Отваря главното меню

Цотили или Цотил (на гръцки: Τσοτίλι, катаревуса Τσοτίλιον, Цотилион) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, част от дем Горуша, административната област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 1596 жители.

Цотили
Τσοτίλι
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Горуша
Географска област Населица
Надм. височина 823 m
Население (2001) 1596 души
Цотили в Общомедия


Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 8 километра югозападно от Неаполи (Ляпчища).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Ученици и учители в гимназията в Цотили в учебната 1906 - 1907 година. Седнал отляво е Йоанис Сефериадис от Нигде, учител по гръцки, а седнал отдясно - Темистоклис Мосхидис от Родосто, учител по турски език

В края на XIX век Цотил е село в Населишка каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Тонтилион (Tontillion), Сисанийска епархия, живеят 670 гърци.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Цотилъ (Сотилъ) има 50 жители гърци християни, 250 гърци мохамедани, 120 власи и 20 цигани.[2]

През 1871 година в Цотили е основана гръцка гимназия под егидата на Патриаршията, която е едно от най-важните гръцки образователни заведения в Югозападна Македония.[3]

Според гръцка статистика от 1904 година в Цотили живеят 250 валахади, 237 „гърци елинофони християни“ и 63 „гърци влахофони християни“.[4]

В ГърцияРедактиране

 
Цотили, март 1904 година. Димитриос Голицис (първи отдясно) от Българска Блаца в Цотилската гимназия до Панделис Цамисис, преподавател по гръцки в гимназията, по-късно директор на Костурската гимназия

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Цотил остава в Гърция. Според популярно гръцко издание от 1932 година към началото на 20-те години Цотили е имало около 150 семейства валахади и 40 християни.[5] В общинския съвет избран в 1920 година влизат Котас Флоинис (Κώτας Φλιώνης), Константинос Рангазас (Κωνσταντίνος Ραγκαζάς), Й. Льольос (I. Λιόλιος), Д. Пинетас (Δ. Πινέτας), Хасан Зекир (Χασάν Ζεκίρ), Тефик Ислам (Τεφήκ Ισλάμ) и Исмаил Ибрахим (Ισμαήλ Ιμπραήμ).[6]

Мюсюлманското население на Цотили се изселва в Турция в 1923 година по спогодбата за размяна на население и на негово място са заселени гърци бежанци. В 1928 година Цотили е представено като смесено местно-бежанско село с 86 бежански семейства и 339 души бежанци.[7]

ЗабележителностиРедактиране

В селото има няколко църкви. Централната е „Свети Атанасий“, построена в 1858 година.[8] „Свети Пророк Илия“ е построена при митрополит Поликарп в 1963 година на мястото на разрушен малък параклис.[9][10] „Свети Павел“ (7,2 х 5,9 m) е построена във византийски стил на частен имот от Милтиадис Михалидис, за да се помни за едноименната църква в Хакакса, откъдето Михалидис са изселени в 1924 година.[11] В 1970 година с помощта на архимандрит Хрисостом Зафиропулос е построен параклисът „Света Параскева“ (10 х 6 m) на мястото на малка едноименна църквичка от османско време.[12] Вляво от пътя за Ляпчища е църквата, известна като „Свети Нектарий“, но посветена и на Свети Йоан Златоуст и Свети Безсребреници. Строежът и започва в 1978 година и е осветена на 5 юни 1988 година от митрополит Антоний.[13] В 1958 година е възстановена църквата „Света Марина“ на мястото на разрушена по времето на Али паша Янински църква.[14]

След ислямизацията на християните в селото енорийска църква „Свети Георги“ е превърната в джамия. В 1875 година валахадите разрушават джамията и построяват нова. Интериорът на стените е украсен с арабески и цитати от Корана. Минарето на джамията е било високо и внушително. Джамията е опожарена през 1943 година.[15]

БележкиРедактиране

  1. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
  2. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 272.
  3. Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 166.
  4. Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  5. Vacalopoulos, Apostolos, E. History of Macedonia 1354-1833, Thessaloniki, 1973, p. 348.
  6. ΒΑΛΑΑΔΕΣ ΤΗΣ ΑΝΑΣΕΛΙΤΣΑΣ. // Το Βόιον. Посетен на 2 ноември 2013 г.
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  8. Άγιος Αθανάσιος Τσοτυλίου. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 27 май 2014 г.
  9. Προφήτης Ηλίας Τσοτυλίου. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 27 май 2014 г.
  10. Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 4 януари 2015.
  11. Απόστολος Παύλος Τσοτυλίου. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 27 май 2014 г.
  12. Αγία Παρασκευή Τσοτυλίου. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 27 май 2014 г.
  13. Άγιος Νεκτάριος Τσοτυλίου. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 27 май 2014 г.
  14. Εκκλησίες Κοζάνης. // Δυτική Μακεδονία: Μνημεία, παράδοση, εκδρομές, δραστηριότητες. Посетен на 17 февруари 2018.
  15. Άγιος Γεώργιος Τσοτυλίου. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 27 май 2014 г.