Феранте I Гонзага
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Феранте Гонзага.
Феранте I Гонзага, наречен също Ферандо Гонзага, граф на Гуастала и княз на Молфета (на италиански: Ferrante I Gonzaga, Ferrando Gonzaga, conte di Guastalla e principe di Molfetta; * 28 януари 1507, Мантуа; † 15 ноември 1557, Брюксел) от род Гонзага, е италиански кондотиер, граф на Гуастала (1539 – 1557), вицекрал на Сицилия (1536 – 1546), губернатор на Милано (1546 – 1555). Той е родоначалник на кадетския клон на Гонзага – Гонзага ди Гуастала.
Феранте I Гонзага Ferrante I Gonzaga | |
граф на Гуастала | |
![]() | |
Роден | |
---|---|
Починал | 15 ноември 1557 г.
|
Погребан | Катедрала на Мантуа |
Управление | |
Период | 1539 – 1557 |
Предшественик | Лудовика Торели |
Наследник | Чезаре I Гонзага |
Други титли | губернатор на Милано (1546 – 1554) вицекрал на Сицилия (1536 – 1546) |
Герб | |
![]() | |
Семейство | |
Род | Гонзага |
Баща | Франческо II Гонзага |
Майка | Изабела д’Есте |
Братя/сестри | Елеонора Гонзага дела Ровере Маргарита Гонзага Федерико II Гонзага Иполита Гонзага Ерколе Гонзага Ливия Гонзага Природени: Маргарита Гонзага Теодора Гонзага Антония Гонзага |
Съпруга | Изабела ди Капуа |
Деца | Анна Гонзага Чезаре I Гонзага Иполита Гонзага Франческо Гонзага Андреа Гонзага Джан Винченцо Гонзага Ерколе Гонзага Отавио Гонзага Филипо Гонзага Джеронима Гонзага Мария Гонзага |
Феранте I Гонзага в Общомедия |
Произход
редактиранеТой е третият син на Франческо II Гонзага (1466 – 1519), маркграф на Мантуа, и на съпругата му Изабела д’Есте (1474 – 1539). По бащина линия е внук на Федерико I Гонзага, маркграф на Мантуа, и Маргарета Баварска, а по майчина – Ерколе I д’Есте, херцог на Ферара, и Елеонора Арагонска. Има двама братя и четири сестри.
- Елеонора (* 1493; † 1550), херцогиня на Урбино като съпруга на Франческо Мария I дела Ровере;
- Маргарита (* 1496; † 1496);
- Федерико II (* 1500; † 1540), 5-и маркграф на Мантуа, херцог на Мантуа, както и маркграф на Монферат като съпруг на Маргарита Палеологина;
- Иполита (* 1503; † 1570, Мантуа), монахиня;
- Ерколе (* 1505; † 1563), кардинал, регент на Мантуанското херцогство;
- Ливия (* 1508; † 1569), монахиня с името „Паола“
Биография
редактиранеЗа Феранте се гласи военна кариера и той е изпратен от баща си в Мадрид през 1523 г., в двора на Карл V, където на следващата година пристига и Балдасаре Кастильоне от Мантуа, назначен за апостолически нунций на императора. Според описанието, дадено от неговите съвременници, Гонзага е „ с добър ръст и по-скоро висок, отколкото нисък, едър, здрав и с много силна природа. Имаше гъста брада и къдрава коса... и също така поради непрекъснатото използване на шлема [бе] оплешивял. Тялото му беше енергично и много силно, здраво и много поносимо към умора.“[1]
Много ценен от императора,[2] през 1526 г. Феранте е един от имперските капитани, участващи във войната срещу Кралство Франция. През 1527 г., на 20 г., е сред командирите, участващи в разграбването на Рим[3]. По този повод защитава майка си Изабела, която е в Рим, за да преговаря за номинацията на сина си Ерколе за кардинал.[4]
На следващата година Феранте участва в обсадата на Неапол (1528), обсаден от маршал Оде дьо Фоа, граф на Лотрек, и във войната срещу профренските пулийски благородници[5], като получава Херцогство Ариано за услугите си. Междувременно се стреми към зестрата на Изабела ди Капуа[6], дъщеря на починалия Феранте ди Капуа, която би му донесла Молфета, Джовинацо и Графство Беневенто. След като получава съгласието на папата, императора и майка й Антоника дел Балцо, Феранте се жени за Изабела в Неапол през 1529 г.,[7] като по този начин става един от големите феодали на Неаполитанското кралство.
През 1530 г. командва обсадата на Флоренция: падането на Флорентинската република и завръщането на Медичите във Флоренция му спечелват благодарността им и тази на папа Климент VII, който го назначава за губернатор на Беневенто.
