Отваря главното меню
Хамданидските емирати в Мосул и Алепо и съседите им – Буиди, Фатимиди и Византия

Хамданидите са арабска мюсюлманска династия, управлявала Северен Ирак (от края на IX век до 991 г.) и Северна Сирия (943-1004 г.).[1]

Династията произлиза от мощното племе таглиби, които са в основата на хегемонията ѝ в северното междуречие на Тигър и Ефрат в споменатия период. За основател на рода се сочи таглибският предводител Хамдан ибн Хамдун, който въстава срещу Абасидския халифат в края на IX век.[2] Неговите потомци успяват да затвърдят и легитимират властта си като наместници на халифа в Мосул. Най-могъщият сред тях е Насир ал Даула, който управлява емирата през 30-те до 60-те години на X век.[1] Неговият брат, Сейф ал Даула, който се установява като самостоятелен владетел в Алепо, е не по-малко известен с тридесетгодишната си борба срещу византийската експанзия в Близкия изток.[3] Началото на управлението му е белязано от политически и културен разцвет, благодарение на привличането на множество арабски поети и учени в двора му[1], но в крайна сметка Сейф ал Даула е разгромен от византийците, а след смъртта му (967 г.) Алепският емират се превръща в пионка на Византия и египетските Фатимиди.[4] Мосулският емират губи самостоятелността си през 979 г., когато столицата му е завзета от иранските Буиди, а местните Хамданиди западат окончателно десетина години по-късно под натиска на по-силните си съседни племена.[1] Алепските Хамданиди са прогонени от Мирдашидите в първите години на XI век.

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г Encyclopaedia Britannica. Hamdanid Dynasty (посетен на 24.05.2014)
  2. Ter-Ghewondyan, Aram. The Arab Emirates in Bagratid Armenia. Lisbon, 1976, стр. 83-84
  3. Treadgold, Warren. A History of the Byzantine State and Society. Stanford University Press, 1997. ISBN 0-8047-2421-0. Стр. 483-502
  4. Treadgold 1997, стр. 507, 516-521