Фаюмски портрети

Фаюмски портрети е съвременното наименование, с което стават известни откритите в края на XIX век под пясъците на Либийската пустиня в Египет, но особено много край оазиса Фаюм, антични живописни погребални портрети на хора, прикрепени към мумиите им.

Те са сред малкото съхранени образци на световното кавалетно изкуство от своето време и единствените известни по-значими такива – като качество и брой (около 900 такива портрета, притежавани от над 100 музея по света) – образци от Египет.

Датирани към периода I – IV век, тези портрети представят еволюцията на вековните традиции на древноегипетското изобразително изкуство под въздействието на елинистичната живопис от времето на Птолемеите и реалистичния римски портрет от епохата на Римски Египет. При мумийните портретите от втората половина на периода (III – IV в.) ясно личат влияния на ранно-християнското изкуство и на свой ред влияят върху средновековната византийска живопис.


Мумията и мумийният портрет на млад мъж, открит през 1911 година от Флиндърс Петри, Музей на изкуството „Метрополитън“

Географско разпространение

Мумийни портрети са откривани на територията на цял Египет, но най-голямата част от тях - в областта Фаюм, и по-специално - в градовете Хавара (известен и като Крокодилопол, заради почитането в този район на бог Собек) и Антиноополис.

„Мумията и портретът на мъж от Фаюм“, Нова глиптотека, Карлсберг

Техника на изпълнение

Портретът е служел да се покрива лицето на покойника, който преди да бъде погребан е бил подложен на мумифициране. При изработката на мумията, лентите плат са прикрепвали портрета плътно към тялото (понякога с помощта на асфалт). Почти всички намерени портрети са били отделени от мумиите.

Портретите са изпълнявани основно в живописните техники: енкаустика (восъчна живопис) и темпера. Енкаустичните обикновено се отличават с по-високо качество и са по-добре запазени.

За основа е използвана дървена плоча (от дъб, липа, чинар, кедър, кипарис, смокиня, цитрусови дървета ), с форма на овал или подкова. Размерите на плочите на откритите портрети варират от 35 до 43 сантиметра на височина, от 20 до 24 сантиметра на ширина и от 1 до 10 милиметра на дебелина. Предполага се, че оригиналните им размери са стигали до 50 – 60 сантиметра в дължина, като са се свивали с времето.

Често портретът е рамкиран с позлатен гипс или картонаж, декориран с рисувани флорални мотиви, стъклена паста или инкрустирани цветни камъни.

Портретът изобразява в анфас лицето, врата и раменете на покойника приживе, а в някои случаи стига до бюста (до областта на гърдите). В редки случаи на един портрет са изобразени 2-ма души. Също в отделни случаи на портрета се виждат част от ръцете, които типично държат цвете или чаша вино.

Сухият горещ климат на Египет и фактът, че са били заровени в пясъците на пустинята, обяснява как портретите са оцелели през столетията и са открити в относително добро състояние, запазвайки ярките си и наситени цветове. Някои портрети са повредени от просмукалите се в дървената им основа химикали и масла от балсамирането, както в резултат на влиянието на неблагоприятни климатични условия или поради наличието на съответното място на подпочвени води и дървояди.

„Портрет на Изидора“, ок. 100 – 110 г. Музей Вила Гети, Лос Анжелис

Профил на изобразените

Голямата част от портретуваните са на средна възраст, но има портрети и на деца; изобразени са представители на всякакви раси и етноси, населявали Египет в този период – римляни, гърци, египтяни, евреи, негри. Към част от откритите портрети има прикрепени дървени табелки с името, рождената дата и възрастта на покойника; в редки случаи – и професията. Известни са около 20 имена на портретувани покойници, написани на гръцки език.

По богатите накити (огърлици и обеци при жените, лаврови венци при мъжете) се съди, че мумийни портрети са били достъпни само за представители на висшата административна, търговска и военна прослойка на Египет, гръко-римски заселници и богати египтяни. В подкрепа на това заключение от открити папируси става ясно, че разходите за мумифициране понякога са възлизали на над 600 драхми - над средния годишен доход на обикновен селски труженик.

Галерия

„Портрет на жена“, II четвърт на IV век, Лувър
„Портрет на г-жа Алине“, ок. 24 г., окрит В 1896 г. в Хавара, Египетски музей в Берлин
„Портрет на млад римлянин“, начало на III век, Държавна антична колекция, Мюнхен
„Портрет на момче“, енкаустика, II половина на II век, Национален музей на Варшава
„Портрет на знатна жена“, Кралски музей, Шотландия
„Портрет на мъж с растение в ръце“, Музей на изобразителните изкуства, Дижон
„Портрет на младо момиче“. Лувър
„Портрет на жена“. Британски музей
„Портрет на юноша“, от Антиноопол
„Портрет на момиче“, средата на III в., Лувър
„Портрет на старец“
„Портрет на млад египтянин“, II половина на I век н.е.