Херения Етрусцила

Херения Етрусцила (на латински: Herennia Cupressenia Etruscilla; Annia Cupressenia Herennia Etruscilla; † ноември 253 г.) е Августа (септември 249 – юни 251) на Римската империя, съпруга на римския император Деций Траян и майка на императорите Херений Етруск и Хостилиан. Тя произлиза от стара етруско-италска сенаторска фамилия.

Херения Етрусцила
римска императрица
Антониниан на Херения Етрусцила като Августа
Антониниан на Херения Етрусцила като Августа

Родена
Починала
Управление
Период 249251 г.
Предшественик Марция Отацилия Севера
Наследник Корнелия Супера
Семейство
Съпруг Деций Траян
Деца Хостилиан
Херений Етруск
Херения Етрусцила в Общомедия

Брак с Деций ТраянРедактиране

Херения Етрусцила се омъжва за Деций Траян, когато той е комендант на римската армия. Около 227 г. ражда Херений Етруск, а втория син Хостилиан след 230 г.

Нейният 60-годишен съпруг получава през 246 г. задача от римския император Филип Араб, да потуши бунта на Пакациан на Дунавската граница. Деций успява и следващата година започва да подготвя въстание срещу императора. През 249 г. (или към края на 248) неговите войници го провъзгласят за император. Деций марширува към Италия и побеждава Филип близо до Верона през есента на 249 г.

Римска императрицаРедактиране

След провъзгласянето на Деций за император Етрусцила получава титлата Августа (императрица).

Нейният син Херений Етруск става първо princeps iuventutis (княз на младежта), след това и съимператор. Баща и син тръгват след това на поход против готския крал Книва, за да го накажат за неговото нападение в Мизия и Дакия. В това време малкият син Хостилиан остава в Рим и императрица Херения Етрусцила става регентка.

През първата половина на юни 251 г. Херений Етруск е убит от стрела в битката при Абритус в Мизия, също и баща му. Генерал Требониан Гал става император, а Хостилиан съимператор. Когато съобщението за смъртта на двамата императори пристига в Рим, баща и син по заключение на сената са издигнати между Боговете (Дивус).

Херения Етрусцила и синът ѝ Хостилиан, умират от избухналата чума в империята през ноември 251 г. във Виминациум на р. Дунав.

ИзточнициРедактиране

  • Brigitte Klein: Tranquillina, Otacilia, Etruscilla, Salonina: vier Kaiserinnen des 3. Jahrhunderts n. Chr. Dissertation, Saarbrücken 1998, S. 142−177
  • Krawczuk, Aleksander. Poczet cesarzowych Rzymu. Warszawa: Iskry. ISBN 83-244-0021-4.

Външни препраткиРедактиране