Четвърта отделна армия е българска военна част, формирана основно за Тракийския военен театър, със задачи за действие в югоизточно направление и защита при нападение от Турция.

Четвърта българска армия
Информация
Активна14 декември 1912 – 6 август 1913
25 ноември 1917 – октомври 1918
юли 1940 – 19 декември 1944
ДържаваБългария
Битки/войниБалкански войни
Бой при Шаркьой (1913)
Бой при Булаир (1913)
Битка при Брегалница (1913)
Битка при Калиманци (1913)
Първа световна война
Македонски фронт (1917 – 18)
Втора световна война
Брегалнишко-Струмишка операция (1944)
Командващият Четвърта армия генерал Стилиян Ковачев с офицери на позиция при Булаир.

Формиране

редактиране

Четвърта отделна армия е формирана в Лозенград, съгласно височайша заповед по действащата армия № 45 о 15 декември 1912 година.[1]

Състав и командване

редактиране

При формирането си армията има следния състав и командване:[1]

Балканска война (1912 – 13)

редактиране

През Балканската война армията отразява турската атака при Булаир и десанта при Шаркьой.

Междусъюзническа война (1913)

редактиране

Съсредоточава се в района на Радовиш – Щип – Кочани срещу главните сръбски армии – Първа и Трета, а щабът на командващия Четвърта българска армия генерал Стилиян Ковачев е в Радовиш. Съставът и е Втора пехотна тракийска дивизия, Седма пехотна рилска дивизия, Осма пехотна тунджанска дивизия, Македоно-одринското опълчение, две бригади от Трета пехотна балканска дивизия и Четвърта пехотна преславска дивизия.

С битката при Брегалница започва и самата война. В Битката при Калиманци спират настъпващите сръбски войски, възпрепятствайки съединяването им с гръцката армия.

Разформирована на 6 август 1913 г.

Първа световна война (1915 – 1918)

редактиране

Четвърта армия е отново сформирана на 25 ноември 1917 г. в състав от Десета пехотна беломорска дивизия и Втора конна дивизия. През декември 1917 г. се формира Управление на артилерията към армията, а към него се създава картечно училище. То се закрива през октомври 1918 г., когато се разформирова Четвърта армия и се реорганизира в Щаб на Четвърта военна инспекция.

Командване и състав

редактиране

Щаб на армията

Дивизии

Втора световна война (1941 – 1945)

редактиране

За участие във Втората световна война (1941 – 1945) през юли 1940 година отново е формирана 4-та армия. Тя получава задачата да прикрива югоизточната ни граница като част от Прикриващия фронт и е в състав:

Поставените си задачи армията изпълнява от 10 февруари 1941 до 19 декември 1943 година, когато е разформирована. Формирана е отново през септември 1944 година, но с нов състав.

Към 15 октомври 1944 година армията е в състав от 42 494 души и 7152 коня. От 15 октомври 1944 до 14 ноември същата година армията организира и провежда Брегалнишко-Струмишката операция, в която дава 1884 убити и ранени. На 19 декември 1944 година е демобилизирана.

На 1 януари 1945 г. съгласно заповед № 9 за командващ на 4-та армия е назначен генерал-майор Асен Греков, който командва армията до 6 август 1946 г., когато съгласно заповед № 73 поема командването на 2-ра армия.[2]

Командване

редактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Генерал-майор Стилиян Ковачев 24 декември 1912 – 28 юни 1913
2. Генерал-майор Вичо Диков 28 юни 1913 – 2 септември 1913
3. Генерал-лейтенант Стефан Тошев 1917 – 1918
4. Генерал-лейтенант Сава Савов февруари 1918
5. Генерал от пехотата Стефан Тошев 1918 – 1919
Генерал-майор Сотир Маринков от 1931
Генерал-майор Иван Филипов 1933 – 1934
Генерал-майор Младен Филипов от 1934
Полковник Константин Лукаш септември 1934 – 19 юни 1935
Генерал-майор Христо Данчев 1935
Генерал-майор Никола Недев от 1936
Генерал-майор Иван Марков от 1938
Генерал-майор Атанас Стефанов 11 август 1941 – 12 септември 1944
Генерал-майор Боян Урумов 17 септември 1944 – 1 ноември 1944
Генерал-майор Асен Сираков 1 ноември 1944 – 15 декември 1944
Генерал-майор Асен Кръстев 1944 – 1945
Генерал-майор Асен Греков 1 януари 1945 – 6 август 1946

Вижте също

редактиране
  1. а б Височайша заповед № 45 за формиране на 4-та отделна армия (ДВИА ф. 1, оп. 5, а.е. 380, л. 70)
  2. Камбуров, Георги. Генерал-лейтенант Асен Греков. София, Военно издателство, 1988. с. 116 и 123.

Използвана литература

редактиране
  • Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 368 – 369
  • Тодоров, Т., Ефтимов, Т. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 1. София, Военно издателство, 1976.