Докато брат му Федерико е назначен за главнокомандващ на императорската армия в Италия от Карл V и получава титлата „херцог“, Феранте е удостоен с Ордена на Златното руно през 1531 г. През 1532 г. той е в Австрия, противопоставяйки се на турските заплахи за Виена.
С диплома от 30 юни 1532 г. Карл V го прави херцог на Ариано[8], а след това и вицекрал на Сицилия – длъжност, която Феранте заема от 1535 до 1546 г. (фортът „Гонзага“, който доминира над град Месина, носи неговото име), и след това губернатор на Милано от 1546 до 1554 г. като наследник на Алфонсо III д'Авалос. По време на управлението на Милано Феранте е инициатор на обширни строителни реорганизации на града и по-специално той нарежда издигането на бастионите, които заобикалят Милано до края на XIX век. Той заповядва да се разруши древният и богат комплекс на Сант'Анджело покрай канала Мартезана и да се построи нов близо до Порта Нуова, днес църквата „Сант'Анджело“; той също разрушава малката църква „Санта Текла“, построена до катедралата между 1481 и 1489 г. на мястото на старата базилика „Санта Текла“.[9]
Остава повече или по-малко косвено замесен в заговора, причинил смъртта на Пиер Луиджи Фарнезе Млади в Пиаченца от ръцете на Джовани Ангуисола. Така той допринася за разпалването на разногласията, възникнали между династиите Гонзага и Фарнезе, и които характеризират следващите десетилетия.
Феранте I е родоначалник на кадетския клон на Гонзага – Гонзага ди Гуастала. Той купува от графиня Лудовика Торели град Гуастала за 22 230 златни скуди през 1539. В сравнение с други владения, придобити чрез заслуги или брак на юг, Графство Гуастала се радва на широка юрисдикционна автономия в рамките на Свещената Римска империя; следователно благодарение на тази придобивка Феранте също става глава на малка, практически независима държава близо до Мантуа, давайки началото на автономна династия от владетели[10].
Умира през 1557 г. на 50 г. в Брюксел след „странна, различна болест“, която го поразява след битката при Сен Кентан (10 август).[11] След като новината за смъртта му достига до Мантуа, в катедралата е организирано много богато погребение, в което участват всички рицари и знатни лица от град[12]. Тленните му останки, които първо са погребани на мястото на смъртта, след това са пренесени до Мантуа и са поставени в оловен и дървен ковчег, поставен високо вляво от главния олтар в катедралата на града.[13] Днес те се намират в сакристията на параклиса на Светото причастие на тази църква. През 2007 г. с цел проучване е извършена ексхумация на останките му.[14]
Брак и потомство
редактиране∞ 1529 за Изабела ди Капуа (* 1510, † 17 септември 1559, Неапол, Неаполитанско кралство), дъщеря на Феранте ди Капуа, граф на Алесано, маркиз на Спекия, 2-ри херцог на Термоли и княз на Молфета, и на съпругата му Антоника дел Балцо, от която има седем сина и четири дъщери:
- Анна Гонзага (* 1531, † млада)
- Чезаре I Гонзага (* 6 септември 1533, Сицилия (вероятно); † 17 февруари 1575, Гуастала), 2-ри граф на Гуастала (1557 – 1575), херцог на Амалфи, ∞ 12 март 1560 за Камила Боромео, от която има 1 син и 1 дъщеря; има и една извънбрачна дъщеря
- Иполита Гонзага (* 17 юни 1535, Палермо; † 9 март 1563, Неапол), ∞ 1. 1545 за Фабрицио Колона (* 1525, † 1551), наследствен херцог на Паляно, от когото няма деца; 2. 1554 за Антонио Карафа дела Стадера (* ок. 1542, † 1578), княз на Стиляно, херцог на Мондрагоне, от когото има 1 дъщеря
- Франческо Гонзага (* 6 декември 1538, Палермо; † 6 януари 1566, Рим), от 1561 кардинал, епископ на Мантуа (1565 – 1566)
- Андреа Гонзага (* 9 септември 1539, Палермо; † 1586, Мантуа), от 1560 1-ви маркиз на Спекия и Алесано; ∞ за Мария Лопес де Падия и де Мендоса, дъщеря на дон Антонио Лопес де Падия, господар на Новес и на Ла Мехорада, и на съпругата му доня Хуана де Мендоса от графовете на Ла Коруня.
