Вижте пояснителната страница за други личности с името Феранте Гонзага.

Феранте I Гонзага, наречен също Ферандо Гонзага, граф на Гуастала и княз на Молфета (на италиански: Ferrante I Gonzaga, Ferrando Gonzaga, conte di Guastalla e principe di Molfetta; * 28 януари 1507, Мантуа; † 15 ноември 1557, Брюксел) от род Гонзага, е италиански кондотиер, граф на Гуастала (1539 – 1557), вицекрал на Сицилия (1536 – 1546), губернатор на Милано (1546 – 1555). Той е родоначалник на кадетския клон на Гонзага – Гонзага ди Гуастала.

Феранте I Гонзага
Ferrante I Gonzaga
граф на Гуастала
Роден
Починал
15 ноември 1557 г. (50 г.)
ПогребанКатедрала на Мантуа
Управление
Период15391557
ПредшественикЛудовика Торели
НаследникЧезаре I Гонзага
Други титлигубернатор на Милано (15461554)
вицекрал на Сицилия
(15361546)
Герб
Семейство
РодГонзага
БащаФранческо II Гонзага
МайкаИзабела д’Есте
Братя/сестриЕлеонора Гонзага дела Ровере
Маргарита Гонзага
Федерико II Гонзага
Иполита Гонзага
Ерколе Гонзага
Ливия Гонзага
Природени:
Маргарита Гонзага
Теодора Гонзага
Антония Гонзага
СъпругаИзабела ди Капуа
ДецаАнна Гонзага
Чезаре I Гонзага
Иполита Гонзага
Франческо Гонзага
Андреа Гонзага
Джан Винченцо Гонзага
Ерколе Гонзага
Отавио Гонзага
Филипо Гонзага
Джеронима Гонзага
Мария Гонзага
Феранте I Гонзага в Общомедия

Произход

редактиране

Той е третият син на Франческо II Гонзага (1466 – 1519), маркграф на Мантуа, и на съпругата му Изабела д’Есте (1474 – 1539). По бащина линия е внук на Федерико I Гонзага, маркграф на Мантуа, и Маргарета Баварска, а по майчина – Ерколе I д’Есте, херцог на Ферара, и Елеонора Арагонска. Има двама братя и четири сестри.

Биография

редактиране

За Феранте се гласи военна кариера и той е изпратен от баща си в Мадрид през 1523 г., в двора на Карл V, където на следващата година пристига и Балдасаре Кастильоне от Мантуа, назначен за апостолически нунций на императора. Според описанието, дадено от неговите съвременници, Гонзага е „ с добър ръст и по-скоро висок, отколкото нисък, едър, здрав и с много силна природа. Имаше гъста брада и къдрава коса... и също така поради непрекъснатото използване на шлема [бе] оплешивял. Тялото му беше енергично и много силно, здраво и много поносимо към умора.“[1]

Много ценен от императора,[2] през 1526 г. Феранте е един от имперските капитани, участващи във войната срещу Кралство Франция. През 1527 г., на 20 г., е сред командирите, участващи в разграбването на Рим[3]. По този повод защитава майка си Изабела, която е в Рим, за да преговаря за номинацията на сина си Ерколе за кардинал.[4]

На следващата година Феранте участва в обсадата на Неапол (1528), обсаден от маршал Оде дьо Фоа, граф на Лотрек, и във войната срещу профренските пулийски благородници[5], като получава Херцогство Ариано за услугите си. Междувременно се стреми към зестрата на Изабела ди Капуа[6], дъщеря на починалия Феранте ди Капуа, която би му донесла Молфета, Джовинацо и Графство Беневенто. След като получава съгласието на папата, императора и майка й Антоника дел Балцо, Феранте се жени за Изабела в Неапол през 1529 г.,[7] като по този начин става един от големите феодали на Неаполитанското кралство.

През 1530 г. командва обсадата на Флоренция: падането на Флорентинската република и завръщането на Медичите във Флоренция му спечелват благодарността им и тази на папа Климент VII, който го назначава за губернатор на Беневенто.

Докато брат му Федерико е назначен за главнокомандващ на императорската армия в Италия от Карл V и получава титлата „херцог“, Феранте е удостоен с Ордена на Златното руно през 1531 г. През 1532 г. той е в Австрия, противопоставяйки се на турските заплахи за Виена.

 
Портрет от Кристофоро дел' Алтисимо, преди 1568 г.

С диплома от 30 юни 1532 г. Карл V го прави херцог на Ариано[8], а след това и вицекрал на Сицилия – длъжност, която Феранте заема от 1535 до 1546 г. (фортът „Гонзага“, който доминира над град Месина, носи неговото име), и след това губернатор на Милано от 1546 до 1554 г. като наследник на Алфонсо III д'Авалос. По време на управлението на Милано Феранте е инициатор на обширни строителни реорганизации на града и по-специално той нарежда издигането на бастионите, които заобикалят Милано до края на XIX век. Той заповядва да се разруши древният и богат комплекс на Сант'Анджело покрай канала Мартезана и да се построи нов близо до Порта Нуова, днес църквата „Сант'Анджело“; той също разрушава малката църква „Санта Текла“, построена до катедралата между 1481 и 1489 г. на мястото на старата базилика „Санта Текла“.[9]

Остава повече или по-малко косвено замесен в заговора, причинил смъртта на Пиер Луиджи Фарнезе Млади в Пиаченца от ръцете на Джовани Ангуисола. Така той допринася за разпалването на разногласията, възникнали между династиите Гонзага и Фарнезе, и които характеризират следващите десетилетия.

