Йордан Вълчев за лагера „Куциян“, desebg.com, 7 октомври 2012.
  4. Милен Нанков, „За Йордановден, за Йордан Вълчев и още нещо“, в-к „Сега“, 6 януари 2005.
  5. а б в г д е Борислав Гърдев, „По стръмния път на писателското майсторство“, блог, 22 април 2019 г.
  6. Биографична справка и два разказа на Йордан Вълчев Архив на оригинала от 2012-12-25 в Wayback Machine. в Северозападния български сайт за разкази.
  7. Инна Пелева, „Български писателки – формули на неуспеха“, електронно списание LiterNet, 8 февруари 2009, № 2 (111).
  8. Йордан Ефтимов, „Тайните дневници на Бай Йордан“ Архив на оригинала от 2010-12-20 в Wayback Machine., рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 2, 19 януари 2005 г.
  9. Симеон Янев, „Староверецът-предтеча“, рец. във в. „Култура“, бр.5, 11 февруари 2005.
  10. Пламен Дойнов, „Дневникът на Йордан Вълчев между честта и скандала“, електронно списание LiterNet, 21 април 2005, № 4 (65).
  11. Вихрен Чернокожев, „Дневниците на старовереца Йордан Вълчев и постмодернистичното им продължение“, електронно списание LiterNet, 22 април 2005, № 4 (65).
  12. Кой и как посрещна писател дисидент в Ловеч, „Ловеч Медия“, 16 юли 2014 г.
  13. „Доц. Руси Русев: Сбъдваме мечтата на писателя Йордан Вълчев за речник на прабългарските думи“, в-к „Утро“ (Русе), 28 юли 2016.
  14. Катя Димитрова, „Студенти от Русенския университет подготвят издаването на речник с прабългарски думи“, nauka.offnews.bg, 18 юли 2016.
  • Петър Велчев, „Йордан Вълчев“. – В: Речник по нова българска литература. София: Хемус, 1994, с.68 – 69.

Външни препраткиРедактиране