Хелмолд Босауски е немски историк от 12 век, немски свещеник в Босау край Пльон и хронист.

Хелмолд Босауски
Helmold von Bosau
германски историк
Роден
около 1120 г.
Починал
около 1177 г. (57 г.)
Босау, Германия
РелигияКатолическа църква
Научна дейност
ОбластИстория
Хелмолд Босауски в Общомедия

Приятел на двамата епископи на Оленбург Холщайнски - Вицелин (умрял 1154) и Геролд (умрял 1163), които развиват активна дейност по християнизацията на славяните. Хрониките на Харолд са важен извор за бита и митологията на западните славяни.

Биография

редактиране

Хелмолд израства в Холщайн. През 1134 г. постъпва в новоснования манастир Зегеберг. Манастирът е затворен през 1137 г. след нападение на ободритския княз Прибислав. От 1139 до 1142 г. учи Брауншвайг при Геролд, бъдещия епископ на Олденбург (1139-1142). По-късно минава под опеката на Вицелин, апостола на вендите, първо в августинския манастир във Фалдера (около който по-късно се оформя Ноймюнстер), (1147-1153), където става дякон. В 1156 Хелмолд става свещеник в Босау на Пльонското езеро.

По поръка на епископ Геролд Хелмолд пише своята Chronica Slavorum (Славянска хроника) - история на завоеванието и покръстването на полабските славяни от времето на Карл Велики (около 800 г.) до 1171 година. Целта на хрониката е да се покаже как християнизацията и германизацията постепенно успяват да спечелят почва сред вендите, особено в източната част на Холщайн. Като пряк свидетел Хелмолд описва мисионерската дейност на Вицелин, основаването на Олденбургската епископия, преместването ѝ в Любек, когато този град се превръща в по-важен търговски център от Олденбург, нарастването на германското влияние сред вендите, безмилостното им подчиняване и унищожаване, раздаването на земите им на чужди заселници - вестфалци и нидерландци. Трудът е разделен на две части - първата покрива периода до 1168 година, а втората продължава до 1171 и е писана след 1172 година.

За по-ранните периоди Хелмолд използва църковната история на Адам Бременски и саксонските хроники за Хенрих IV, както и житието на Вилехад, списъкът на Ансагрий, и може би също така житие на Вицелин, но резюметата му на тези трудове са несигурен източник. Но за собствения му период Хелмолд е един от най-важните исторически извори, базиран на устната информация, получена от Вицелин и Геролд. Информираността му става очевидно много по-слаба за периода след смъртта на Геролд в 1163 година.

Достоверността на Хелмолд е оспорвана през 19 век (вижте Sehirren, Beiträge zur Kritik holsteinischer Geschichtsquellen, Leipzig, 1876), заради омразата му към архиепископите на Бремен и пристрастността му към собствената му епископия Олденбург-Любек, но не може да се предполага, че има целенасочено фалшифициране на факти. Хрониката е публикувана за пръв път в 1556 във Франкфурт на Майн, а по-късно в Monumenta Germaniae Historica: Scriptores, XXI (1868), 11-99, и в "Script. rer. Germ."

Саксонският херцог Хенрих Лъва е патрон на Хелмолд. Хрониката е продължена до 1209 г. от абат Арнолд Любекски.

Източици

редактиране

Литература

редактиране
  • Friedrich Wilhelm Bautz: Helmold. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 2, Bautz, Hamm 1990, ISBN 3-88309-032-8, Sp. 706–706.
  • Wilhelm Wattenbach: Helmold von Bosau. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 11, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 702 f.
  • Karl Jordan: Helmold von Bosau. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 8, Duncker & Humblot, Berlin 1969, ISBN 3-428-00189-3, S. 502 (Digitalisat).
  • E. Engel: Helmold. In: Karl Obermann, Heinrich Scheel, Helmuth Stoecker u.a. (Hrsg.): Biographisches Lexikon zur Deutschen Geschichte. Von den Anfängen bis 1917. Deutscher Verlag der Wissenschaften, Berlin 1967, S. 204f.

Външни препратки

редактиране