Франческо де Медичи

принц на Тоскана
(пренасочване от Франческо Медичи)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Франческо де Медичи.

Франчèско де Мèдичи (на италиански: Francesco de' Medici; * 16 октомври 1614, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 25 юли 1634, Регенсбург, Регенсбургско епископство) от фамилията Медичи, е принц от Тоскана и военен.[1]

Франческо де Медичи
принц от Тоскана
Франческо де Медичи, портрет от Юстус Сустерманс
Роден
Починал
25 юли 1634 г. (19 г.)
ПогребанПараклис на Медичите, Базилика „Сан Лоренцо (Флоренция)
Религиякатолицизъм
Герб
Семейство
РодМедичи
БащаКозимо II де Медичи
МайкаМария Магдалена Австрийска
Братя/сестриМатиас де Медичи
Джовани Карло де Медичи
Фердинандо II де Медичи
Леополдо де Медичи
Маргерита Медичи
Анна Медичи
Мария Кристина де Медичи
Франческо де Медичи в Общомедия

Произход

редактиране

Той е четвъртият син и шестото дете на тосканския велик херцог Козимо II де Медичи (1590 – 1621) и съпругата му ерцхерцогиня Мария Магдалена Австрийска (1589 – 1631). По бащина линия е внук на Фердинандо I, велик херцог на Тоскана, и Кристина Лотарингска от Лотарингите, а по майчина – на Карл II, ерцхерцог на Австрия от Хабсбургите, и на Мария Анна Баварска от рода Вителсбахи.

Има четирима братя и три сестри:

Биография

редактиране

Ранни години

редактиране
 
Юстус Сустерманс, Портрет на Франческо де Медичи, 1625

Франческо де Медичи е роден във Флоренция на 16 срещу 17 октомври 1614 г. Той носи името на своя чичо по бащина линия ФранческоФердинандоде Медичи, починал от коремен тиф няколко месеца преди раждането му. В деня след раждането си е кръстен в Палацо Пити. Ритуалът е проведен от флорентинския архиепископ Алесандро Марци-Медичи. Кръстник на принца е роднината на майка му Сигизмунд III Васа, крал на Полша и велик княз на Литва, който е представен по време на ритуала от своя пратеник.

Франческо израства и е възпитаван с по-големия си брат Матиас. Разликата във възрастта между тях е само година. Придворният лекар и учителите на принцовете изпращат ежедневни писмени доклади на майка им за здравословното им състояние, напредъка им в образованието и за всички събития в живота им. След смъртта на баща им, когато майка им и баба им стават регентки на по-големия им брат, великия херцог Фердинанд II, за учители на принцовете са назначени хора, които нямат изключителни познания, но имат благороднически произход и принадлежат към най-високите слоеве на духовенството. Децата са възпитавани като привърженици на Контрареформацията и идеите на Абсолютизма. Франческо, по решение на майка си, се подготвя за военна кариера. Военният и писател Фабрицио Барболани ди Монтауто е назначен за негов учител и възпитател. Принцът обаче няма способности за военни дела. Той е изискан млад мъж със слабо телосложение, който предпочита живота в двора с балове, пиршества и лов пред военните битки.

 
Портрет от Юстус Сустерманс

Кариера и преждевременна смърт

редактиране

През септември 1631 г. Франческо, заедно с Матиас, посещава императорския двор във Виена, където вдовстващата Велика княгиня представя синовете си на брат си, император Фердинанд II. Майката на принцовете се опитва да осигури те да влязат в имперската армия при Албрехт фон Валенщайн. По време на пътуването Франческо и Матиас продължават да се забавляват с лов и балове до ноември 1631 г., когато вдовстващата Велика херцогиня умира внезапно в Пасау. По-големият брат, Великият херцог на Тоскана, им позволява да останат в чужбина и разпределя корпус от 1000 конници и 6000 пехотинци под тяхно командване в имперската армия. През пролетта на 1632 г., поради военните успехи на протестантите в Тридесетгодишната война, Великият херцог на Тоскана дава на братята 100 хил. скудо и голямо количество оръжия с изискването незабавно да отидат в активната имперска армия и да се докажат в битки с протестантите на страната на императора.

 
Портрет от Юстус Сустерманс, 1631 - 1632
 
Албрехт фон Валенщайн

През юли 1632 г. Франческо и Матиас отиват в театъра на военните действия. След среща с императора във Виена те пристигат в лагера на императорската армия близо до Нюрнберг. На 16 ноември 1632 г. те за първи път участват в битката - битката при Лютцен. След като посреща принцовете с ентусиазъм, Валенщайн скоро започна да се отнася към тях негативно. Причината за това е недоволството на генералисимуса от недостатъчното участие на Велико херцогство Тоскана в снабдяването на имперската армия. Отначало той отказва да даде военни звания, съответстващи на произхода на принцовете. Тогава, желаейки да се отърве от присъствието на Франческо и Матиас в действащата армия, през юли 1633 г. той напълно им отнема командването на полковете. Както вярват самите принцове, причината за такова отношение към тях от страна на генералисимуса е, че в императорския двор те говорят за възможното предателство на Валенщайн. През февруари 1634 г. в писмо до великия херцог Франческо и Матиас искат разрешение да напуснат императорската армия, страхувайки се за живота си, ако обвинението в предателство срещу генералисимуса се потвърди. По-големият брат удовлетвори молбата им и през същия месец те напуснаха театъра на военните действия и пристигат в замъка Нойщат.

Неуспешното начало на военната служба окончателно убеждава Франческо в непригодността му за военна кариера, за което той пише в писмо до по-големия си брат през март 1634 г. Не му е обаче позволено да напусне имперската армия. През май същата година, начело на кавалерията на Великото херцогство, Франческо участва в обсадата на Регенсбург. През юли в лагера на обсаждащите избухва чума. Франческо се разболява, но лекарите не диагностицират веднага заболяването му. Състоянието му бързо се влошава, а изпратеният при него императорски лекар не може да направи нищо. 19-годишният Франческо умира близо до Регенсбург на 25 юли 1634 г. Първо останките на принца са пренесени във Францисканския манастир в Болцано. Новината за смъртта му стига до двора във Флоренция в началото на август, когато всички там се подготвят за сватбата на Фердинандо II и Витория дела Ровере. По заповед на Великия херцог на 30 август 1634 г. е извършено тържествено погребение на покойника в базиликата Сан Лоренцо във Флоренция. Няма потомство.

Франческо де Медичи в изкуството

редактиране

Няколко портрета на Франческо, изобразяващи го на различни възрасти, са оцелели и почти всичките са от Юстус Сустерманс. Детски портрет на принца (ок. 1625 г.) от същия художник, който е копие на творба на Франческо Бианки Буонавита, се намира в колекцията на Музея на историята на изкуството във Виена. На платното той е изобразен с далматинец. Още два портрета на Сустерманс (ок. 1628 г.), на които Франческо е изобразен в броня, се намират в колекциите на Галерия „Уфици“ и в Палатинската галерия във Флоренция. Те са изписани малко след като принцът пада от коня си при порта Сан Фредиана и си чупи крака. Друг портрет от същия художник, рисуван от него малко преди смъртта на принца, се намира в колекцията на Националния музей в Краков.

Източници

редактиране
  1. Medici 3, genealogy.euweb.cz
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Медичи, Франческо (1614—1634)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​