Хомондос
Хомондос още Хуманджа, Хуманджъ (на гръцки: Μητρούσι, Митруси, катаревуса: Μητρούσιον, Митрусион, до 1927 Χομόνδος, Хомондос[1]) е село в Гърция, дем Сяр (Серес), област Централна Македония с 1569 жители (2001).
| Хомондос Μητρούσι | |
  Хомондос  Хомондос  Хомондос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Сяр |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 19 m |
| Население | 1195 души (2021 г.) |
| Хомондос в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в центъра на Сярското поле на западно от град Сяр (Серес) и източно от Еникьой (Проватас) на 19 метра надморска височина.
История редактиране
Етимология редактиране
Според българския линвист Йордан Иванов името е повлияно от гръцки и получава гръцко окончание – ος (ос), но почива очевидно върху българското хомот (старобъларски: хомѫтъ), като промяната ντ > νδ (нт – нд) е станала на гръцка почва. Новото име Митруси е на името на гъркоманския андартски капитан, родом от Хомондос, Митруш Гоголаков.[2]
В Османската империя редактиране
През XIX век Хомондос е чифлик в Сярска каза на Серски санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Хомудос (Homoudos) е посочено като село със 114 домакинства и 245 жители българи и 90 мюсюлмани.[3]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:
| „ | Хумондос, чифлик на х. Думба и Ингилиз бей; на ЮЗ от Сяр 1 час. Почва твърде плодородна, но за то пък често във време на големи наводнения и съвършено ялова. 40 къщи, български.[4] | “ |
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 200 души българи християни, 50 турци и 120 черкези.[5]
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Хумандос (Houmandos) има 24 българи екзархисти и 496 патриаршисти гъркомани, 12 власи и 48 цигани като в селото има основно българско училище.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Хомондос е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция редактиране
През Балканската война селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година Хомондос попада в Гърция. Според преброяването от 1928 година Хомондос е смесено бежанско село с 252 бежански семейства с 1252 души.[8]
В 1927 година селото е прекръстено на Митруси.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Баглади[9] | Μπαγλαντί | Демена | Δεμένα[10] | местност на ЮИ от Долно Хомондос[9] |
| Харманка[9] | Χαρμάγκα | Палиалома | Παλιάλωνα[10] | местност на ЮЗ от Долно Хомондос и на ЮЗ от Горна Камила[9] |
| Талдарка | Ταλντάρκα | Кудуния | Κουδούνια[10] | |
| Магданозо[9][11] | Μαϊντανώση | Майданотопос | Μαϊδανότοπος[10] | ниви и градини[11] на С от Хомондос[9] |
В 1997 - 2003 година е построена църквата „Успение Богородично“.[12]
Личности редактиране
- Родени в Хомондос
Божил Стоянов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[13]
Василис Лекас (р. 1960), гръцки певец- Димитър Гоголаков (? – 1907), гъркомански андартски капитан
- Лазар Атанасов (Танасов), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина[14]
- Христофор, директор на главното гръцко училище в Сяр, към 1867-1870, след това монах в Серския манастир „Свети Йоан Предтеча“, активист на серския гръцки Силогос[15]
- Починали в Хомондос
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 213.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116-117.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 842.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200 – 201. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 886.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 156.
- ↑ Ιερός Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 14 октомври 2019.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 67.
- ↑ Райкова, Ана. Стефан Веркович и българите. Доклади до сръбското правителство (1868-1875), София, 1978, с. 167-171.
- ↑ а б в ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 459, л. 1а, 2