Отваря главното меню

Христо Иванов Данчев е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на рота и на дружина от 1-ви пехотен софийски полк през Първата световна война (1915 – 1918). Член на Военния съюз.

Христо Данчев
Звание Генерал-майор
Години на служба 1906 – 1935

Роден
Починал

Съдържание

БиографияРедактиране

Христо Данчев е роден на 26 януари 1886 г. в Етрополе, Княжество България. През 1906 г. завършва в 26 випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 19 септември е произведен в чин подпоручик. На 22 септември 1909 г. е произведен в чин поручик. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като на 5 август 1913 г. е произведен в чин капитан.

През Първата световна война (1915 – 1918) капитан Христо Данчев е първоначално командир на рота от 1-ви пехотен софийски полк, за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. „за отличия и заслуги през втория период на войната“ е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас[1]. На 20 юли 1917 г. е произведен в чин майор. Поема командването на дружина от същия полк, за която служба през 1918 г. е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас[2], която награда е потвърдена със заповед № 355 от 1921 година.[3] През 1921 г. със заповед № 464 за същата служба е награден с Орден „Св. Александър“, IV степен с мечове в средата.[4]

На 8 август 1920 е произведен в чин подполковник, а от 21 декември същата година поема командването на 13 пехотна рилска дружина, на която служба е до 17 декември 1922 г.[5] Началник е на Кюстендилското военно окръжие и е помощник-началник на пограничния сектор. От 1923 г. е на служба във Военното училище, а през следващата година е назначен на служба в 1-ва пехотна дружина. През 1926 г. подполковник Данчев е инспектор в щаба на жандармерията. През 1928 г. е произведен в чин полковник, а от 1930 г. е член на военнокасационния съд. През 1933 г. е назначен на служба в Главното интендантство, през 1934 г. командва 1-ва пехотна софийска дивизия, а през 1935 г. е началник 4-та военна инспекционна област и командир на 4 армия. Същата година е произведен в чин генерал-майор. Член е на Военния съюз.[6]

Генерал-майор Христо Данчев умира на 21 септември 1935 година. Според някои автори не умира от естествена смърт.[7][8] Погребан е в централните софийски гробища.[9]

СемействоРедактиране

Христо Данчев е женен и има 3 деца Иван (р. 1915), Надежда (р. 1921) и Мария (р. 1923).

Военни званияРедактиране

НаградиРедактиране

ОбразованиеРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 12
  2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 86
  3. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 216 – 217
  4. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 31 – 32
  5. Димитров, Тодор. Железният полк – тринадесети пехотен рилски (1886 – 1945 г.). Кюстендил, Регионален исторически музей – Кюстендил, 2009. ISBN 978-954-8191-1703. с. 167.
  6. Дичев, Борислав. Генерал Георги Тановски – воин, патриот, гражданин. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2003. ISBN 9547394177. с. 275.
  7. Ничев, Драган. Ефрем Каранфилов. София, Наука и изкуство, 1985. с. 34. (В нашия випуск беше и синът на командира на Плевенската армия генерал Христо Данчев - Иван. Баща му умря ненадейно през 1935 г. и имаше подозрения, че е отровен от царедворци.)
  8. Каранфилов, Ефрем. Младостта на спомените. София, Издателство „Христо Г. Данов“, 1988. с. 151. (Все по това време „умря ненадейно“ генерал Христо Данчев)
  9. София помни – Карта на централния гробищен парк на град София, парцел 44

ИзточнициРедактиране