Феридун Заимоглу
Феридун Заимоглу (на немски: Feridun Zaimoglu) е германски писател и художник от турски произход, автор на романи, разкази, пиеси, стихотворения и есета.
Феридун Заимоглу Feridun Zaimoglu | |
Феридун Заимоглу през 2013 г. | |
Роден | 4 декември 1964 г. |
---|---|
Професия | писател, художник |
Националност | Германия |
Жанр | роман, разказ, стихотворение, пиеса, есе |
Известни творби | Лейла, роман, 2006 |
Награди | „Берлинска литературна награда“ (2016) |
Уебсайт | |
Феридун Заимоглу в Общомедия |
Биография
редактиранеФеридун Заимоглу е роден на 4 декември 1964 г. в неголемия турски град Болу в семейството на гастарбайтер в Германия. Още през следваща 1965 г. отива с родителите си в Германия. До 1985 г. живее в Западен Берлин и Мюнхен. След като полага матура, Феридун следва медицина и изобразително изкуство в Кил, но прекъсва обучението си и от края на 1980-те години живее там като писател на свободна практика.
Става член на немския ПЕН клуб, а след 2011 г. е член на Свободната академия по изкуствата в Хамбург
Творчество
редактиранеКато журналист Заимоглу пише литературна критика и есета за различни издания като „Цайт“, „Велт“ и „Тагесшпигел“.
Централна тема в литературните му произведения е проблемът за приобщаването на второто и третото поколение турски имигранти към немската култура.
Още в първата си книга със стихове „Канак Шпрак“ („Kanak Sprak“) (1995) Заимоглу се опитва автентично да изобрази подривната сила на млади мъже, идващи от Турция в Германия. Така се противопоставя на романтичния възглед за мултикултурализъм.
През 2006 и 2008 г. излизат най-известните му творби, романите „Лейла“ („Leyla“) и „Любовен пожар“ („Liebesbrand“), в които разглежда съдбата на турски жени в застрашителни обстоятелства, като разказът се води в първо лице.
Наред с дейността си като писател Заимоглу си създава име като художник и куратор. Под заглавието „Канак атак. Третата турска обсада“ представя през март 2005 г. своя инсталация със знамена в Кунстхале, Виена.
Творби на Феридун Заимоглу са преведени на английски, италиански, испански, словенски, български и турски.
Библиография (подбор)
редактиранеКниги
редактиране- Kanak Sprak – 24 Mißtöne vom Rande der Gesellschaft, 1995
- Abschaum – Die wahre Geschichte von Ertan Ongun, 1997
- Koppstoff, 1999
- Liebesmale, scharlachrot, Roman, 2000
- Kopf und Kragen, 2001
- German Amok, Roman, 2002
- Leinwand, Roman 2003
- Othello, Neuübersetzung, 2003
- Drei Versuche über die Liebe, Theaterstücke, 2003
- Zwölf Gramm Glück, Erzählungen, 2004
- Leyla, Roman, 2006
- Лейла, изд.: Летера, Пловдин (2008), прев. Емилия Драганова
- Rom intensiv, Erzählungen, 2007
- Von der Kunst der geringen Abweichung, Vortrag am 27. Juni 2007, Saarland-Museum, Saarbrücken, herausgegeben von Ralph Schock, 2007
- Liebesbrand, Roman, 2008
- Любовен пожар, изд.: Летера, Пловдин (2010), прев. Емилия Драганова
- Ferne Nähe, Tübinger Poetik-Dozentur, 2008 (mit Ilija Trojanow).
- Hinterland, Roman, 2009
- Ruß, Roman, 2011[1]
- Der Mietmaler: eine Liebesgeschichte, 2013
- Isabel, Roman, 2014
- Siebentürmeviertel, Roman, 2015
- Evangelio, Roman, 2017
Пиеси (заедно с Гюнтер Зенкел)
редактиране- Casino Leger, 2003
- Ja. Tu es. Jetzt., 2003
- Halb so wild, 2004
- Othello, nach Shakespeare, 2003
- Lulu Live, nach Wedekind, 2006
- Nathan Messias, 2006
- Schwarze Jungfrauen, 2006
- Molière, 2007
- Romeo und Julia, nach Shakespeare, 2006
- Schattenstimmen, 2008
- Alpsegen, 2011
Награди и отличия
редактиране- 1997: Civis-Medienpreis
- 1998: Drehbuchpreis des Landes Schleswig-Holstein
- 2002: „Награда Фридрих Хебел“
- 2003: „Награда Ингеборг Бахман“ (награда на журито) für die Erzählung Häute
- 2003: „Награда Инзелшрайбер“, Зюлт
- 2005: „Награда Аделберт фон Шамисо“
- 2005: Villa-Massimo-Stipendium
- 2005: „Награда Хуго Бал“ на град Пирмазенс
- 2006: Kunstpreis des Landes Schleswig-Holstein
- 2007: „Награда Карл Амери“
- 2007: „Награда Гримелсхаузен“ für Leyla
- 2007: Tübinger Poetik-Dozentur gemeinsam mit Илия Троянов
- 2008: Grenzgänger-Recherchestipendium der Robert Bosch Stiftung für Hinterland
- 2008: „Награда Корине“ für Liebesbrand
- 2010: „Награда Якоб Васерман“ in Anerkennung seines Werkes und für seine Rolle als Mittler im deutsch-türkischen Dialog.
- 2010: Kulturpreis der Stadt Kiel
- 2011: Auszeichnung „Ehrenmitglied der Schulgemeinde des Gymnasiums Nidda“ im Rahmen einer Lesung mit Preisträgern des Jugendliteraturpreises der OVAG.
- 2012: „Награда на литературните домове“
- 2012: Heinrich-Heine-Gastdozentur
- 2014: „Немска награда за книга“ (номинация) mit Isabel
- 2015: Mainzer Stadtschreiber
- 2015: „Немска награда за книга“ (номинация) mit Siebentürmeviertel
- 2016: „Берлинска литературна награда“
- 2016: Ehrenprofessur des Landes Schleswig Holstein[2]
- 2017: „Немска награда за книга“ (номинация) mit Evangelio
Бележки
редактиране- ↑ Turkischdeutsche-Literatur, Rezension
- ↑ Ehrenprofessur für Feridun Zaimoglu // Архивиран от оригинала на 2017-01-28. Посетен на 2018-07-08.
Външни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно Феридун Заимоглу
- ((de)) Биографични данни за Феридун Заимоглу в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Феридун Заимоглу в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Феридун Заимоглу в Немската дигитална библиотека[неработеща препратка]
- ((de)) Феридун Заимоглу в библиотеката на FU-Berlin
- ((de)) Феридун Заимоглу в Literatur Port
- ((de)) Феридун Заимоглу в Perlentaucher
- ((de)) Феридун Заимоглу в Die LYRIKwelt
- ((de)) Феридун Заимоглу в Personensuche
- ((en)) Феридун Заимоглу в Internet Movie Database