Филаделфийска епархия
Фладелфийската епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Φιλαδελφείας) е титулярна епархия на Вселенската патриаршия. Диоцезът съществува от 325 до 1922 година с център в град Филаделфия, на турски Алашехир. От 1990 година титлата Митрополит на Филаделфия, ипертим, екзарх на Лидия и наместник на Венеция (Ο Φιλαδελφείας, υπέρτιμος και έξαρχος Λυδίας και Πρόεδρος Βενετίας)[1] се носи от Мелитон.[2]
| Филаделфийска епархия | |
 Карта на малоазийските епархии около 1880 г. | |
 Руините на „Свети Йоан“ във Филаделфия | |
| Местно име | Ιερά Μητρόπολη Φιλαδελφείας |
|---|---|
| Църква | Вселенска патриаршия |
| Страна | Византийска империя, Османска империя |
| Център | Филаделфия |
| Дата на основаване | 325 г. |
| Дата на закриване | 1922 г. |
| Предстоятел | Мелитон |
| Сан | митрополит |
История
редактиране
Филаделфия е основан около 140 година пр. Хр. от пергамския цар Атал II Филаделф. В 325 година Филаделфийската епископия минава под юрисдикцията на Сардийската митрополия. Около 1190 година епархията е повишена в митрополия. Филаделфия е последният византийски град в Мала Азия и пада в 1390 година, след като от 1310 година е напълно обкръжен от османскка територия. В 1402 година градът е разграмен от Тамерлан. През юли 1577 година катедрата е преместена във Венеция, за да се грижи за православните в Италия и Европа. В 1644 година Китирската епископия е прехвърлена от Монемвасийката митрополия към Филаделфийската. През юни 1712 година митрополит Мелетий Филаделфийски (1685 – 1712) е отлъчен, тъй като приема католицизма и катедрата е закрита. Православното население във Венеция обаче иска свой йерарх и избира такъв дори и без съгласието на Патриаршията в 1662, 1668 и 1672 година. В 1780 година Патриаршията признава преместването на митрополит Софроний Корфуски във Венеция, но след смъртта му в 1790 година Патриаршията не позволява избор на нов йерарх.[1]
Докато Филаделфийската катедра е във Венеция диоцезът в Мала Азия е или част от Ефеския или е екзархат, пряко контролиран от патриарха. Така в 1636 година ефеският митрополит управлява и Филаделфийската епархия, скоро обаче тя става екзархат, но в 1642/44 е официално присъединена към Ефеската. След закриването на венецианската катедра, епархията остава екзархат и е спомената като такъв в 1717 година. Към 1725 година обаче диоцезът е възстановен.[1]
Епархията граничи с Кизическата и Анкарската митрополия на север, с Иконийската и Писидийската на изток, с Писидийската, Илиуполската и Сардийската на юг и Илиуполската и Ефеската на запад. Други градове в епархията са Ирканис (Салихли), Тавала (Есме), Опсики Катекекавменис (Кула), Гордос (Гьордес), Акмония (Демирджи), Синаос (Симав), Тименотирес (Ушак), Акройнос (Афионкарахисар), Лаодикия (Денизли).[1]
След обмена на население между Гърция и Турция в 1922 година, на територията на епархията не остава православно население.[3]
Митрополити
редактиране| Име | Име | Управление | Забележка | Години |
|---|---|---|---|---|
| Яков ΙΙ | Ιάκωβος | 9 юли 1765 – 1805 | подал оставка | |
| Доротей | Δωρόθεος | декември 1805 - юни 1813 | в одрински м. | ? – 1821 |
| Гавриил ΙΙΙ | Γαβριήλ | юни 1813 - септември 1824 | от анхиалски м., уволнен | |
| Панарет | Πανάρετος | септември 1824 - февруари 1838 | в търновски м. | 1785 – 1878 |
| Даниил | Δανιήλ | февруари 1838 - март 1845 | от маронийски м., в нишки м. | |
| Софроний ΙΙΙ | Σωφρόνιος | март 1845 - януари 1849 | в артенски м. | ? – 1887 |
| Йоаникий ΙΙΙ | Ιωαννίκιος | януари 1849 – 13 юни 1860 † | ? – 1860 | |
| Мелетий ΙΙΙ | Μελέτιος | 16 октомври 1860 - 25 септември 1869 | от анкарски м., в смирненски | ? – 1883 |
| Дионисий II | Διονύσιος | 2 октомври 1869 - 1 октомври 1887 | по-рано парамитийски е. | около 1814 – юни 1904 |
| Стефан ΙΙ | Στέφανος | 1 октомври 1887 - 13 февруари 1896 | в митимнийски м. | ? – 1915 |
| Леонтий ΙΙ | Λεόντιος | 13 февруари 1896 – 29 април 1899 | от парамитийски м., в мелнишки м. | |
| Леонтий ΙΙΙ | Λεόντιος | 29 април 1899 - 10 октомври 1906 | от колонийски м., в родополски м. | 1844 – 1926 |
| Прокопий | Προκόπιος | 10 октомври 1906 - 16 юни 1911 | от драчки м., в иконийски м. | 1859 – 1923 |
| Лука | Λουκάς | 23 юни 1911 – декември 1912 † | от берски м. | 1847 – 1912 |
| Хрисостом | Χρυσόστομος | 16 март 1913 – 19 февруари 1922 | от тралски т.е. (26 декември 1910), в ефески м. | 1880 – 1968 |
| Евгений | Ευγένιος | 19 февруари 1922 – 20 март 1924 | от амисоски т.е. (17 май 1911), в кидонийски м. | 1885 – 1956 |
| Фотий | Φώτιος Μανιάτης | 20 март 1924 - 17 януари 1925 | от иринуполски т.е. (13 януари 1915), в деркоски м. | 1874 – 1935 |
| Кирил | Κύριλλος | 20 януари 1925 - 1 април 1925 † | от митилински м. | 1867 – 1925 |
| Максим | Μάξιμος | 9 март 1930 - 28 юни 1932 | в халкидонски м. | 1897 – 1972 |
| Емилиан | Αιμιλιανός | 3 септември 1936 - 6 декември 1946 † | от милитоски т.е. (17 август 1928) | 1892 – 1946 |
| Атинагор | Αθηναγόρας | 7 юни 1949 - 12 април 1951 | от бостънски т.е., в тиатирски м. | 1885 – 1962[3] |
| Яков ΙΙ | Ιάκωβος | 8 август 1954 - 12 август 1969 | в германски м. | 1920 – 1971 |
| Вартоломей | Βαρθολομαίος | 25 декември 1973 - 9 януари 1990 | в халкидонски м. | 1940 – |
| Мелитон | Μελίτων | 28 октомври 1990 – | 1951 – [2] |
Бележки
редактиране- ↑ а б в г Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 89. Посетен на 13 септември 2014.
- ↑ а б Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 91. Посетен на 13 септември 2014.
- ↑ а б Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 90. Посетен на 13 септември 2014.