Уикипедия

Фундаментализъм

Disambig.svg Тази статия е за буквалната интерпретация на различни доктрини. За епистемологичния възглед вижте Фундаментализъм (философия).

Фундаментализмът (на латински: fundamentum – основание) е събирателно наименование на крайно консервативни философски, морални и социални движения, следващи стриктни норми и принципи за разглеждане на дадена доктрина, а често пъти и проповядващо връщане към отминали (в исторически и културен план) принципи и ценности.

Най-известен от всички е религиозният фундаментализъм, чиято основна задача е възвръщане на религиозните структури като господстващи в обществото.[1][2][3][4]. Основните му идеологически положения са необходимостта от строго спазване на предписанията, установени в религиозните свещени книги, като не се допуска никаква критика или либерално тълкуване на тези текстове.

ИсторияРедактиране

Протестантски фундаментализъмРедактиране

Фундаментализмът възниква през първото десетилетие на 20 век в Съединените щати сред консервативните презвитериански преподаватели и богослови в Принстънската богословска семинария. По време на Първата световна война и в годините непосредствено след нея той се разпространява и сред консервативните представители на баптизма и други направления на протестантството в страната. Целта на движението е да утвърди ортодоксалното протестантсво и да го защити от смятаните за враждебни към него течения, като либералното християнство, немския исторически критицизъм или дарвинизма.[5][6]

Самото наименование „фундаментализъм“ води началото си от Ниагарската библейска конференция (1878 – 1897), която си поставя за цел да дефинира фундаменталните принципи на християнството. През 1910 година Общото събрание на Презвитерианската църква обобщава тези принципи в т.нар. „пет фундамента“:

Непосредствено след извършения от него атентат като християнски фундаменталист е определян и норвежкият терорист Андеш Брейвик,[7][8][9] но впоследствие тези оценки са оспорвани,[10][11] а високопоставени протестантски духовници дори обвиняват Брейвик в богохулство.[12]

Ислямски фундаментализъмРедактиране

  Основна статия: Ислямски фундаментализъм
 
Флагът „Джихад“
 
Знаме на Ал-Каида в Ирак

В края на 70-те години на 20 век американските медии, опитващи се обяснят по достъпен начин идеологията на Иранската революция на публиката, слабо запозната с исляма, започват да я описват като „фундаменталистка версия на исляма“ по аналогия с протестантския фундаментализъм в Съединените щати. Така възниква понятието ислямски фундаментализъм, което през следващите години получава широко разпространение по света.

Категоричното отрицание на голям брой западни ценности и склонността към радикални методи на борба[13][14] с това, което Осама бин Ладен и други ислямисти наричат завладяване на неверниците и окупация на арабските земи [15], дават основание на много учени, публицисти и политици да въведат термина ислямофашизъм, който за първи път е използван от френския писател и публицист Максим Роденсон, обозначаващ с него режима на революционната исламска диктатура в Иран след събитията около 1979 година.[16] Някои източници утвърждават, че авторът на термина е италианската писателка Ориана Фалачи.[17]

Известният философ Френсис Фукуяма в 2002 година утвърждава, че сегашният конфликт на цивилизациите е не просто борба с тероризма или борба с исляма като религия или цивилизация, а по-скоро борба с ислямофашизма, тоест с радикално непримиримите и антисъвременни доктрини, отрицаващи ценностите на западната цивилизация, неотдавна получил разпространение в много части на исламския свят.[18][19]

Все пак някои известни учени и политици критикуват употребата на термина. В частност, Евгений Примаков счита, че има ислямски екстремизъм, но не и ислямофашизъм, тъй като фашизмът се строи на национализъм.[20] Някои критици казват, че терминът се използва с пропагандни цели.[21][22]

Еврейски фундаментализъмРедактиране

 
Знаме на еврейската терористична организация „Ках“

Еврейският фундаментализъм[23] фактически е идеологията на ултра ортодоскалните евреи, на техните крайни политически партии и религиозни течения. В 1988 г. Израелската избирателна комисия и Върховният съд на Израел заради крайния расизъм на движението „Ках“ оглавяваното от Мейр Кахана (според социологическите проучвания изразяващо идеите на до 20% от избирателите [24][25][26][27][28]) не ги допуска до избори, а в 1994 г. „Ках“ и отделилата се от нея фракция „Кахане Хай“ са поставени извън закона в Израел. Фундаменталистите от Ках са забранена терористична организация и в страните от ЕС[29], САЩ[30] и Канада[31].