- Джан Винченцо Гонзага (* 8 декември 1540, Палермо; † 23 декември 1591, Рим), от 1578 кардинал
- Ерколе Гонзага (* ок. 1545, † ок. 1549)
- Отавио Гонзага (* 10 май 1543, Палермо; † април 1583, Милано), господар на Черчемаджоре (от 1559), генерал; ∞ 1. 1565 за Изабела да Кореджо, дъщеря на Манфредо да Кореджо и на съпругата му Лукреция д'Есте, от която няма деца 2. 1575 за Чечилия де Медичи (* 1552/53, † 1616), дъщеря на Агосто де Медичи, маркиз на Меленяно, от която има 2 сина. Има и един извънбрачен син.
- Филипо Гонзага († като бебе)
- Джеронима Гонзага († като бебе)
- Мария Гонзага († като бебе).
Източници
редактиране- G. Goselini, Vita del prencipe don Ferrando Gonzaga in tre libri divisa, Milano 1574
- R. Tamalio, Ferrante Gonzaga alla corte spagnola di Carlo V nel carteggio privato con Mantova (523 – 1526). La formazione da 'cortegiano' di un generale dell'Imperatore, Mantova 1991
- L. Pescasio, Don Ferrante Gonzaga, principe di Molfetta, signore di Guastalla, viceré di Sicilia, governatore di Milano, stratega dell'imperatore Carlo V, Suzzara 2000
- G. Brunelli, Ferrante Gonzaga, in „Dizionario biografico degli Italiani“, LVII, Roma 2001
Бележки
редактиране- ↑ Alfonso Ulloa, Vita del valorosissimo e Gran Capitano Don Ferrante Gonzaga, Principe di Molfetta, Venezia, Appresso Nicolò Bevilacqua, 1563, с. 171
- ↑ Неговият биограф Джулиано Гозелини разкрива, че „ако се вярва на астролозите, Феранте имаше същия асцендент „Козирог“ като Карло, Венера в същия знак и „триединството на Юпитер към Слънцето и Телец в четвъртия, което го направи приятел и скъп на най-могъщите“
- ↑ Cronaca universale della città di Mantova. Volume II
- ↑ A. Luzio, Isabella d'Este e il Sacco di Roma, in «Archivio Storico Lombardo», XXXV, 1908 e I. Bini, Il sacco di Roma e gli armeggi dei Gonzaga attorno ai capolavori predati, в «Civiltà mantovana», 4, 1985
- ↑ G. Capasso, Don Ferrante Gonzaga all'impresa di Puglia del 1529, в «Rivista storica italiana», XII, 1895
- ↑ Изабела се омъжва за Траяно Карачоло, но бракът е анулиран млако след това по политически причини. M. Ziccardi, Gambatesa e i di Capua. I pastori e i signori, in D. Ferrara, Il Castello di Capua e Gambatesa. Mito Storia e Paesaggio, Campobasso 2010; biografia di Isabella di Capua cfr. C. de Gioia Gadaleta, Isabella de Capua Gonzaga Principessa di Molfetta - Signora di Guastalla, Molfetta 2003.
- ↑ G. Goselini, Vita del prencipe don Ferrando Gonzaga, с. 452-453.
- ↑ [1] с. 121-124.
- ↑ Capitolo della Cattedrale (sec. IV - 1798)
- ↑ "La militanza във Фландрия направил кадета Отавио Гонзага ди Гуастала, син на известния Феранте, първо много влиятелна персона в антуража на дон Джовани и на Алесандро, а после, когато той напуснаl Нидерландия, командир на италианската кавалерия в Милано. Другите Гонзаги обаче не успели да преодолеят състоянието на почти частни господари, а освен това трябвало да се справят с пищността и надменността на великите барони от Централна и Южна Италия“, Angelantonio Spagnoletti, Le dinastie italiane e la guerra delle Fiandre, Società e storia. Fascicolo 125, 2009, с. 436.
- ↑ Giulio Gabrielli, Oratione funebre, in lode dell'illustrissimo et eccellentissimo Signore don Ferrando Gonzaga, Venezia, Gabriele Giolito de' Ferrari, 1568 [1557], с. 36
- ↑ Alfonso Ulloa, Vita del valorosissimo e Gran Capitano Don Ferrante Gonzaga, Principe di Molfetta, Venezia, Appresso Nicolò Bevilacqua, 1563, с. 176
- ↑ Ковчегът му е защитен от червен балдахин и е придружен от златния боздуган, меча и шпорите на Гонзага.
- ↑ Ferrante Gonzaga ritrovato: La ricognizione sul corpo del principe effettuata anche col contributo della “Società” // {{{journal}}} (Anno XVI - N. 4). Mantova, Società per il Palazzo Ducale, dicembre 2007.
Външни препратки
редактиране- Ferdinand I Gonzaga, Euweb.cz
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ferrante I Gonzaga в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |