Финикийска писменост
Финикийската писменост е първата позната позвукова писмена система, изнамерена от древните финикийци. Въпреки че технически погледнато писмеността е класифицирана като абджад,[1] в българския широко разпространено е названието финикийска азбука.
Финикийска писменост | |
Информация | |
---|---|
Тип | абджад |
Езици | финикийски пунически |
Период на използване | ок. 1200 – 150 г. пр. н. е. |
Родителски системи | Египетски йероглифи
|
Сродни писмености | Южноарабска писменост |
Посока на писане | от дясно наляво |
ISO 15924 | Phnx, 115 |
Уникод диапазон | U+10900–U+1091F |
Финикийска писменост в Общомедия |
Това е една от най-старите потвърдени азбуки. Произлиза от египетските йероглифи.[2] Става една от най-използваните писмени системи, разпространявана от финикийските търговци из Средиземноморието, където се развива и се асимилира от други култури. От финикийската азбука се заражда гръцката азбука.[3]
Възникване
редактиранеПисмеността възниква около 12 век пр.н.е. във Финикия, простираща се по източното крайбрежие на Средиземно море, приблизително на цялата територия на съвременен Ливан и крайбрежната част на Сирия. Финикийците били търговски народ и въвеждането на позвукова писменост е улеснило общуването с търговските партньори от други народи като египтяни, сирийци, хети, елини и пр. Предполага се, че точното място на възникването и е Библос, заради сходства във формите на букви от финкийския абджад и знаци от Библоската писменост, използвана в града преди това.
Разпространение
редактиранеРазселването на древните финикийци и основаването на колонии най-вече по крайбрежието на Средиземно море разпространява писмеността и по тези нови земи. Една от важните колонии в северозападна Африка, Картаген, по-късно изградила своя собствена империя, която използвала абджада. Писмеността изчезва окончателно около 7 век в пунически диалектен вариант именно на територията на Картаген (виж пунически език).
Особености
редактиранеФиникийският абджад се състои от 22 букви, повечето от които са развили по няколко различни форми. Писмеността е пример за чист абджад, тъй като всички букви служат за представяне на съгласните звуци от финикийския език (класифициран като семитски език) и липсват знаци за гласните. Посоката на писане е от дясно наляво, редовете се изписват от горе надолу. Както при повечето древни писмености, разстояние между отделните думи не се е оставяло, въпреки че в някои по-късни надписи думите биват разграничавани с точки.
Интересно е да се отбележи, че названията на буквите от съвременната еврейска писменост са заимствани от финикийската.
Значение
редактиранеОт финикийската писменост произлизат еврейската, арабската, гръцката и техните „дъщерни“ писмености, между които са кирилицата, латиницата, арменската азбука и др. Може да се каже, че изнамирането на финикийската писменост е от общочовешко значение, тъй като от нея или под нейно влияние възникват всички познати абджади и азбуки.
В Уникод областта от U+10900 до U+1091F е запазена за буквите и някои други знаци от финикийската писменост.
Източници
редактиране- ↑ Fischer, Steven Roger. A history of writing. Reaktion Books, 2004. с. 90.
- ↑ Michael C. Howard (2012). Transnationalism in Ancient and Medieval Societies. с. 23.
- ↑ Phoenician alphabet // Encyclopædia Britannica, 19 април 2017.