Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мездра.

Община Мездра се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Враца. Административен център е град Мездра.

Община Мездра
Mezdra Municipality within Bulgaria.png
Общи данни
Област Враца
Площ 519.112 km²
Население 21 627 души
Адм. център Мездра
Брой селища 28
Сайт mezdra.bg
Управление
Кмет Генади Събков
(БСП)
Общ. съвет 21 съветници
   БСП (7)
   ГЕРБ (5)
   АБВ (4)
   Народен съюз (3)
   Либерален алианс – Има бъдеще за Мездра (2)
Map of Mezdra municipality (Vratsa Province).png
Топографска карта на община Мездра.

Съдържание

ГеографияРедактиране

Географско положение, граници, големинаРедактиране

Общината е разположена в югозападната част на област Враца. С площта си от 519,112 km2 заема 3-то място сред 10-те общините на областта, което съставлява 14,34% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, климат, почви, флора и фаунаРедактиране

РелефРедактиране

Релефът на общината е средно-, ниско планински и хълмист. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Западна Стара планина и Западния Предбалкан.

На север от проломът на река Искър, в западната част на общината се простира югоизточната и източната, ниска част на Врачанска планина. Най-високата точка е 1430 m н.в., намираща се югоизточно от хижа „Пършевица“. Южно от проломът и западно от десния приток на Искър Малката река в югозападните предели на общината попадат северните склонове на Ржана планина, която също е част от Западна Стара планина. Тук, южно от село Оселна, на границата със Софийска област се издига връх Щадимо (1549 m), най-високата точка на общината.

Останалите северни и източни части на общината са заети от полупланински ридове и хълмове, явяващи се части от Западния Предбалкан. Източно от долината на Малката река и южно от долината на река Искър на територията на община Мездра се простират северозападните части на предбалканския рид Гола глава с едноименния си връх от 853 m, издигащ се южно от село Типченица, на границата със Софийска област. В северната част на общината, по границата с община Враца, от запад на изток се издига рида Веслец, като масималната му височина в пределите на общината е 658 m, северно от село Върбешница. Територията между този рид на север, Ржана планина на юг и Врачанска планина на запад се заема от Мездренската хълмиста област, където надморската височина варира от около 300 m на запад, където се свързва чрез нисък праг с Врачанското поле до 167 m на изток в коритото на река Искър (най-ниската точка на община Мездра). През средата на Мездренската хълмиста област от запад на изток протича река Искър с част от средното течение.

ВодиРедактиране

Основна водна артерия в общината е река Искър, която протича през нея от запад на изток на протежение от около 30 km. Реката навлиза в общината западно от село Елисейна и до село Ребърково тече през долната част на величествения Искърският пролом. В този участък отляво и отдясно в нея се вливат малки и къси реки и дерета стичащи се от Врачанска планина и Ржана планина. След това реката навлиза в Мездренската хълмиста област където прави множество меандри и северно от село Струпец (община Роман) на пуска пределите на общината. В този си участък реките вливащи се в нея са по дълги и по-малък наклон на течението си и водят началото си от ридовете Веслец на север и Гола глава на юг.

Хидрографските и хидроложките условия по отношение на повърхностните води се характеризират със следните показатели: гъстота на речната мрежа – 0,8 – 1 км/кв.км; средно годишен повърхностен отток-5-7л/с/кв.км. По-голяма е гъстотата на речната мрежа в Старопланинската верига, поради значителния наклон на склоновете, изградени от леко податливи на ерозия основни скали (водосборите на десните притоци на река Искър, водещи началото си от Ржана планина и водосборите на левите притоци, водещи началото си от Врачанска планина). По-ниска е гъстотата на речната мрежа в нископланинските и хълмисто-ридови терени на предпланинската част, която се пресича от следните по-големи реки – Моравешка, Крапешка, Типченишка, Боденска и др., всички притоци на Искър. Повърхностните води са с дъждовно-снежно подхранване и неустойчиво фазово разпределение на оттока. През лятото се наблюдава частично пресъхване на по-малките реки и дерета. Съгласно хидроложкото райониране, подземните води се отнасят към Севернобългарския хидрогеоложки район. В близост до Искър през пролетното пълноводие нивото на подземните води в алувиалните отложения достига до 0,5 – 1,5 м дълбочина, а през есенното маловодие – до 6 – 8 м. Ограждащите град Мездра планински масиви са силно окарстени, налице са карстови подземни води с дълбока циркулация. Не са установени термални води.

