Хамданидските емирати в Мосул и Алепо и съседите им – Буиди, Фатимиди и Византия

Хамданидите(на арабски: حمدانيون или Ḥamdānyūn) са арабска шиитска династия, управлявала Джазира (Северна Месопотамия, днес част от Турция, Сирия и Ирак) от края на IX век до 991 г. и северна Сирия (943 – 1004).[1]. Известни са като добри войници и покровители на изкуствата и науката.

Династията произлиза от древното племе таглиби (Banu Taghlib), които са християни-монофизити преди разпространението на исляма и обитават северното междуречие на Тигър и Ефрат от VI век. За основател на рода се сочи таглибският предводител Хамдан ибн Хамдун, който въстава срещу Абасидския халифат в края на IX век.[2] Неговите потомци успяват да затвърдят и легитимират властта си като наместници на халифа в Мосул. Най-могъщият сред тях е Насир ал Даула, който управлява емирата през 30-те до 60-те години на X век.[1] Неговият брат, Сейф ал Даула, който се установява като самостоятелен владетел в Алепо, е не по-малко известен с тридесетгодишната си борба срещу византийската експанзия в Близкия изток.[3] Началото на управлението му е белязано от политически и културен разцвет, благодарение на привличането на множество арабски поети и учени в двора му[1], но в крайна сметка Сейф ал Даула е разгромен от византийците, а след смъртта му (967 г.) Алепският емират се превръща в пионка на Византия и египетските Фатимиди.[4] Мосулският емират губи самостоятелността си през 979 г., когато столицата му е завзета от иранските Буиди, а местните Хамданиди западат окончателно десетина години по-късно под натиска на по-силните си съседни племена.[1] Алепските Хамданиди са прогонени от Мирдашидите в първите години на XI век.

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г Encyclopaedia Britannica. Hamdanid Dynasty (посетен на 24.05.2014)
  2. Ter-Ghewondyan, Aram. The Arab Emirates in Bagratid Armenia. Lisbon, 1976, стр. 83 – 84
  3. Treadgold, Warren. A History of the Byzantine State and Society. Stanford University Press, 1997. ISBN 0-8047-2421-0. Стр. 483 – 502
  4. Treadgold 1997, стр. 507, 516 – 521