Хрисант I Константинополски

православен духовник
Вижте пояснителната страница за други личности с името Хрисант.

Хрисант I (на гръцки: Χρύσανθος, Хрисантос) е православен духовник, вселенски патриарх в Цариград от 1824 до 1826 година.[1]

Хрисант I Константинополски
православен духовник
Роден
Починал
Погребан„Преображение Господне“
Религияправославие
Хрисант I Константинополски в Общомедия

Биография

редактиране

Хрисант е роден на 25 февруари 1768 година в българското воденско село Долно Граматиково, днес Като Граматико, Гърция. Изследователят на Вселенската патриаршия, патриаршеският хартофилакс Мануил Гедеон пише за Хрисант: „българин по произход, Хрисант се родил в Граматиково, в Македония“.[2] Учи в гръцко училище във Воден. Заминава за Кожани, където учи при Амфилохиас Параскевас, а по-късно в Негуш философия и математика при известния учител Анастасиос Камбитис[1] и накрая при солунския учен Йонас Спармиотис.

На 5 февруари 1799 година е ръкоположен за берски, като остава на катедрата до 1811 година.[1] По време на владичеството си в Бер развива дейност за развитието на образованието в епархията си. Също така е член на Светия синод в Цариград. В 1806 година редактира и издава в Цариград второто издание на житието на Свети Антоний Нови Берски.

 
Житието на Свети Антоний Нови Берски, 1806.

От 13 юли 1811 година серски митрополит.[1] Член е на Филики Етерия и подкрепя Гръцкото въстание.[1] На 9 септември 1824 година е избран за цариградски патриарх след свалянето на предшественика му Антим III Константинополски. Свален е от османските власти на 26 септември 1826 година.[1]

Той е заточен в Кесария в Кападокия. През октомври 1829 година му е разрешено да се установи в Бурса. В 1830 година, след действията на патриарх Константий I Константинополски, той се завръща от изгнание и се установява на големия Принцов остров (Буюкада, Принкипос) или в частна къща, или в манастира „Христос Спасител“. Умира на 10 септември 1834 година. Погребан е в манастира „Христос Спасител“.[1]

В 1997 година в Долно Граматиково е издигната статуя на Хрисант, а от 2000 година в негова чест в селото се провежда годишен фестивал Хрисантия.[3]

  1. а б в г д е ж Η Αυτού Θειοτάτη Παναγιότης ο Αρχιεπίσκοπος πρώην Κωνσταντινουπόλεως, Νέας Ρώμης και Οικουμενικός Πατριάρχης κυρός Χρύσανθος. (1768-1834) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 26 януари 2023 г. (на гръцки)
  2. Иванов, Йордан. „Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика“, София, 1917, стр.215, Коларов, Михаил. Българи - вселенски патриарси, Известия на Църковно-историческия и архивен институт, Т. III, София 1985, с. 181-182
  3. Επισκοπική προσωπογραφία της μητροπόλεως Βέροιας και Ναούσης κατά την περίοδο της οθωμανοκρατίας (1430-1912)
Даниил II берски и негушки митрополит
(5 февруари 1799 – 13 юли 1811)
Захарий
Константин серски митрополит
(13 юли 1811 – 9 септември 1824)
Порфирий
Антим III вселенски патриарх
(9 септември 1824 – 25 септември 1826)
Агатангел