Франц Максимилиан фон Мансфелд

Франц Максимилиан фон Мансфелд (на немски: Franz Maximilian Graf von Mansfeld; * 22 ноември 1639, Виена; † 12 септември 1692, Виена) е граф на Мансфелд-Фордерорт, главен дворцов майстер на императрицата и индустриалец.

Франц Максимилиан фон Мансфелд
германски граф
Роден
Починал
Герб
Семейство
РодДом Мансфелд
БащаБруно III фон Мансфелд
Братя/сестриХайнрих Франц фон Мансфелд
ДецаКарл Франц граф фон Мансфелд-Фордерорт

Живот редактиране

 
Резиденцията дворец Мансфелд

Той е големият син на граф Бруно III фон Мансфелд-Фордерорт-Борнщет (1576 – 1644) и втората му съпруга графиня Мария Магдалена фон Тьоринг цу Зефелд (1616 – 1668), дъщеря на фрайхер Фердинанд I фон Тьоринг-Зеефелд (1583 – 1622) и графиня Рената фон Шварценберг-Хоенландсберг (1589 – 1630/1639). По-малкият му брат Хайнрих Франц I (1640 – 1715) е граф на Мансфелд в Хелдрунген, имперски княз, княз на Фонди и генерал-фелдмаршал.

Франц Максимилиан основава през 1650-те години желязна мина близо до Добрис и става индустриалец. През 1675 г. император Леополд I подновява привилегиите на град Добрис. През 1676 г. Франц Максимилиан престроява имението на голям бароков дворец и създава нови градини със статуи на гръцката богиня на лова Артемис и митичния ловец Мелеагрос.

През 1681 г. Франц Максимилианстава рицар на хабсбургския Орден на Златното руно.

Франц Максимилиан умира на 52 години на 12 септември 1692 г. във Виена. Синът му и брат му са издигнати на имперски князе. Със смъртта на пра-внукът му Йозеф Венцел Йохан Непомук фон Мансфелд (* 12 септември 1735; † 31 март 1780), 4. княз на Мансфелд (1780), граф на Фонди, който катастрофира с карета, родът изчезва по мъжка линия през 1780 г.

Фамилия редактиране

Франц Максимилиан фон Мансфелд се жени на 25 ноември 1663 г. във Виена за графиня Мария Анна Елизабет фон Харах-Рорау (* 1636; † 9 февруари 1698), внучка на граф Карл фон Харах (1570 – 1628), дъщеря на граф Карл Леонхард I (VII) фон Харах-Рорау (1594 – 1645) и графиня Мария Франциска фон Егенберг (1607 – 1679).[1] Те имат пет деца:[2][3]

Литература редактиране

  • Felix Stieve: Mansfeld, Graf Bruno III. von – Franz Maximilian Obersthofmeister der Kaiserin. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 20, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 221 f.
  • Hermann Größler: Mansfeld, Grafen von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 20, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 212 – 215.
  • Ludwig Ferdinand Niemann: Geschichte der Grafen von Mansfeld, S.251, Digitalisat
  • Europäische Stammtafeln, Band III, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1976, Isenburg, W. K. Prinz von. 42.
  • Ottokar Wolfgang Aug. Picot de Peccaduc, Freiherr von Herzogenberg, Pedigree, 2008, Verheecke, José. 80252

Източници редактиране

  1. Harrach 2, genealogy.euweb.cz
  2. Mansfeld 2, genealogy.euweb.cz
  3. Franz Maximilian Graf von Mansfeld, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler

Външни препратки редактиране