 
Статуя на Феранте Гонзага в Гуастала

Феранте I е родоначалник на кадетския клон на Гонзага – Гонзага ди Гуастала. Той купува от графиня Лудовика Торели град Гуастала за 22 230 златни скуди през 1539. В сравнение с други владения, придобити чрез заслуги или брак на юг, Графство Гуастала се радва на широка юрисдикционна автономия в рамките на Свещената Римска империя; следователно благодарение на тази придобивка Феранте също става глава на малка, практически независима държава близо до Мантуа, давайки началото на автономна династия от владетели[10].

Умира през 1557 г. на 50 г. в Брюксел след „странна, различна болест“, която го поразява след битката при Сен Кентан (10 август).[11] След като новината за смъртта му достига до Мантуа, в катедралата е организирано много богато погребение, в което участват всички рицари и знатни лица от град[12]. Тленните му останки, които първо са погребани на мястото на смъртта, след това са пренесени до Мантуа и са поставени в оловен и дървен ковчег, поставен високо вляво от главния олтар в катедралата на града.[13] Днес те се намират в сакристията на параклиса на Светото причастие на тази църква. През 2007 г. с цел проучване е извършена ексхумация на останките му.[14]

Брак и потомство

редактиране
 
Изабела ди Капуа, ок. 1550

∞ 1529 за Изабела ди Капуа (* 1510, † 17 септември 1559, Неапол, Неаполитанско кралство), дъщеря на Феранте ди Капуа, граф на Алесано, маркиз на Спекия, 2-ри херцог на Термоли и княз на Молфета, и на съпругата му Антоника дел Балцо, от която има седем сина и четири дъщери:

Източници

редактиране
  • G. Goselini, Vita del prencipe don Ferrando Gonzaga in tre libri divisa, Milano 1574
  • R. Tamalio, Ferrante Gonzaga alla corte spagnola di Carlo V nel carteggio privato con Mantova (523 – 1526). La formazione da 'cortegiano' di un generale dell'Imperatore, Mantova 1991
  • L. Pescasio, Don Ferrante Gonzaga, principe di Molfetta, signore di Guastalla, viceré di Sicilia, governatore di Milano, stratega dell'imperatore Carlo V, Suzzara 2000
  • G. Brunelli, Ferrante Gonzaga, in „Dizionario biografico degli Italiani“, LVII, Roma 2001
  1. Alfonso Ulloa, Vita del valorosissimo e Gran Capitano Don Ferrante Gonzaga, Principe di Molfetta, Venezia, Appresso Nicolò Bevilacqua, 1563, с. 171
  2. Неговият биограф Джулиано Гозелини разкрива, че „ако се вярва на астролозите, Феранте имаше същия асцендент „Козирог“ като Карло, Венера в същия знак и „триединството на Юпитер към Слънцето и Телец в четвъртия, което го направи приятел и скъп на най-могъщите“
  3. Cronaca universale della città di Mantova. Volume II
  4. A. Luzio, Isabella d'Este e il Sacco di Roma, in «Archivio Storico Lombardo», XXXV, 1908 e I. Bini, Il sacco di Roma e gli armeggi dei Gonzaga attorno ai capolavori predati, в «Civiltà mantovana», 4, 1985
  5. G. Capasso, Don Ferrante Gonzaga all'impresa di Puglia del 1529, в «Rivista storica italiana», XII, 1895
  6. Изабела се омъжва за Траяно Карачоло, но бракът е анулиран млако след това по политически причини. M. Ziccardi, Gambatesa e i di Capua. I pastori e i signori, in D. Ferrara, Il Castello di Capua e Gambatesa. Mito Storia e Paesaggio, Campobasso 2010; biografia di Isabella di Capua cfr. C. de Gioia Gadaleta, Isabella de Capua Gonzaga Principessa di Molfetta - Signora di Guastalla, Molfetta 2003.
  7. G. Goselini, Vita del prencipe don Ferrando Gonzaga, с. 452-453.
  8. [1] с. 121-124.
  9. Capitolo della Cattedrale (sec. IV - 1798)
  10. "La militanza във Фландрия направил кадета Отавио Гонзага ди Гуастала, син на известния Феранте, първо много влиятелна персона в антуража на дон Джовани и на Алесандро, а после, когато той напуснаl Нидерландия, командир на италианската кавалерия в Милано. Другите Гонзаги обаче не успели да преодолеят състоянието на почти частни господари, а освен това трябвало да се справят с пищността и надменността на великите барони от Централна и Южна Италия“, Angelantonio Spagnoletti, Le dinastie italiane e la guerra delle Fiandre, Società e storia. Fascicolo 125, 2009, с. 436.
  11. Giulio Gabrielli, Oratione funebre, in lode dell'illustrissimo et eccellentissimo Signore don Ferrando Gonzaga, Venezia, Gabriele Giolito de' Ferrari, 1568 [1557], с. 36
  12. Alfonso Ulloa, Vita del valorosissimo e Gran Capitano Don Ferrante Gonzaga, Principe di Molfetta, Venezia, Appresso Nicolò Bevilacqua, 1563, с. 176
  13. Ковчегът му е защитен от червен балдахин и е придружен от златния боздуган, меча и шпорите на Гонзага.
  14. Ferrante Gonzaga ritrovato: La ricognizione sul corpo del principe effettuata anche col contributo della “Società” // {{{journal}}} (Anno XVI - N. 4). Mantova, Società per il Palazzo Ducale, dicembre 2007.

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ferrante I Gonzaga в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​