Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Хрисант.

Хрисант I (на гръцки: Χρύσανθος, Хрисантос) е православен духовник, вселенски патриарх в Цариград от 1824 до 1826 година.

Хрисант
Χρύσανθος
цариградски патриарх

Роден
Починал
Хрисант в Общомедия

БиографияРедактиране

Хрисант е роден в 1768 година в българското воденско село Долно Граматиково, днес Като Граматико, Гърция. Учи в гръцко училище във Воден. Заминава за Кожани, където учи при Амфилохиас Параскевас, а по-късно в Негуш философия и математика при известния учител Анастасиос Камбитис и накрая при солунския учен Йонас Спармиотис.

Става кесарийски митрополит.

На 5 февруари 1799 година е избран за берски, като остава на катедрата до 1811 година. По време на владичеството си в Бер развива дейност за развитието на образованието в епархията си. Също така е член на Светия синод в Цариград. В 1806 година редактира и издава в Цариград второто издание на житието на Свети Антоний Нови Берски.

 
Житието на Свети Антоний Нови Берски, 1806.

От 13 юли 1811 година серски митрополит. Член е на Филики Етерия. На 9 септември 1824 година е избран за цариградски патриарх след свалянето на предшественика му Антим III Константинополски. Свален е от османските власти на 25 септември 1826 година.

Изследователят на Вселенската патриаршия, патриаршеският хартофилакс Мануил Гедеон пише за Хрисант

Българин по произход, Хрисант се родил в Граматиково, в Македония.[1]

Умира в 1834 година в манастира „Христос Спасител“ на големия Принцов остров (Буюкада, Принкипос).

В 1997 година в Долно Граматиково е издигната статуя на Хрисант, а от 2000 година в негова чест в селото се провежда годишен фестивал Хрисантия.[2]

БележкиРедактиране

  1. Иванов, Йордан. „Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика“, София, 1917, стр.215, Коларов, Михаил. Българи - вселенски патриарси, Известия на Църковно-историческия и архивен институт, Т. III, София 1985, с. 181-182
  2. Επισκοπική προσωπογραφία της μητροπόλεως Βέροιας και Ναούσης κατά την περίοδο της οθωμανοκρατίας (1430-1912)
? кесарийски митрополит
(? – юли 1796)
Леонтий
Даниил II берски и негушки митрополит
(1799 – 1811)
Захарий
Константин серски митрополит
(1811 – 1824)
Порфирий
Антим III вселенски патриарх
(9 септември 1824 – 25 септември 1826)
Агатангел