Най-отявлената илюстрация на еврейския фундаментялизъм е убийството на лауреата на нобелова награда за мир министър-председателя на Израел Ицхак Рабин от израелски терорист-фундаменталист Игал Амир.

Нерелигиозен фундаментализъмРедактиране

Някои християнски теолози, както и някои фундаменталисти се отнасят към всяка философия, която те виждат като буквална или вярват, че носи претекста на единствен източник на обективната истина, като фундаменталистка, независимо от това дали тя е обикновено се нарича религия. Например, архиепископът на Уелс критикува „атеистичния фундаментализъм“ широко и общо.[32][33][34] и заявява: „Всякакъв вид фундаментализъм, бил той библейски, атеистичен или ислямски, е опасен“,[35] Той казва също така, че „новият фундаментализъм на нашето време води до езика на експулсиране и изключителност, на екстремизъм и поляризация, както и до твърдението, че Бог е на наша страна, не на ваша“[36]

Във Франция, налагането на ограничения на някои религиозни прояви в държавните училища са разглеждани от някои като „светски фундаментализъм“.[37][38] В Съединените щати, лична или културна нетърпимост към жени, носещи хиджаб и политическият активизъм срещу мюсюлманите също е разглеждан като „светски фундаментализъм“ от някои мюсюлмани в САЩ.

Терминът фундаментализъм понякога се използва за обозначаване на контра-културна вярност към някой опростен принцип, като например „пазарен фундаментализъм“, който представлява пресилена, подобна на религиозна вяра в способността неограничената ненамеса в частни инициативи или икономическите или политическите възгледи за свободния пазар да решавават всички икономически и социални проблеми. Според икономиста Джон Кигин стандартните функции на „икономическата фундаменталистка реторика“ са догматични твърдения и считат, че всеки, който притежава гледна точка, противоречаща на тяхната, не е истински икономист. Пенсионираният професор по религиозни науки Родерик Хиндри пръв изброява положителни качества, приписвани на политически, икономически, или други форми на културен фундаментализъм.[39] Те включват „жизненост, ентусиазъм, желание за подкрепа на думите с действия и избягването на лесен компромис“. След това той анализира и негативните аспекти, като психологически нагласи, от време на време елитарни и песимистични перспективи, а в някои случаи буквализъм.

