Хрисавги (дем Горуша)
- Вижте пояснителната страница за други населени места с името Хрисавги.
Хрисавги или Мирали (на гръцки: Χρυσαυγή, до 1930 година Στρογγυλό, Стронгило, катаревуса Στρογγυλόν, Стронгилон,[1] до 1927 година Μοιραλή, Мирали[2]) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция. Селото е част от дем Горуша (Войо), административна област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 140 жители.
| Хрисавги Χρυσαυγή | |
|---|---|
| — село — | |
 Каменният мост от 1854 г. в Хрисавги | |
  Хрисавги  Хрисавги  Хрисавги | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 798 m |
| Население | 102 души (2011 г.) |
| Пощенски код | 500 02 |
| Хрисавги в Общомедия | |
География Редактиране
Селото е разположено в югоизточното подножие на планината Горуша (Войо).
История Редактиране
В Османската империя Редактиране
Параклисът „Животворящ източник“ на старото гробище (използвано до 1900 година) на 1,5 km на север от селото е построен в 1796 година и обновен в 1956 и 1995 година.[3] Църквата „Свети Атанасий“ е построена в 1768 година имала е малки прозорчета и красиви фрески. До 1867 година е енорийски храм на селото. В 1955 година е разрушена и на нейно място е построена нова.[4] В 1866 - 1867 година е построена „Успение Богородично“, която замества „Свети Атанасий“ като енорийски храм.[5]
В селото има каменен мост от 1795 година[6] и втори от 1854 година.[7]
В края на XIX век Мирали е село в Жупанска нахия в Населишка каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Мирали (Mirali), Сисанийска епархия, живеят 300 гърци.[8] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Мирали има 270 жители гърци християни.[9]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мирале (Miralé) има 370 гърци.[10]
Според гръцка статистика от 1904 година в Мирали (Μιραλί) живеят 280 гърци елинофони християни.[11]
В Гърция Редактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Мирали остава в Гърция. В 1927 година селото е прекръстено на Стронгило, а в 1930 на Хрисавги.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Юра Карули[12] или Юса Караули | Γιοΰσα Καραούλι | Филакон | Φυλάκων[13] | връх на ЗСЗ от Хрисавги[12] |
| Баруска | Μπαρούσκα | Лакес[13] | Λάκκες |
Външни препратки Редактиране
- www.mirali.gr Архив на оригинала от 2008-10-03 в Wayback Machine.
Бележки Редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Ιεροί Ναοί – Εξωκλήσια της Ζωοδόχου Πηγής στην Περιοχή του Βοΐου. // Το Βόιον. Посетен на 5 януари 2015.
- ↑ Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 4 януари 2015. Архив на оригинала от 2015-01-04 в Wayback Machine.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/ΚΗΡ/54554/1855/7-11-1997 - ΦΕΚ 1108/Β/15-12-1997. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 19 юни 2020 г.
- ↑ Γεφύρι Της Βαθιάς. // www.petrinagefiria.com. Посетен на 2 ноември 2019 г.
- ↑ Γεφύρι Της Χρυσαυγής. // www.petrinagefiria.com. Посетен на 3 май 2014 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226 – 227. (на френски)
- ↑ Σπανός, Κωνσταντίνος. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 48 – 49, 2001.
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)