Франческо Ерицо

Франческо Ерицо (на италиански: Francesco Erizzo) е 98–ми венециански дож от 1631 до смъртта си през 1646 г.

Франческо Ерицо
Francesco Erizzo
дож на Венеция
Accademia - Bernardo Strozzi Portrait de Francesco Erizzo.jpg
Роден
Починал
Погребан Венеция, Италия

Религия католицизъм
Франческо Ерицо в Общомедия

ПроизходРедактиране

Франческо Ерицо не произхожда от знатно семейство, предците му идват от Истрия и се установяват във Венеция през XIII век.[1] Той прави кариера като посланик при император Фердинанд II и при папа Урбан VIII, освен това е генерал от венецианската армия.[2] Като губернатор на Задар дава убежище на семейства от Албания и Черна гора, които се установяват извън градските стени на Задар и дават началото на село Ерицо (Арбанаси на хърватски).

УправлениеРедактиране

Ерицо е избран за дож на 10 април 1631 г. По време на управлението му чумата покосява 45 000 души в града, включително сина му Андреа.

Еризо строи театри, покровителства хазартните игри.

Умира на 3 януари 1646 г. и е погребан в църквата Сан Мартино в Кастело, докато сърцето му се съхранява в базиликата "Сан Марко" във Венеция.

БележкиРедактиране

  1. Andrea da Mosto: I Dogi di Venezia. Florenz 1983.
  2. Helmut Dumler: Venedig und die Dogen. Düsseldorf 2001.
Николо Контарини дож на Венецианската република (1631 – 1646) Франческо да Молин