КлиматРедактиране

В климатично отношение общината попада в умерено-континенталната подобласт от Европейско-континенталната климатична област и се отнася към Предбалканския припланински климатичен район. Атмосферната циркулация е от антициклонален тип, свързана е с активен въздушен пренос и оказва прочистващо влияние. Средноденонощната годишна температура на въздуха е 11,1 °C. Средномесечната амплитуда на въздуха е 9,3 °C.Характерна особеност на термичния режим през зимата са честите и продължителни температурни инверсии. Средномесечната относителна влажност на въздуха е 72%, с максимум през декември – 85% и минимум през август – 59%. Средногодишната сума на валежите е 811 мм. Средната височина на снежната покривка е около 10 см, а средногодишния брой на дните със снежна покривка е под 50. По отношение на вятъра преобладава тихото време – 58%. Преобладаващи са северозападните ветрове със средногодишна скорост 1,6 м/с. Късните пролетни слани и мразове в ниските части падат през третата десетдневка на април, а в по-високите части с пет-десет дни по-късно. Най-ранните есенни слани падат в началото на октомври (за по-ниските части) и в края на септември (за по-високите части).

ПочвиРедактиране

На територията на общината са разпространени следните почвени типове: сива и кафява горска, хумусно-карбонатна, алувиална. Преобладаващите почвени типове са сивите горски почви, заемащи междинно място между излужените черноземи в равнинната част и кафявите горски почви в по-високите части на Стара планина. Покрай водното течение на река Искър се срещат алувиални почви като резултат от дългогодишно отлагане на наносни материали. При тях няма формирани генетични хоризонти и количеството на хумуса и общия азот не се подчинява на общите закономерности. По отношение на механичния състав, преобладаващи са леко песъчливо-глинестите и средно песъчливо-глинестите почви. Като цяло механичния състав е благоприятен и осигурява добър водно-въздушен режим.

Флора и фаунаРедактиране

Община Мездра по зоогеографското райониране на България попада в Северния регион на Старопланинския район, който включва и територията на Предбалкана. Според „Класификационна схема на типовете горски месторастения в България“, територията на общината попада в Мизийската горскорастителна област, подобласт Северна България. Във вертикално отношение се се разграничават следните два пояса – Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори и Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни. Растителността в първия пояс е представена от чисти и смесени благунови и церови формации със спътници от горун, габър, клен, мъждрян, бор, топола, акация, липа. От храстовите видове се срещат дрян, глог, смрадлика, драка, шипка, птиче грозде. Тревната растителност е представена от типичните за дъбовите гори видове: житни треви, острица, ягода, къпина, мащерка, коприва, жълт кантарион и др. Във втория пояс естествената растителност е представена от зимен дъб, бук, цер, сребролистна липа, явор, габър, трепетлика. На бедни и ерозирани терени са залесени черен и бял бор, акация и др.

Фауната е с преобладаващо евросибирско и европейско разпространение и по-слабо – средиземноморско. Разнообразието на животинския свят е ограничено, като следствие от продължителното намаляване на горските площи и превръщането им в ливади и орни земи. В планинската част се срещат сърна, елен, дива свиня, заек, а от птиците – представители на сем. Вранови, стърчиопашкови, овесаркови, гълъбови и др. По течението на Искър преминава прелетния път на водоплаващите и блатни птици.

Населени местаРедактиране

 
Изглед към село Върбешница през 2014 г.
 
Изглед към село Зверино през 2008 г.
 
Изглед към село Лютиброд през 2008 г.
 
Изглед към село Очиндол през 2015 г.

Общината се състои от 28 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име) Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име)
Боденец 570 9,130 Лик 391 26,521
Брусен 436 6,807 Лютиброд 355 25,458
Върбешница 395 126,005 Лютидол 255 21,870
Горна Бешовица 185 18,793 Мездра 10 918 5,343
Горна Кремена 487 28,371 Моравица 725 14,051
Долна Кремена 562 20,921 Оселна 473 22,903
Дърманци 356 9,460 Ослен Криводол 135 15,686
Елисейна 407 8,987 Очиндол 165 28,099
Зверино 1 728 35,065 Ребърково 346 8,553
Злидол 121 7,417 Руска Бела 401 11,765 Бела Руска
Игнатица 624 29,506 Старо село 137 25,293
Кален 107 22,248 Типченица 413 29,830
Крапец 356 8,602 Цаконица 100 17,664
Крета 218 5,754 Царевец 382 29,010 Влашко село

