Харим (град в Сирия)
Харем или Харим (на арабски: حارم) е сирийски град в мухафаза Идлиб.[1]
Харим на арабски: حارم | |
— Град — | |
Страна | Сирия |
---|---|
Надм. височина | 160 m |
Население | 21 934 души (2008) |
Харим в Общомедия |
География
редактиранеГрадът е разположен на надморска височина от 160 м и има население от 21 934. Харим се намира на границата на Турция, 55 км западно от Алепо.
История
редактиранеЗамък Харим | |
Информация | |
---|---|
Страна | Сирия |
Терит. единица | Идлиб |
Местоположение | |
Основател | Византия |
Основаване | след 959 |
Състояние | руини |
Замък Харим в Общомедия |
Градът още от Римо-византийската епоха е разположен по протежение на стратегическия маршрут между Антиохия и Алепо. Замъкът е построен върху хълм от Никифор II Фока скоро след 959 в уникален военнофортификационен стил. След това е завзет от арабите, а по-късно от турците-селджуки. През 1097 г. Харим е превзет от кръстоносците, които го удържат в следващите четиридесет години, с изключение на кратък период през 1098 г. След победата на Нур ад-Дин Махмуд над Раймон дьо Поатие в битката при Инаб през 1149, замъкът попада в мюсюлмански ръце. При опитите на кръстоносците да си върнат контрола над Харим под предводителството на Балдуин III между 1158 и 1164 г. Нур ад Дин решително ги отблъсква и пленява Реймонд III Триполитански, Боемунд III Антиохийски, Юг VIII Лузиньян и Жослен III Едески.[2] По това време сеньор на Харим е Реджинал дьо Сен Валери и той призовава за помощ Реймонд III, Боемунд III, Жослен III, Юг VIII, Константинос Каламанос (византийски управител на Киликия), Торос и Млех от Армения, както и Жофроа Мартел (брат на Гийом IV Ангулемски), е пристигнал на поклонение. При вида на това рицарско войнство Нур ад-Дин се готви да се откаже от обсадата и отстъпва, когато „независимо от правилата на военната дисциплина... безразсъдно разпръснати и блуждаеше насам-натам в търсене на врага“ рицарите нападат. Войските на Нур ад-Дин провеждат контраатака, натикала кръстоносците в блато, където са избити „като жертва пред олтара. Само арменеца Торос, който беше запознат с турската маневра и не тръгна в преследване, избягал от бедствието“. Според Ибн ал-Атир 10000 кръстоносците са убити, а Нур ад-Дин възобновява обсадата и завладява Харим няколко дни по-късно. Въпреки че Амалрик Йерусалимски е далеч в Египет и останалите три кръстоносни държави са без своите господари, Нур ад-Дин решава да не атакува Антиохия за да не провокира византийски отговор, тъй като Княжеството какво номинално е феодално владение на Василевса. Той изтъква: „По-добре Боемунд за съсед отколкото краля на гърците!“.
Нов безуспешен опит за възвръщане на крепостта прави граф Филип I Фландърски през 1177 г.[3] Когато монголите нахлуват през XIII век, по-голямата част от град Харим е разрушен и безстопанствен, включително неговия замък.[1] Като част от сирийската Гражданска война сирийските бунтовници заемат пълен контрол над града, като до края на 2014 Харим е щаб Джабхат ан-Нусра.[4][5]
Икономика и култура
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ а б www.syriagate.com, архив на оригинала от 24 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101224100409/http://syriagate.com/Syria/about/cities/Idlib/ariha.htm, посетен на 18 ноември 2017
- ↑ William of Tyre, XIX.9
- ↑ William of Tyre, XXI.19 and 25
- ↑ Report: Airstrikes target another Islamist group in Syria // CNN. Посетен на 6 ноември 2014.
- ↑ إذاعة النور | الأخبار | „أحرار الشام“ تطرد مسلحي „النصرة“ من „حارم“ واشتباكات بينهما في مدينة سلقين – إذاعة النور
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Harem, Syria в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |