Хрисант I Константинополски
Вижте пояснителната страница за други личности с името Хрисант.
Хрисант I (на гръцки: Χρύσανθος, Хрисантос) е православен духовник, вселенски патриарх в Цариград от 1824 до 1826 година.
|
Хрисант Χρύσανθος |
|
|---|---|
| цариградски патриарх | |
 |
|
|
|
|
| Роден |
25 февруари 1768 г.
|
| Починал |
10 септември 1834 г.
|
| Хрисант в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Хрисант е роден в 1768 година в българското воденско село Долно Граматиково, днес Като Граматико, Гърция. Учи в гръцко училище във Воден. Заминава за Кожани, където учи при Амфилохиас Параскевас, а по-късно в Негуш философия и математика при известния учител Анастасиос Камбитис и накрая при солунския учен Йонас Спармиотис.
Става кесарийски митрополит.
На 5 февруари 1799 година е избран за берски, като остава на катедрата до 1811 година. По време на владичеството си в Бер развива дейност за развитието на образованието в епархията си. Също така е член на Светия синод в Цариград. В 1806 година редактира и издава в Цариград второто издание на житието на Свети Антоний Нови Берски.
От 13 юли 1811 година серски митрополит. Член е на Филики Етерия. На 9 септември 1824 година е избран за цариградски патриарх след свалянето на предшественика му Антим III Константинополски. Свален е от османските власти на 25 септември 1826 година.
Изследователят на Вселенската патриаршия, патриаршеският хартофилакс Мануил Гедеон пише за Хрисант
| „ | Българин по произход, Хрисант се родил в Граматиково, в Македония.[1] | “ |
Умира в 1834 година в манастира „Христос Спасител“ на големия Принцов остров (Буюкада, Принкипос).
В 1997 година в Долно Граматиково е издигната статуя на Хрисант, а от 2000 година в негова чест в селото се провежда годишен фестивал Хрисантия.[2]
БележкиРедактиране
- ↑ Иванов, Йордан. „Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика“, София, 1917, стр.215, Коларов, Михаил. Българи - вселенски патриарси, Известия на Църковно-историческия и архивен институт, Т. III, София 1985, с. 181-182
- ↑ Επισκοπική προσωπογραφία της μητροπόλεως Βέροιας και Ναούσης κατά την περίοδο της οθωμανοκρατίας (1430-1912)
| ? | → | кесарийски митрополит (? – юли 1796) |
→ | Леонтий |
| Даниил II | → | берски и негушки митрополит (1799 – 1811) |
→ | Захарий |
| Константин | → | серски митрополит (1811 – 1824) |
→ | Порфирий |
| Антим III | → | вселенски патриарх (9 септември 1824 – 25 септември 1826) |
→ | Агатангел |