Хипоциклоида
В геометрията, хипоциклоида е равнинна крива, която се дефинира като геометричното място на фиксирана точка от окръжност, която се търкаля по вътрешната страна на друга окръжност, наречена направляваща, с радиус по-голям от радиуса на първата.
Уравнение
редактиранеНека търкалящата се окръжност има радиус r, а направляващата окръжност – R. Тогава параметричните уравнения на кривата се задават с:
- ,
където е ъгълът образуван от абсцисната ос и правата минаваща през центровете на двете окръжности.
Нека представим R във вида R = kr. Тогава:
- ако k е цяло число, то кривата е затворена и има k на брой рогови точки.
- ако k е рационално число, представимо във вида , p и q са взаимно прости, то кривата е затворена и има p на брой рогови точки.
- ако k е ирационално число, то кривата никога не се затваря и с графиката си изпълва равнинна пръстеновидна фигура с външен радиус R и вътрешен R – r.
-
k=3
-
k=4
-
k=5
-
k=6
-
k=2.1
-
k=3.8
-
k=5.5
-
k=7.2
- Връзка с други криви
- Хипоциклоидата е частен случай на хипотрохоида, при която фиксираната точка принадлежи на окръжността.
- Хипоциклоидата с четири рогови точки е известна като астроида.
- Еволютата на хипоциклоидата е нейна увеличена версия, а инволютата ѝ – нейна умалена версия.
История
редактиранеНаименованието идва от гръцки, съставено е от "„, „под“ и “", „кръгообразен“. Първата циклоида е разгледана от Албрехт Дюрер в „Underweysung der Messung mit dem Zirkel und Rychtscheyd“ („Наставление за измерването с пергел и линийка“, 1525). Филип де Лаир извършва първото систематично изследване на хипоциклоидите и епициклоидите, като намира квадратурите им, извършва ректификации и построения на допирателните. По-късно с тези криви се занимават и Леонард Ойлер, Жозеф Алфред Сере, Гаспар Монж и други.
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- „The Penguin Dictionary of Mathematics“, John Daintith, R.D. Nelson, Penguin Books, 1989
- „Лексикон Математика“, Георги Симитчиев, Георги Чобанов, Иван Чобанов, ИК Абагар, София, 1995, ISBN 954-584-146-Х
- „Математически енциклопедичен речник“, В. Гелерт, Х. Кестнер, З. Нойбер, ДИ Наука и изкуство, София, 1983