Цаконица
Ца̀коница е село в Северозападна България. То се намира в Община Мездра, област Враца.
Цаконица | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 56 души[1] (15 март 2024 г.) 3,18 души/km² |
Землище | 17,664 km² |
Надм. височина | 471 m |
Пощ. код | 3152 |
Тел. код | 09125 |
МПС код | ВР |
ЕКАТТЕ | 78015 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Враца |
Община – кмет | Мездра Иван Цанов (независим политик; 2019) |
Селото е разположено в района на „Веслец“ – предпланина на Стара Планина – и по протежението на река Цаконска бара, която се влива в река Искър малко над град Червен бряг под името Ръчене. Географски селището се характеризира с полупланински релеф, умерен климат и бедни от към хумуст сиви и кафяви горски почви. Около селото има горски масиви от бял и черен бор, включително дървета засадени с труда на местното население през 60-те години на XX век. Естествени масиви има от дъб, липа, леска, люляк. Срещат се още бук, габър, клен, круша, ясен, дрян, бяла бреза, топола, глог и др. Липите (с 3-те си отродия), люляка и глогът, както и иглолистните насаждения насищат с особен аромат атмосферата през дълги периоди на годината.
Селото е далече от всякакви замърсители.
Исторически факти
редактиранеЗа паметник на културата е обявено праисторическото селище „Пещера“. Местното население я наименува с простото име „Пеща“. Тя е проходима и през известни периоди на последните години е служила, както за отглеждане на култивирани гъби, така и за отлежаване на бели сирена и млечни продукти. Малко са известните данни за праисторическото ѝ минало, още повече, че има разклонения, който все още не са изследвани.
Един от основните проблеми е безвъзвратното застаряване на населението.
Праисторическо заселище от най-ранния неолит – датирано около шесто хилядолетие преди Христа е открито при Горната пещера. Намерени са там и в местността „Буче“ каменни и керамични оръдия на труда, глинени съдове и керамични върхове на стрели. Открити са 9 – 10 землянки и останки от гробове. В самата пещера (частично изследвана през 1949 и 1959 г.) са попаднали на находки от желязната епоха.
В османски документ от XV в. е записано „...село Пеще, с друго име Цаконица, дял от тимор, домакинства 14...“.
През XIV век част от обитателите, наричани „пещене“, се заселили на север в равнината и нарекли селото си Пещене.
За произхода на името Цаконица не съществуват сигурни данни. Вероятнистите за възникването му са поне две.
Първата. Още през VI век в областта Пелопонес живеели славянски племена, назоваващи се ЦАКОНИ. През XV век в Егейска Македония село Цакони Бозар имало 66 глави на домакинства, а изгореното при управлението на Али Паша село Горенци през XVIII век било заселено от жители на предишно упоменатото село. През XIX век в този краи е имало няколко български села със сходно име: Цакони – с жители 60 българи и 80 помаци; Цакон махале; Цакон чифлик.
Твърде вероятно е по време на близо петвековната османска власт прокудени българи от Егейска Македония да са потърсили убежище в непроходимите гори на Веслец и в близост до удобната за скривалище пещера и по подобие на съседите си /Върбица, Бешовица, Тишевица/ към наименованието са добавили сричката – ЦА.
Втората вероятност. През XI – XII век печенеги, узи и кумани предприемат непрестанни нападения над Византия. Според редица изследователи, българи, които назовавали ЦАКОНИ, с привелигирован статут, охранявали на смени старопланинските крепости. Вероятно е цакони да са охранявали и цаконското „Кале“, чиито обзор стига на север до река Дунав и като първи заселници са оставили своето име.
Население
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 100 | 100,00 |
Българи | 97 | 97,00 |
Турци | 0 | 0,00 |
Цигани | 3 | 3,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 0 | 0,00 |
Културни и природни забележителности
редактиранеИма много на брой естествени извори. Условията са подходящи за отглеждане на лозя и животни. Паметник на Илия Монов. На него също са написани имената на борците против фашизва загинали в отечествената война.
Редовни събития
редактиране26 и 27 октомври – събор на селото.
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)