Хубавене
Хубавѐне е село в Северозападна България. То се намира в община Роман, област Враца. До 1879 година името на селото е Хуйовене.[2]
| Хубавене | |
 Кметството на село Хубавене | |
  Хубавене  Хубавене | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 280 души[1] (15 март 2024 г.) 11,4 души/km² |
| Землище | 24,621 km² |
| Надм. височина | 270 m |
| Пощ. код | 3135 |
| Тел. код | 09123 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 77493 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община – кмет | Роман Валери Ролански (СДС, ВМРО-БНД, Левицата!, ДБГ, Движение за социален хуманизъм, Обединена социалдемокрация, Българската левица, Зелена партия; 2015) |
| Хубавене в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено на около 1 km от десния бряг на река Малък Искър. На 5 km е от общинския център Роман. Теренът е полубалкански с пресечени хълмисти места. Селото се намира в котловина, заобиколено от много хълмове. Релефът е каменист, почти пясъчен. Надморската височина е около 200 – 500 m. По високите места почвите са кафяви, а край реката алувиално-ливадни и главно сиви горски. В районе има много изворни кладенци (Млечанковец, Йончовец, Дедовец, Бука и др.), малки рекички, потоци. При продължителни суши някои от тях пресъхват. Селото се водоснабдява от местността „Езерото“ и от Искъра, а в миналото, поради недостиг, и от подземни води.
Повечето земи край селото са ливади и гори – предимно широколистни (бук и дъб), а по бреговете на реката са засадени канадски тополи. Пасищата са предимно за дребен рогат добитък. В миналото животновъдството е бил основен отрасъл.
История
редактиранеПървото селище е било на 2 km от град Роман в близост до Батулската река и се е наричало Качичка. В тези местности има открити останки от воденици, ковачници, свидетелстващи за поминъка на селото. Казвало се е Ковене заради отглеждането на пчели и Бубовене заради копринените буби, които се изнасяли и до съседна Гърция.
На 3 април 1951 година, по време на колективизацията, жителите на селото организирано връщат добитъка си, иззет предишната година в Трудово кооперативно земеделско стопанство. След намесата на изпратени от Враца милиционери животните са върнати, трима души са осъдени на 10 години затвор, а смятания за главен подбудител Цоло Диков – на 15 години.[3]
Население
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 326 | 100,00 |
| Българи | 43 | 13,19 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 283 | 86,80 |
Традиции
редактиранеЕжегодно през първата събота от месец декември, в селото се стичат млади семейства от цялата община да празнуват „Денят на християнското семейство“. Селото има танцов състав, спечелил награди и национални признания от състезанията „Балкан фест“ и „Европейската асоциация на фолклорните фестивали“. През 2015 година, ФТС „Хубавенка“ при НЧ „Светлина“ взе участие и в Европейския шампионат по фолклор, взимайки среброто в крайното класиране. След това съставът участва и в Световния шампионат, където се класират на 7 място.
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 164.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)