Отваря главното меню

Финикийската писменост е първата позната позвукова писмена система, изнамерена от древните финикийци. Въпреки че технически погледнато писмеността е класифицирана като абджад,[1] в българския широко разпространено е названието финикийска азбука.

Финикийска писменост
Информация
Тип абджад
Езици финикийски
пунически
Период на използване ок. 1200 – 150 г. пр. н. е.
Родителски системи
Сродни писмености Южноарабска писменост
Посока на писане от дясно на ляво
ISO 15924 Phnx, 115
Уникод диапазон U+10900–U+1091F
Финикийска писменост в Общомедия

Това е една от най-старите потвърдени азбуки. Произлиза от египетските йероглифи.[2] Става една от най-използваните писмени системи, разпространявана от финикийските търговци из Средиземноморието, където се развива и се асимилира от други култури. От финикийската азбука се заражда гръцката азбука.[3]

ВъзникванеРедактиране

Писмеността възниква около 12 век пр.н.е. във Финикия, простираща се по източното крайбрежие на Средиземно море, приблизително на цялата територия на съвременен Ливан и крайбрежната част на Сирия. Финикийците били търговски народ и въвеждането на позвукова писменост е улеснило общуването с търговските партньори от други народи като египтяни, сирийци, хети, елини и пр. Предполага се, че точното място на възникването и е Библос, заради сходства във формите на букви от финкийския абджад и знаци от Библоската писменост, използвана в града преди това.

РазпространениеРедактиране

Разселването на древните финикийци и основаването на колонии най-вече по крайбрежието на Средиземно море разпространява писмеността и по тези нови земи. Една от важните колонии в северозападна Африка, Картаген, по-късно изградила своя собствена империя, която използвала абджада. Писмеността изчезва окончателно около 7 век в пунически диалектен вариант именно на територията на Картаген (виж пунически език).

ОсобеностиРедактиране

Финикийският абджад се състои от 22 букви, повечето от които са развили по няколко различни форми. Писмеността е пример за чист абджад, тъй като всички букви служат за представяне на съгласните звуци от финикийския език (класифициран като семитски език) и липсват знаци за гласните. Посоката на писане е отдясно наляво, редовете се изписват отгоре надолу. Както при повечето древни писмености, разстояние между отделните думи не се е оставяло, въпреки че в някои по-късни надписи думите биват разграничавани с точки.

Интересно е да се отбележи, че названията на буквите от съвременната еврейска писменост са заимствани от финикийската.

Буквите от финикийската писменост
Буква Произношение Наименование Значение
  /ʔ/ 'алеф бик
  /b/ бет къща, дом
  /g/ гимел камила
  /d/ далет врата
  /h/ хе прозорец
  /w/ вав кука
  /z/ заин оръжие
  /h/ хет стена
  /t/ тет неизяснено
  /j/ йод ръка
  /k/ каф длан
  /l/ ламед остен (гега)
  /m/ мем вода
  /n/ нун змия
  /s/ самек опора, стълб
  /ʕ/ 'айн око
  /p/ пе уста
  /s/ сан папирус (растение)
  /q/ коф ухо на игла
  /r/ реш глава
  /s/ син зъб
  /t/ тав кръст, знак

ЗначениеРедактиране

От финикийската писменост произлизат еврейската, арабската, гръцката и техните „дъщерни“ писмености, между които са кирилицата, латиницата, арменската азбука и др. Може да се каже, че изнамирането на финикийската писменост е от общочовешко значение, тъй като от нея или под нейно влияние възникват всички познати абджади и азбуки.

В Уникод областта от U+10900 до U+1091F е запазена за буквите и някои други знаци от финикийската писменост.

ИзточнициРедактиране

  1. Fischer, Steven Roger. A history of writing. Reaktion Books, 2004. с. 90.
  2. Michael C. Howard (2012). Transnationalism in Ancient and Medieval Societies. с. 23.
  3. Phoenician alphabet. // Encyclopædia Britannica, 19 април 2017.

БиблиографияРедактиране

  • ((en)) Omniglot, Phoenician [1]
  • ((en)) Phoenicia.org, Phoenician Alphabet [2]
  • ((en)) Уникод (2009), Phoenician [3]