Фатимидите са арабска шиитска династия, владееща по-голямата част от мюсюлманския свят от началото на X до края на XII век[1]. Фатимидите вярват, че произхождат от Фатима, дъщеря на пророка Мохамед и жена на Али, четвъртият халиф и първи имам на шиитите. Водачът на Фатимидите се счита за не само за халиф, но и за „махди“-предопределен водач, богоизбран и безгрешен. Фатимидите се противопоставят на върховенството на Абасидския халифат.

ИсторияРедактиране

През IX век на много места из ислямския свят се появяват исмаилитски мисионери, проповядващи бунт срещу сунитския Абасидски халифат. След множество неуспешни въстания, исмаилитите успяват да се закрепят в днешен Йемен. Оттам мисионерите им започват да посещават Северна Африка, където постигат най-големия си успех. През 909 г. Фатимидите идват на власт в Ифрикия, като свалят управляващите Аглабиди с помощта на берберите от клана Кутама. За разлика от предшествениците си, които се задоволяват със скромната си роля в покрайнините на Абасидския халифат, Фатимидите имат имперски амбиции и обявяват своя имам Abdullah al-Mahdi Billah, дотогава живеещ в нелегалност, за халиф и за „махди“-предопределен водач, богоизбран и безгрешен[2].

Преди Фатимидите и други управници на Египет и Северна Африка са успявали да си извоюват известна независимост от Абасидския халифат, но те изповядват сунитски ислям и признават върховенството на халифа в Багдад. Фатимидите напротив, вярват, че произхождат от Фатима, дъщеря на пророка Мохамед и жена на Али, четвъртият халиф и първи имам на шиитите. Те са против установения ред в халифата и не признават Абасидските халифи дори номинално, а ги обявяват за узурпатори и основната им политическа цел е да заменят сунитския Абасидски халифат в Багдад[3].

Първият им опит за нахлуване в Египет е през 914 – 915 г., но завършва с неуспех.

Фатимидите са пламенни мисионери и успяват да разпространят исляма в Йемен и в големи части на Египет. Контролират голяма част от Северна Африка, Сицилия и Сардиния. В края на X в. династията превръща Египет в свой основен център и изпраща проповедници на исляма в Индия и Централна Азия.

Въпреки успехите си Фатимидите и техните проповедници срещат силна съпротива сред другите мюсюлмански фракции. Често са обвинявани в прекомерно използване на силови методи при налагане на своя мироглед.

Край на Фатимидския халифат, толкова ненавистен за Абасидите, слага верният сунит Саладин (1169 – 1193 г.) и основаната от него египетско-сирийска династия на Аюбидите (1169 – 1250 г.)

Владетели на ФатимидитеРедактиране

 
Владения на Фатимидите
  • ал-Махди (Abdullah al-Mahdi Billah) (909 – 934)
  • ал-Каим (934 – 946)
  • ал-Мансур (946 – 953)
  • ал-Муиз (953 – 975)
  • ал-Азиз (975 – 996)
  • ал-Хаким (996 – 1021)
  • ал-Захир (1021 – 1036)
  • ал-Мустансир (1036 – 1094)
  • ал-Мустали (1094 – 1101)
  • ал-Амир (1101 – 1130)
  • ал-Хафиз (1130 – 1149)
  • ал-Зафир (1149 – 1154)
  • ал-Фаиз (1154 – 1160)
  • ал-Адид (1160 – 1171)

ИзточнициРедактиране

  1. Farhad Daftary: Fatimids; In Josef W. Meri (editor): Medieval Islamic Civilization: An Encyclopedia, Routledge/Taylor & Francis Group (2006), pp. 250 – 253
  2. Kennedy, 2004, pp. 313 – 314
  3. Fāṭimid Dynasty | Islamic dynasty. // Encyclopedia Britannica. Посетен на 28 декември 2019. (на английски)
  • Kennedy, Hugh. The Prophet and the Age of the Caliphates: The Islamic Near East from the 6th to the 11th Century. Second ed.. Harlow, Longman, 2004. ISBN 978-0-582-40525-7. (на английски)
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.