Административно-териториални промениРедактиране

НаселениеРедактиране

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[1]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 21 748 19 189 20 622 44 66 1 807 100.00 88.23 0.09 2.86 0.20 0.30 8.30
Мездра 10 918 9 407 3 185 25 38 1 260 Мездра 86.16 0.02 1.69 0.22 0.34 11.54
Зверино 1 728 1 674 0 51 Зверино 96.87 0.00 2.95
Моравица 725 578 23 121 Моравица 79.72 3.17 16.68
Игнатица 624 583 0 0 0 3 38 Игнатица 93.42 0.00 0.00 0.00 0.48 6.08
Боденец 570 554 3 9 Боденец 97.19 0.52 1.57
Долна Кремена 562 458 9 67 5 6 17 Долна Кремена 81.49 1.60 11.92 0.88 1.06 3.02
Горна Кремена 487 435 0 49 Горна Кремена 89.32 0.00 10.06
Оселна 473 393 0 0 0 0 80 Оселна 83.08 0.00 0.00 0.00 0.00 16.91
Брусен 436 390 31 3 11 Брусен 89.44 7.11 0.68 2.52
Типченица 413 409 0 0 3 Типченица 99.03 0.00 0.00 0.72
Елисейна 407 284 3 118 0 0 2 Елисейна 69.77 0.73 28.99 0.00 0.00 0.49
Руска Бела 401 347 4 3 46 Руска Бела 86.53 0.99 0.74 11.47
Върбешница 395 336 0 0 0 3 56 Върбешница 85.06 0.00 0.00 0.00 0.75 14.17
Лик 391 379 6 2 Лик 96.93 1.53 0.51
Царевец 382 374 0 5 Царевец 97.90 0.00 1.30
Дърманци 356 337 0 0 0 0 19 Дърманци 94.66 0.00 0.00 0.00 0.00 5.33
Крапец 356 259 0 97 0 0 0 Крапец 72.75 0.00 27.24 0.00 0.00 0.00
Лютиброд 355 334 0 3 17 Лютиброд 94.08 0.00 0.84 4.78
Ребърково 346 303 37 5 Ребърково 87.57 10.69 1.44
Лютидол 255 251 0 0 0 0 4 Лютидол 98.44 0.00 0.00 0.00 0.00 1.56
Крета 218 185 24 0 8 Крета 84.86 11.00 0.00 3.66
Горна Бешовица 185 176 0 7 0 0 2 Горна Бешовица 95.13 0.00 3.78 0.00 0.00 1.08
Очиндол 165 165 0 0 0 0 0 Очиндол 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Старо село 137 137 0 0 0 0 0 Старо село 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Ослен Криводол 135 120 0 13 0 0 2 Ослен Криводол 88.88 0.00 9.62 0.00 0.00 1.48
Злидол 121 119 0 0 0 Злидол 98.34 0.00 0.00 0.00
Кален 107 105 0 0 Кален 98.13 0.00 0.00
Цаконица 100 97 0 3 0 0 0 Цаконица 97.00 0.00 3.00 0.00 0.00 0.00

ПолитикаРедактиране

Общински съветРедактиране

 
Сградата на общинския съвет през 2010 г.

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[2][3][4][5]

Партия или сдружение 2003 2007 2011 2015
Избирателна активност по време на изборите 52,02 % 61,01 % 62,57 %
Общ брой места 21 21 21 21
Българска социалистическа партия 12 7 8 7
ГЕРБ 3 8 5
Алтернатива за българско възраждане 4
Народен съюз 3
Либерален алианс – Има бъдеще за Мездра 2
Коалиция „Движение за община Мездра“ (Съюз на демократичните сили,
Земеделски народен съюз, Демократи за силна България, Съюз на свободните демократи)
4 2
Обединена социалдемокрация 2
Венелин Димитров Кръстев – независим 1
Рома 1 2
Българска социалдемокрация 1 2
Надежда Илиева Йорданова – независим 1
Атака 1
Национално движение „Симеон Втори“ 2 1
Съюз на демократичните сили 3
Български земеделски народен съюз - Народен съюз 2

Общински кметРедактиране

  • 2015 – Генади Събков (БСП) печели втория тур с 58% срещу Николинка Кътовска (АБВ)
  • 2011 – Иван Аспарухов (независим) печели на втория тур с 46% срещу Нели Стоянова (ГЕРБ).
  • 2007 – Иван Аспарухов (независим) печели на първия тур с 58% срещу Стефан Стефанов („Движение за община Мездра“).
  • 2003 – Иван Аспарухов (независим) печели на първия тур със 78% срещу Николай Велчев (независим).
  • 1999 – Иван Аспарухов (независим) печели на първия тур с 58% срещу Славей Младенов („ОДС плюс“).
  • 1995 – Цветко Петков (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втория тур с 59% срещу Веселин Кръстев (Народен съюз).

ТранспортРедактиране

През общината преминават участъци от трасетата на две важни за страната жп линии:

През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 80,9 km:

Топографски картиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 октомври 2018. (на английски)
  2. „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници - I тур, 2003“. // mi2003.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2018. (на български)
  3. „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Мездра“. // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2018. (на български)
  4. „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Мездра“. // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2018. (на български)
  5. „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Мездра“. // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2018. (на български)

ЛитератураРедактиране

Външни препраткиРедактиране