Хиподам Милетски

Хиподам Милетски (на гръцки: Ιππόδαμος ο Μιλήσιος; 498 – 408 г. пр.н.е.) е древногръцки учен, теоретик, архитект и прагматик, живял през 5 век пр.н.е..

Хиподам Милетски
Ἱππόδαμος
древногръцки учен
Роден
498 г. пр.н.е.
Починал
408 г. пр.н.е. (90 г.)

През 470 г. пр.н.е. взема участие във възстановяването на Милет след опустошаването му от персите, а после отива в Атина, където по заповед на Перикъл изработва плана на Пирея[1]. За Хиподам се знае малко. Аристотел говори за него като за ексцентрик, носещ прекомерно много украшения, дълга коса и едни същи дебели дрехи зиме и лете.[2] Въпреки че не бил политик, Хиподам обичал да теоретизира по политически и социални въпроси. Неговият проект за държавно устройство предлага идеалният полис да има население от 10 000 души – myriandros polis, което е разделено на три съсловия – занаятчии, земеделци и войници[3]. Тази концепция през последвалите години се оказва влиятелна дотолкова, че спартанците изпращат такъв брой колонисти към Хераклея (Heraclea Trachinia). Най-големият му приписван принос е този за градоустройството, основан на правилна, ортогонална улична мрежа.

ГрадоустройствоРедактиране

Според Аристотел той е създател на правилната геометрична мрежа в градоустройството, известна като Хиподамова система (на английски: grid plan). Въпреки това, тя вече е била известна в Италия през Архаичния период (Метапонтум). Той обаче изиграва главна роля за реконструкцията на пристанището в Пирея след войната. Неговият план за Пирея включва широки улици, тръгващи радиално от централната агора, която в негова чест била наречена Hippodameia[4]. Страбон твърди, че участва в строежа на новия град Родос във формата на театър, с водопроводна и канализационна системи[5], но тази теория е съмнителна поради приписването му на твърде дълъг живот[3].

През 440 г. пр.н.е. Хиподам заминава с атински колонисти за Магна Греция (Италия) и проектира новия град Турии с улици, пресичащи се под прав ъгъл (затова понякога го наричат Хиподам Турийски)[6]. Неговите градоустройствени принципи са възприети в много големи градове като Халикарнас, Александрия и Антиохия.[7]

ИзточнициРедактиране

  1. Hippodamus. // Енциклопедия Британика. 1911. (на английски)
  2. Аристотел „Политика“
  3. а б Hornblower, Simon. Ancient Greek civilization. // Енциклопедия Британика. 19 май 2017. Посетен на 3 януари 2018. (на английски)
  4. Демостен, Against Tmotheus глава 22, и Андокид, On the Mysteries, глава 45.
  5. Страбон, xiv.2.
  6. William Smith, A Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, s.v. Hippodamus.
  7. Sturgis' Illustrated Dictionary of Architecture and Building: An Unabridged Reprint of the 1901 – 2 Edition. 2013. с. 386.; дискусия по приноса на Хиподам има в Alfred Burns, „Hippodamus and the planned city“, Historia: Zeitschrift fur Alte Geschichte 25/4 (1976): 414 – 428.