Disambig.svg Тази статия е за селото в България. За селото в Република Македония вижте Фрънгово.

Фъ̀ргово е село в Югозападна България. То се намира в община Сатовча, област Благоевград.

Фъргово
Изглед към Фъргово от път 19-72
Изглед към Фъргово от път 19-72
Общи данни
Население 458 души[1] (15 декември 2021 г.)
38,6 души/km²
Землище 11 871 km²
Надм. височина 1036±1 m
Пощ. код 2952
Тел. код 07545
МПС код Е
ЕКАТТЕ 76203
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Сатовча
Арбен Мименов
(ДПС)
Кметство
   кмет
Фъргово
Венцислав Кацаров
(ДПС)
Фъргово в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Фъргово се намира в планински район. То попада в историко-географската област Чеч. Разположено е на 5 km на юг от село Сатовча.

ИсторияРедактиране

За Фъргово се знае, че в миналото е било турско селище. Предполага се, че е основано от пастири от кочански, тюркски и арумънски пастири. Селото се споменава в османски регистър за доганджиите в Румелия, за задълженията и земевладеенето им от началото на последната четвърт на XV век. От Фъргово (Фругова) са регистрирани 12 домакинства с доход 675 акчета.[2]

В XIX век Фъргово е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Фергово (Fergovo) е посочено като село с 45 домакинства и 140 жители помаци.[3] В същата книга по-нататък за Фергово (Fergovo) пише, че е село с 50 домакинства и 140 жители помаци.[4] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Фъргово е българо-мохамеданско селище. В него живеят 260 българи-мохамедани[5] в 45 къщи.[6] Според Стефан Веркович към края на XIX век Фъргово има мюсюлманско мъжко население 168 души, което живее в 45 къщи.[7]

Обществени институцииРедактиране

  • НУ „Пейо Яворов“

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Цветанкова, Бистра и др. Турски извори за българската история. Том I. София, Българска академия на науките, 1964. с. 179.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 130-131.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132-133.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
  6. Кънчов, Васил. Неврокопската каза. // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 274.
  7. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.