Христо Каламов

български военен

Христо Георгиев Каламов е български партизанин, доцент и генерал-майор.

Христо Каламов
български генерал
Роден
Починал

БиографияРедактиране

Роден е на 16 април 1922 г. в пловдивското село Свежен. Завършва средно образование през 1941 г. в Карлово. През 1938 г. става член на РМС. От 1941 до 1943 г. учи в Школата за запасни офицери. Участва в комунистическата съпротива в България като ятак на партизаните, а от 6 юни 1944 г. и като партизанин и военен инструктор в Първа средногорска бригада „Христо Ботев“. От 26 септември 1944 г. е назначен за помощник-командир на трети артилерийски полк[1]. Носител е на орден „За храброст“, IV степен, 2 клас. От 1945 до 1947 г. е комендант на Пловдивския гарнизон. От 1947 до 1951 г. учи във Военната академия „Дзержински“ в СССР специалност "земна артилерия". От 1951 до 1958 г. е заместник-началник по научно-изследователската част на Военно-техническата академия, а след това на Военната академия в София[2]. През 1958 г. защитава дисертация, а от 1959 г. е доцент. Между 1958 и 1960 г. е секретар на Партийния комитет на БКП във Военната академия. Умира на 2 април 1960 г. в София. На 6 април 1960 г. по предложение на тогавашния министър на отбраната армейски генерал Иван Михайлов е посмъртно повишен в звание генерал-майор[3].

БележкиРедактиране

  1. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 69
  2. Дончев, А. Генералите от ракетните войски и артилерия на Сухопътните войски на България. Изд. Авангард Прима, 2018, с. 165
  3. Решение № 65 от 6 април 1960 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП за посмъртно удостояване със звание генерал-майор на Христо Георгиев Каламов. 6 април 1960 г., Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 4130