Хюсеин Хюсню паша (1877)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Хюсеин Хюсню паша.
Хюсеин Хюсню паша (на турски: Hüseyin Hüsnü Paşa) е османски офицер и чиновник.
| Хюсеин Хюсню паша | |
| османски администратор | |
| Починал | 1877 г.
|
|---|---|
Биография
редактиранеХюсеин Хюсню е човек с решителен и нетърпящ възражения характер. Той много бързо с изволюва репутация на човек, стремящ се със здрава ръка да се бори с престъпността.[1]
Хюсеин Хюсню е помощник на министъра на полицията Мехмед Емин паша. Двамата успяват да изчистят столицата от престъпници. В 1854 година Мехмед Емин паша е назначен за управител на Македония, Тесалия и Епир. Мехмед Емин паша оставя за свой наместник в Епир Хюсни паша, който бързо успява да изкорени злоупотребите на османските низши чиновници в областта.[2]
След това от май до август 1858 година е управител на Трикалския санджак,[3] където също успява да се справи с върлуващите в областта разбойнически банди.[2]
През август е преместен като валия на еялета в Янина, където управлява до октомври и отново от януари 1863 до януари 1864 г.[3] От февруари 1859 до януари 1860 година е валия на Крит.[3][4]
От август 1864 до януари 1865 година е валия на Румелийския еялет.[4] В Битоля Хюсню паша активно започва да се бори с разбойническите банди и своеволията на албанските бегове и успява да всее страх у местните турци.[1]
От януари 1865 до декември 1866 година е солунски валия.[3] В Солун също успява да обуздае разбойничеството и да смири донякъде албанските бегове.[1]
От декември 1866 до юни 1867 година е островен валия.[3][4] От юни 1867 до февруари 1868 година и от юли до ноември 1875 година е валия на Бурсенския вилает (Хюдавендигар). От март 1868 до септември 1871 г. е началник на полицията (заптиета).[4] От май 1873 до април 1874 година е валия на Призрен,[5][4] а от ноември 1875 до април 1877 година е отново валия в Янина.[3][4]
Умира в 1877 г.[4]
Бележки
редактиране- ↑ а б в Фролова, Марина Михайловна. Российский консул в Битоле Н.Ф. Якубовский: неизвестные страницы биографии // Славяне и Россия: Славяне и Россия в системе международных отношений. Москва, Институт славяноведения Российской академии наук, 2017. ISBN 978-5-7576-0386-5. с. 119. (на руски)
- ↑ а б Снѣгаровъ, Иванъ. Солунъ въ българската духовна култура: исторически очеркъ и документи. София, Университетска библиотека № 180. Придворна печатница, 1937. с. 40.
- ↑ а б в г д е World Statesmen — Greece
- ↑ а б в г д е ж Kuneralp, Sinan: Son Dönem Osmanlı Erkân ve Ricali (1839-1922). Prosopoprafik Rehber. 2nd ed. Istanbul: Isis, 2003, 79.
- ↑ World Statesmen — Kosovo
| Мехмед Емин паша Пепе | → | трикалски валия (май 1858 – август 1858) |
→ | Азиз паша |
| Мехмед Рифат паша Йоздемироглу | → | янински валия (август 1858 – октомври 1858) |
→ | Ибрахим Дервиш паша Ловчалъ |
| Абдурахман Сами паша | → | критски валия (февруари 1859 – януари 1860) |
→ | Исмаил Рахми паша |
| Ибрахим Дервиш паша Ловчалъ | → | янински валия (януари 1863 – януари 1864) |
→ | Ахмед паша Кайсерили |
| Али паша Кютахялъ | → | румелийски валия (август 1864 – януари 1865) |
→ | ? |
| Мехмед Акиф паша Арнавуд | → | солунски валия (януари 1865 – декември 1866) |
→ | Ахмед Ала бей |
| Мехмед Чемаледин паша | → | островен валия (декември 1866 – юни 1867) |
→ | Ахмед паша Кайсерили |
| ? | → | бурсенски валия (юни 1867 – февруари 1868) |
→ | ? |
| ? | → | началник на полицията (март 1868 – септември 1871) |
→ | ? |
| Мехмед Акиф паша Арнавуд | → | призренски валия (май 1873 – април 1874) |
→ | Ферик Ахмед Хамди паша |
| ? | → | бурсенски валия (юли 1875 – ноември 1875) |
→ | ? |
| Арнауд Мехмед Акиф паша | → | янински валия (ноември 1875 – април 1877) |
→ | Абди паша |