Долно Граматиково

Долно Граматиково (на гръцки: Κάτω Γραμματικό, Като Граматико, катаревуса: Κάτω Γραμματικόν, Като Граматикон, до 1927 година Γραμματίκοβο, Граматиково, катаревуса Γραμματίκοβον, Граматиковон[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден (Вегоритида, област Централна Македония.

Долно Граматиково
Κάτω Γραμματικό
— село —
Гърция
40.7069° с. ш. 21.8917° и. д.
Долно Граматиково
Централна Македония
40.7069° с. ш. 21.8917° и. д.
Долно Граматиково
Долно Граматиково
40.7069° с. ш. 21.8917° и. д.
Долно Граматиково
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Географска област Каракамен
Надм. височина 1079 m
Население 183 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 15 километра южно от Острово (Арниса), в северозападните склонове на планината Каракамен (Вермио).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В селото има запазена средновековна кула.[2] Църквата „Свети Георги“, разположена на хълм западно от селото, също е средновековна.[3][4] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииГраматиново като българско село.[5] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Граматиковон (Grammatikovon), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Граматиково (Gramaticovo) е посочено като село във Воденска каза с 280 къщи и 848 жители българи и 415 помаци.[7]

През 1879 година жителите на Граматиково се оплакват на руското консулство в Солун от насилията на съселянина им Ахмед ага Велиагов, който поддържал връзки с турски разбойници.[8]

В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Граматиково като българско село в Кайлярска каза.[9] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), в края на XIX век населението на Долно Граматиково, заедно с това на Горно Граматиково е съставено от 480 българи и 300 турци.[10] Но на етнографската си карта Кънчов отбелязва Долно Граматиково като влашко село, което най-вероятно е грешка, тъй като други източници посочват Горно Граматиково като влашко село - с около 100 къщи - изцяло власи, предимно гурбетчии, които през 1888 година откриват и румънско училище.[11]

Според гръцка статистика от 1904 година в Граматиково живеят 420 елини славофони и 250 турци.[12]

По време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония (1904 - 1908) част от жителите на Долно Граматиково се сражават на гръцка страна. Днес в селото има издигнат паметник на 14 загинали дейци на гръцкия комитет.[13]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Граматиково (Горно или Долно) е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[14]

В ГърцияРедактиране

По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Долно Граматиково попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Долно Граматиково има 45 къщи славяни християни и 90 къщи турци.[15]

Преброявания
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 230 183

ЛичностиРедактиране

Родени в Долно Граматиково
  •   Евтимия Пача Гушева (1924 – 1947), гръцки комунист[16]
  •   Иван Гудев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд, роден в Горно или Долно Граматиково[17]
  •   Хрисант I Константинополски (1768 – 1834), цариградски патриарх от 1824 до 1826 година, в селото е издигнат негов паметник.
  •   Ташо Гушев (1910 – 1996), гръцки партизанин и деец на НОФ

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Πύργος Γραμματικού. // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 12 октомври 2016.
  3. Κάτω Γραμματικό - Άνω Γραμματικό. // Βεγορίτιδα Εν Πλω - Πλωτό Καφέ. Посетен на 4 ноември 2016.
  4. Το χωριού μας. // Δημοτικό Σχολείο Κάτω Γραμματικού. Посетен на 4 ноември 2016.
  5. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.92.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  7. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
  8. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 301.
  9. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  11. Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, г. I, 1925, кн. 5-6, с. 92
  12. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  13. Σλαβόφωνοι Μακεδονομάχοι του Κάτω Γραμματικού Ν.Πέλλας[неработеща препратка]
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 189 и 840.
  15. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  16. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 189.