Арменската азбука е писмена система, използвана в арменския език. Има 38 букви.

Арменска азбука
Информация
Езициарменски език
СъздателМесроб Машдоц
Създаденначалото на V век
Посока на писанеот ляво надясно
Арменска азбука в Общомедия
Паметникът на арменската азбука в Никозия, Кипър

Произход

редактиране

През 404 – 406 г. служител, бивш духовник, от арменския царски двор – Месроб Машдоц (361 г. – 440 г.) преоткрива и приспособява, при нови условия, старата арменска азбука, която била престанала да се ползва след приемането на християнската религия в Армения (301 г.).

Особености

редактиране

Посока на писане: от ляво надясно в хоризонтални редове. Някои букви се произнасят различно в зависимост от позицията им в думата. Има различия при произнасянето на буквите в западния литературен вариант и източния литературен вариант на езика. Буквата „Хи“ (21) в безсрична позиция (вж. Арменски тълковен речник), се произнася „ѝ“ (и кратко). Графемата на буквата „У“ в арменския език се образува от графемата на буквата „Во“ (24) и графемата на буквата „Хюн“ (34). Графемата на буквата „Ю“ в арменския се образува от графемата на буквата „Ини“ (11) и графемата на буквата „Хюн“ (34). Повечето от буквите имат числово значение.

Приложение

редактиране

Арменският се ползва в Армения, Грузия, Русия, Иран, Турция, Ливан, Сирия, Франция, САЩ, Канада и много други страни от около 6 – 8 милиона души. Ползва се и от езиковеди, историци, религиозни дейци, преводачи, специалисти в туризма, информатори, библиотекари и др. специалисти, които не са етнически арменци.

Форми Наименование Буква Числена
стойност
Класическо Реформирано Произношение Произношение
Класическо Източно Западно Класическо Източно Западно
Ա • ա այբ /ɑjb/ /ɑjpʰ/ /ɑ/ 1
Բ • բ բեն /bɛn/ /pʰɛn/ /b/ /pʰ/ 2
Գ • գ գիմ /ɡim/ /kʰim/ /ɡ/ /kʰ/ 3
Դ • դ դա /dɑ/ /tʰɑ/ /d/ /tʰ/ 4
Ե • ե եչ /ɛtʃʰ/ /jɛtʃʰ/ /ɛ/ /ɛ/, в началото на думата /jɛ/ 5
Զ • զ զա /zɑ/ /z/ 6
Է • է է /e/ /ɛ/ /e/ /ɛ/ 7
Ը • ը ըթ /ətʰ/ /ə/ 8
Թ • թ թօ թո /tʰɔ/ /tʰ/ 9
Ժ • ժ ժէ ժե /ʒe/ /ʒɛ/ /ʒ/ 10
Ի • ի ինի /ini/ /i/ 20
Լ • լ լիւն լյուն /liwn/ /ljun/ /lʏn/ /l/ 30
Խ • խ խէ խե /χe/ /χɛ/ /χ/ 40
Ծ • ծ ծա /tsɑ/ /dzɑ/ /ts/ /dz/ 50
Կ • կ կեն /kɛn/ /ɡɛn/ /k/ /ɡ/ 60
Հ • հ հօ հո /ho/ /h/ 70
Ձ • ձ ձա /dzɑ/ /tsʰɑ/ /dz/ /tsʰ/ 80
Ղ • ղ ղադ /ɫɑt/ /ʁɑt/ /ʁɑd/ /ɫ/ /ʁ/ 90
Ճ • ճ ճէ ճե /tʃe/ /tʃɛ/ /dʒɛ/ // // 100
Մ • մ մեն /mɛn/ /m/ 200
Յ • յ յի հի /ji/ /hi/ /j/ /h/, /j/ 300
Ն • ն նու /nu/ /n/, /ŋ/ 400
Շ • շ շա /ʃɑ/ /ʃ/ 500
Ո • ո ո /ɔ/ /ʋɔ/ /ɔ/ /ɔ/, в началото на думата /ʋɔ/ 600
Չ • չ չա /tʃʰɑ/ /tʃʰ/ 700
Պ • պ պէ պե /pe/ /pɛ/ /bɛ/ /p/ /b/ 800
Ջ • ջ ջէ ջե /dʒe/ /dʒɛ/ /tʃʰɛ/ // /tʃʰ/ 900
Ռ • ռ ռա /rɑ/ /ɾɑ/ /r/ /ɾ/ 1000
Ս • ս սէ սե /se/ /sɛ/ /s/ 2000
Վ • վ վեւ վեվ /wɛw/ /vɛv/ /w/ /v/ 3000
Տ • տ տիւն տյուն /tiwn/ /tjun/ /dʏn/ /t/ /d/ 4000
Ր • ր րէ րե /ɹe/ /ɹɛ/3 /ɹ/ /ɾ/ 5000
Ց • ց ցօ ցո /tsʰɔ/ /tsʰ/ 6000
Ւ • ւ հիւն հյուն, վյուն /hiwn/ /hjun/, /vjun/ /hʏn/ /w/ /v/ 7000
Փ • փ փիւր փյուր /pʰiwɹ/ /pʰjuɹ/ /pʰʏɾ/ /pʰ/ 8000
Ք • ք քէ քե /kʰe/ /kʰɛ/ /kʰ/ 9000
Օ • օ օ} /o/ /o/ 10000
Ֆ • ֆ ֆէ ֆե /fɛ/ /f/ 20000
Ու • ու ու /u/ /u/ 30000
և և /jɛv/ /ɛv/, в началото на думата /jɛv/ 40000

Източници

редактиране
  • Пилигян, А. Произход и развитие на арменския език. Изд. „Хайер“ – Бургас, София, 1992 г.
  • Селян, Е. С. Учебник по арменски език. Изд. СУ „Кл. Охридски“, София, 1981 г.
  • Пилигян, А. Арменско-български разговорник. Изд. „Хайер“ – Бургас, София, 1997 г.
  • Селян, Е. С. Арменско-български българо-арменски учебен речник. Изд. СУ „Кл. Охридски“, София, 1980 г.
  • Herouni, P. M. Armenians and Old Armenia. Archaeoastronomy. Linguistics. Oldest History. Yerevan, 2004.

Външни препратки

редактиране