Източници и бележкиРедактиране

  1. ↑ Beit-Hallahmi, Bennjamin. „Fundamentalism“ Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine., Global Policy Forum (with „consultative status at the UN“ Архив на оригинала от 2009-04-22 в Wayback Machine.). Май 2000. Посетен на 14 май 2008.
  2. ↑ thefreedictionary.com: „Fundamentalism“, Посетен на 14 май 2008.
  3. ↑ Google define:fundamentalism
  4. ↑ Marsden, George M. „Fundamentalism and American Culture“, Oxford University Press US (1980/rev.2006)
  5. ↑ Matthews .
  6. ↑ Noll 1992.
  7. ↑ Norway police say 85 killed in island youth camp attack. // BBC News, 23 юли 2011. Посетен на 25 юли 2011. We have no more information than... what has been found on [his] own websites, which is that it goes towards the right and that it is, so to speak, Christian fundamentalist. (на английски)
  8. ↑ Масовият убиец от Норвегия е „християнски фундаменталист“
  9. ↑ Убиецът от Норвегия се изживявал като кръстоносец
  10. ↑ Introvigne, Massimo. The Identity Ideology of Anders Breivik. Not a Christian Fundamentalist. // CESNUR, July 2011. Посетен на 26 юли 2011. At first, the media called Anders Behring Breivik a Christian fundamentalist, some of them even a Roman Catholic. This shows the cavalier use of the word 'fundamentalist' prevailing today in several quarters.
  11. ↑ Brown, Andrew. Anders Breivik is not Christian but anti-Islam. // The Guardian. Guardian Media Group, 24 юли 2011. Посетен на 26 юли 2011. Norway mass murderer Anders Breivik's internet writings show him to be anti-Muslim and anti-Marxist, not a fundamentalist Christian.
  12. ↑ Anders Breivik Manifesto: Shooter/Bomber Downplayed Religion, Secular Influence Key. // ibtimes.com. International Business Times, 2011. Архивиран от оригинала на 2012-04-12. Посетен на 26 юли 2011. (на английски)
  13. ↑ Исламизм. Фотодокументы
  14. ↑ Исламский радикализм и его сущность. // nasledie.ru. Архивиран от оригинала на 30 август 2011. Посетен на 2010-02-05. Архив на оригинала от 2010-12-04 в Wayback Machine.
  15. ↑ Предвестник того, что нас ждет („The Washington Times“, США). То, что произошло в России, должно послужить предостережением для Соединенных Штатов. // The Washington Times (перевод статьи, опубликованной в издании „The Washington Times“, США. Архивиран от оригинала на 2011-08-30. Посетен на 2010-02-05.
  16. ↑ Роджер Скратон 'Исламофашизм' (The Wall Street Journal, САЩ), архив на оригинала от 21 август 2006, https://web.archive.org/web/20060821171340/http://www.inosmi.ru/stories/06/08/04/3485/229430.html, посетен на 2006-08-21 
  17. ↑ Умерла Ореанна Фаллачи – журналист и писатель, автор термина исламофашизм | ЦентрАзия | Афганистан | Казахстан | Кыргызстан | Таджикистан | Туркменистан | Узбекистан
  18. ↑ Рашкофф Д. Медиавирус. Как поп-культура тайно воздействует на ваше сознание. – М.: Ультра. Культура, 2003, стр. 299 – 322.
  19. ↑ Александр Дугин. Геополитика постмодерна. Глава 4. Малый шайтан исламо-фашизма (рецензия на статью Ф. Фукуямы „Исламо-фашизм“)
  20. ↑ „Исламская экономика“, или пять тезисов профессора Игнатенко, архив на оригинала от 1 февруари 2014, https://web.archive.org/web/20140201154257/http://i-r-p.ru/page/stream-trends/index-13123.html, посетен на 2011-12-19 
  21. ↑ Boyle, Michael, 'The War on Terror in American Grand Strategy', International Affairs, 84, (March 2008), p196
  22. ↑ Sobran J. Words in Wartime.
  23. ↑ Владимир Чуков, Еврейският фундаментализъм. Произход и алтернативи.
  24. ↑ Матриарх Соня Кахана, 2003 г.
  25. ↑ Участието на равина Меир Кахана и движението „Ках“ в изборите за Кнесет, Ицхак Стрешинский, 05.06.2003, архив на оригинала от 7 юни 2015, https://web.archive.org/web/20150607063005/http://www.maof.rjews.net/aspect/123-kahane/2930----, посетен на 2012-05-15 
  26. ↑ Преизборни проечвания (1988)[неработеща препратка], в-к „Хадашот“
  27. ↑ Israeli Democracy Ahavat-Israel.com Архив на оригинала от 2019-04-03 в Wayback Machine.
  28. ↑ The Jewish Struggle Against Arabs in Israel, Ariel Natan Pasko
  29. ↑ Списък на терористични организаци забранени в ЕС Архив на оригинала от 2012-11-12 в Wayback Machine.
  30. ↑ U.S. Appeals Court Affirms Designation of Kahane Chai, Kach as Terrorist Groups
  31. ↑ Списък на терористични организаци забранени в Канада Архив на оригинала от 2013-11-12 в Wayback Machine.
  32. ↑ Alister McGrath and Joanna Collicutt McGrath, The Dawkins Delusion? Atheist Fundamentalism and the Denial of the Divine, Society for Promoting Christian Knowledge (SPCK), 15 февруари 2007, ISBN 978-0-281-05927-0
  33. ↑ Yr Eglwys yng Nghymru | The Church in Wales, архив на оригинала от 16 март 2008, https://web.archive.org/web/20080316070109/http://www.churchinwales.org.uk/press/display_press_release.php?prid=4542, посетен на 2011-12-18 
  34. ↑ 'Atheistic fundamentalism' fears. // BBC News. 22 декември 2007. Посетен на 3 май 2010.
  35. ↑ www.atheistnation.net, архив на оригинала от 27 декември 2007, https://web.archive.org/web/20071227061935/http://www.atheistnation.net/news/?atheist%2Farticle%2C00139, посетен на 2021-02-10 
  36. ↑ BBC News, 'Atheistic fundamentalism' fears. 22 декември 2007.
  37. ↑ Secular fundamentalism, International Herald Tribune, 19 декември 2003
  38. ↑ Headscarf ban sparks new protests, BBC News, 17 януари 2004
  39. ↑ Hindery, Roderick (2008). „Comparative Ethics, Ideologies, and Critical Thought“ Архив на оригинала от 2012-01-28 в Wayback Machine.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Фундаментализъм&oldid=11658330“.