Цѐрие или Цере (срещат се и днес неправилните изписвания Цѐрйе и Цѐрье, на албански: Cerje) e село в Република Албания в областта Мала Преспа, област Корча, община Пустец. Цере е най-малкото село в общината и към 2007 година в него живеят само няколко стари хора.[1]

Церие
Cerje
— село —
Reliefkarte Albanien.png
40.7494° с. ш. 20.9756° и. д.
Церие
Страна Flag of Albania.svg Албания
Област Корча
Община Пустец
Географска област Мала Преспа
Надм. височина 1279 m

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 9 километра югоизточно от общинския център Пустец, в планината Сува гора (Мали и Татъ), в източното подножие на хребет Слива, на самата граница с Гърция. В Церие живеят основно хора с македонска или българска национална идентичност.

ЕтимологияРедактиране

Според Раки Бело етимологията на името на селото идва от цер. Местните жители се наричат церени.

ИсторияРедактиране

Първите сведения за селото са от XIV век. Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Чер, хас на падишаха, с 4 ханета гяури и 22 ергени гяури.[2]

В края на XIX век е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Церя живеят 120 българи християни.[3]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[4] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Цѣрье има 6 къщи с 54 жители.[5]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Церие (Церje) има 8 къщи славяни християни.[6]

В 1939 година Фоте Фотев от името на 15 български къщи в Церие подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.[7]

НаселениеРедактиране

Година Население
1900 120
1926 98
1945 175
1960 250
1969 308
1979 308
1989 297
2000 252[8]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Бело, Раки. Селищни имена в Мала Преспа – Албания, в: Македонски преглед, 2007, година ХХХ, № 3, стр. 135.
  2. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 117. (на турски)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  5. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.
  6. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 15. (на сръбски)
  7. Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
  8. Регионална стратегија, архив на оригинала от 11 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120211153317/http://www.rec.org.mk/Proekti/Prespa/ecotourismmk.pdf, посетен 11 февруари 2012