Вижте пояснителната страница за други значения на Хърсово.

Хърсово (на гръцки: Χέρσο, Херсо, на катаревуса Χέρσον, Херсон, до 1926 година на катаревуса Χέρσοβον, Херсовон, на димотики Χέρσοβο, Херсово[1]) е село в Република Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония.

Хърсово
Χέρσο
— село —
Гърция
41.0889° с. ш. 22.7805° и. д.
Хърсово
Централна Македония
41.0889° с. ш. 22.7805° и. д.
Хърсово
Кукушко
41.0889° с. ш. 22.7805° и. д.
Хърсово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областСолунско поле
Надм. височина74 m
Население872 души (2021 г.)
Пощенски код610 02
Телефонен код2341
Хърсово в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено на 15 километра северозападно от град Кукуш (Килкис) на железопътната линия СолунКулата.

В местността Тумба Хрисафи, на 1200 m северозападно от селото е открито антично селище, обявено в 1996 година за защитен паметник.[2]

В Османската империя

редактиране

В XIX век Хърсово е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Аруво (Aruvo) е посочено като селище с 80 домакинства, като жителите му са 424 българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Хърсово има 360 жители българи християни.[4]

В началото на XX век, до 1913 година Хърсово е чифлик на турчина Асан бег – добър и разбран човек по спомените на местни хора, според които той се застъпвал за местните жители, а след Илинденското въстание успял да опази селото от погроми.[5]

Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Хърсово (Hirsovo) има 480 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Хърсово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Рисово има 55 къщи славяни християни.[8] Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1926 години селото е прекръстено на Херсон.[9] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 202 семейства и 687 жители бежанци.[10]

Прекръстени с официален указ местности в община Хърсово на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Дубрава[11] Ντουπράβα Исома Ίσωμα[12] местност на СЗ от Хърсово[11]
Долва[11] Ντόλβα Хамили Χαμηλή[12] извор на СЗ от Хърсово[11]
Кюнки[11] Κιούγκι Солинас Σωλήνας[12] река на СИ от Крондирци[11]
Преброявания
  • 2001 година – 1209 души
  • 2011 година – 814 души

Личности

редактиране
 
Заявление от Аспарух Николов Троков за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая. Горна Джумая, 11 юли 1934 г.
Родени в Хърсово
  •   Аспарух Николов Троков, македоно-одрински опълченец, 1 и 3 рота на 13 кукушка дружина, орден „За храброст[13]
  •   Живко Динов (Динев) Камбуров (1898 – след 1928), български комунист, член на БКП от 1920 година, емигрирал в СССР в 1925 година, арестуван в 1928 година и загинал в лагер[14][15]
  •   Христо Иванов Хролев – Графа (1903 – 1933) български комунист
  •   Христо Хърсовски, български просветен деец, преподавал в кукушкото българско училище[16]
Свързани с Хърсово
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-07-09. Посетен на 26 юни 2018.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 160 – 161.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.
  5. Керемидчиев, Борис. Непубликувани спомени на бежанците от Кукушко през 1913 г. (Асан бег, Хаджи Мустафа и някои други правоверни), Македонски преглед, г. ХХХІV, 2011, № 1, с. 119. След Междусъюзническата война Асан бег се преселва в София, където живее да кроя на живота си, а през 1933 г. присъства на Великия македонски събор в Горна Джумая.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 886.
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
  9. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  12. а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1049. (на гръцки)
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 496.
  14. Вести на Висшия съвет на БСП, том 1, книжка 2 – 9, ДП „Димитър Благоев“, 1990, 55.
  15. Спомени за Христо Смирненски. София, Институт за литература към Българската академия на науките, Български писател, 1955. с. 323.
  16. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 40.