Цаконица

село в община Мездра, обл. Враца

Ца̀коница е село в Северозападна България. То се намира в Община Мездра, област Враца.

Цаконица
България
43.2284° с. ш. 23.8158° и. д.
Цаконица
Област Враца
43.2284° с. ш. 23.8158° и. д.
Цаконица
Общи данни
Население56 души[1] (15 март 2024 г.)
3,18 души/km²
Землище17,664 km²
Надм. височина471 m
Пощ. код3152
Тел. код09125
МПС кодВР
ЕКАТТЕ78015
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВраца
Община
   кмет
Мездра
Иван Цанов
(независим политик; 2019)

Селото е разположено в района на „Веслец“ – предпланина на Стара Планина – и по протежението на река Цаконска бара, която се влива в река Искър малко над град Червен бряг под името Ръчене. Географски селището се характеризира с полупланински релеф, умерен климат и бедни от към хумуст сиви и кафяви горски почви. Около селото има горски масиви от бял и черен бор, включително дървета засадени с труда на местното население през 60-те години на XX век. Естествени масиви има от дъб, липа, леска, люляк. Срещат се още бук, габър, клен, круша, ясен, дрян, бяла бреза, топола, глог и др. Липите (с 3-те си отродия), люляка и глогът, както и иглолистните насаждения насищат с особен аромат атмосферата през дълги периоди на годината.

Селото е далече от всякакви замърсители.

Исторически факти

редактиране

За паметник на културата е обявено праисторическото селище „Пещера“. Местното население я наименува с простото име „Пеща“. Тя е проходима и през известни периоди на последните години е служила, както за отглеждане на култивирани гъби, така и за отлежаване на бели сирена и млечни продукти. Малко са известните данни за праисторическото ѝ минало, още повече, че има разклонения, който все още не са изследвани.

Един от основните проблеми е безвъзвратното застаряване на населението.

Праисторическо заселище от най-ранния неолит – датирано около шесто хилядолетие преди Христа е открито при Горната пещера. Намерени са там и в местността „Буче“ каменни и керамични оръдия на труда, глинени съдове и керамични върхове на стрели. Открити са 9 – 10 землянки и останки от гробове. В самата пещера (частично изследвана през 1949 и 1959 г.) са попаднали на находки от желязната епоха.

В османски документ от XV в. е записано „...село Пеще, с друго име Цаконица, дял от тимор, домакинства 14...“.

През XIV век част от обитателите, наричани „пещене“, се заселили на север в равнината и нарекли селото си Пещене.

За произхода на името Цаконица не съществуват сигурни данни. Вероятнистите за възникването му са поне две.

Първата. Още през VI век в областта Пелопонес живеели славянски племена, назоваващи се ЦАКОНИ. През XV век в Егейска Македония село Цакони Бозар имало 66 глави на домакинства, а изгореното при управлението на Али Паша село Горенци през XVIII век било заселено от жители на предишно упоменатото село. През XIX век в този краи е имало няколко български села със сходно име: Цакони – с жители 60 българи и 80 помаци; Цакон махале; Цакон чифлик.

Твърде вероятно е по време на близо петвековната османска власт прокудени българи от Егейска Македония да са потърсили убежище в непроходимите гори на Веслец и в близост до удобната за скривалище пещера и по подобие на съседите си /Върбица, Бешовица, Тишевица/ към наименованието са добавили сричката – ЦА.

Втората вероятност. През XI – XII век печенеги, узи и кумани предприемат непрестанни нападения над Византия. Според редица изследователи, българи, които назовавали ЦАКОНИ, с привелигирован статут, охранявали на смени старопланинските крепости. Вероятно е цакони да са охранявали и цаконското „Кале“, чиито обзор стига на север до река Дунав и като първи заселници са оставили своето име.

Население

редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 100 100,00
Българи 97 97,00
Турци 0 0,00
Цигани 3 3,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 0 0,00

Културни и природни забележителности

редактиране

Има много на брой естествени извори. Условията са подходящи за отглеждане на лозя и животни. Паметник на Илия Монов. На него също са написани имената на борците против фашизва загинали в отечествената война.

Редовни събития

редактиране

26 и 27 октомври – събор на селото.

  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)

Външни препратки

редактиране