Ерколе I д’Есте (на италиански: Ercole I d’Este, Ercole di Ferrara) от Дом Есте е 2-ри херцог на Ферара, Модена и Реджо нел'Емилия (1471 – 1505).

Ерколе I д’Есте

2-ри херцог на Ферара,

Модена и Реджо нел'Емилия (1471 – 1505)
Ercole I d'Este.jpg
Управление 20 август 1471-15 юни 1505
Наследил Борсо д’Есте
Наследник Алфонсо I д’Есте
Лични данни
Роден
Починал
Ферара
Семейство
Династия Есте
Баща маркграф Николò III д’Есте (1384 – 1441)
Майка Ричарда да Салуцо
Брак Елеонора Арагонска
Потомци Изабела д’Есте, Беатриче д’Есте, Алфонсо I д’Есте, Феранте д’Есте, Иполито I д’Есте, Сигисмондо д’Есте
Герб Coat of arms of the House of Este (Ercole I).svg
Ерколе I д’Есте в Общомедия

ПроизходРедактиране

Той е брачен син на Николò III д’Есте (1384 – 1441), маркграф на Ферара, Модена и Реджо нел'Емилия, и съпругата му Ричарда да Салуцо († 1474), дъщеря на Томас III дел Васто, маркграф на Салуцо.

Получава образование при двора Алфонсо V Арагонски, крал на Арагон и Неапол, където прекарва 15 години – от 1445 до 1460 година. Ерколе усвоява там не само военното изкуство и рицарските добродетели, но и става голям познавач на „античната архитектура и изящни изкуства, което в бъдеще го прави ценител и покровител на италианския Ренесанс.

УправлениеРедактиране

Той наследява на 20 август 1471 г. като херцог бездетния си еднокръвен брат Борсо д’Есте.

От 1490 г. той укрепява Ферара, строи широки и прави улици.

Брак и потомствоРедактиране

∞ 3 юли 1473 г. за Елеонора Арагонска (* 22/23 юни 1450 в Неапол, † 11 октомври 1493 във Ферара) – дъщеря на крал Фердинанд I Неаполитански/Арагонски. Имат 4 сина и 2 дъщери:

  • Изабела д’Есте (Isabella d'Este; * 18 май 1474 във Ферара, † 13 февруари 1539, пак там), ∞ 1490 за маркграфа на Мантуа Франческо II Гондзага (* 10 август 1466 в Мантуа, † 29 март 1519, пак там), от когото има 8 деца. Tя е eдна от най-влиятелните личности на Ренесанса, укрепва връзките между Есте и Гондзага
  • Беатриче д’Есте (Beatrice d'Este; * 29 юни 1475 във Ферара, † 2 януари 1497 в Милано), херцогиня-консорт на Милано и на Бари, ∞ 1491 за Лудовико Мария Сфорца „Мавърът“ (27 юли 1451, † 27 май 1508) – херцог на Милано, от когото има двама сина
  • Алфонсо I д’Есте (Alfonso I d'Este; * 21 юли 1476, † 31 октомври 1534, пак там), 3-ти херцог на Ферара, ∞ 1. 12 януари 1491 за Анна Мария Сфорца (* 19 юли 1473 в Милано, † 30 ноември 149 във Ферара) – дъщеря на миланския херцог Галеацо Мария Сфорца, от която има един син 2. 1502 за Лукреция Борджия (* 18 април 148 в Субиако, † 24 юни 1519 във Ферара), от която има седем деца. Има и две деца от любовницата си Лаура Дианти, известна като Еустокия (* нач. на 16 век във Ферара, † 25 юни 1573, пак там)
  • Феранте д’Есте (Ferrante d'Este; * 19 септември 1477 в Неапол, † февруари 1540 във Ферара), направил заговор срещу брат си Алфонсо, за да получи херцогството, арестуван и затворен в замъка на Есте до смъртта си.
  • Иполито I д’Есте (Ippolitо I d'Este; * 20 март 1479 във Ферара, † 3 септември 1520, пак там), кардинал от 1493 г., известен като „Кардиналът от Ферара“, могъща личност, известен покровител на някои писатели, сред които Лудовико Ариосто, който му посвещава „Бесният Орландо“
  • Сигизмондо д’Есте (Sigismondo d'Este; * септември 1480, † 9 август 1524), придворен
  • Алберто д'Есте (Alberto d'Este; * 1481, † 1482)

Има три извънбрачни деца.

От Изабела Ардуино – придворна дама на жена му, има един син:

  • Джулио д’Есте (Giulio d'Este; * 13 юли 1478 във Ферара, † 24 март 1561, пак там), организира заговор срещу двамата си полубратя Алфонсо и Иполито, и прекарва 34 г. в затвора

От Лудовика Колдомиери има една дъщеря и вероятно един син:

  • Лукреция д'Есте (Lucrezia d'Este; * ок. 1473 във Ферара, †1516/18), ∞ 28 януари 1487 в Болоня за Анибале II Бентивольо, господар на Болоня, от когото има 13 деца
  • Лоренцо д'Есте (Lorenzo d'Este; † 1471), вероятен син на Лудовика.

Портрети на децата на Ерколе I д’ЕстеРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Trevor Dean: Ercole I d’Este. Fiorella Bartoccini: Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Band 43 (Enzo–Fabrizi), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 1993