Българска Блаца

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за костурското село. За кайлярското вижте Влашка Блаца. За други значения на Оксия вижте Оксия.

Българска Блаца (понякога Бугарска Блаца[2], Бугарско Блаце или книжовно Българско блато, на гръцки: Οξυά, Оксия, до 1927 година Μπλάτση, Блаци, Βουλγαρομπλάτσι, Вулгароблаци[3]) е село в Гърция, дем Костур, област Западна Македония.

Българска Блаца
Οξυά
— село —
Гърция
40.6103° с. ш. 21.3483° и. д.
Българска Блаца
Западна Македония
40.6103° с. ш. 21.3483° и. д.
Българска Блаца
Костурско
40.6103° с. ш. 21.3483° и. д.
Българска Блаца
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Надм. височина 1190[1] m
Население 41 души (2011 г.)
Демоним блачѐни
Българска Блаца в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото отстои на 15 km северно от демовия център Костур, в областта Пополе в малка котловина в южните разклонения на планината Вич (Вици). На 5 km на запад е село Вишени (Висиния), на 4 km на юг – Черешница (Поликерасо), а на 7 km на изток – Прекопана (Перикопи). На няколко километра над Блаца е разположен ски центърът Вич. В селото има малък хотел и хижа.

ИсторияРедактиране

 
Бюст на андартския капитан Георгиос Катехакис в Българска Блаца

В Османската империяРедактиране

Според Тодор Симовски селото първоначално е било разположено по-високо в планината и жителите му се занимавали изключително със скотовъдство. По-късно се преселили в Милеви ливади, откъдето поради силните ветрове се преместили на сегашното място. Първоначално селото е колибарско.[1]

През 1710 година е построена гробищната църква „Свети Николай“, чиито останки могат да се видят. През 1769 година селото е нападнато от албански разбойници,[4] след което започва постепенното разселване на жителите му в Северна Македония.[5] През 1885 година е осветена новата църква „Св. св. Константин и Елена“.

В края на XIX век Българска Блаца е чисто българско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Влачи (Vlatchi) живеят 600 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Блаца (Blatza) е посочено като село в Костурска каза със 160 домакинства и 470 жители българи.[7] Според Марко Цепенков в 1898 година

Селото Блаца (Костурско) населено йе от 100 кукьи чисти бугари.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бугарско Блаца има 555 жители българи християни.[9] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[10]

Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 година в Българска Блаца от 100 къщи остават само 18 неизгорени и са убити Трифунка Гьовева (49 години), Иван Чекамдонов (63), Илия Стумбов (38), Вангел Чамнов (17), Теодоси Тишмиров (62), Пандо Пишмиров (45), Пандо Голичев (60), Михаил Бошев (79), Петър Цалов (53), Нунта Томева (50), Насо Кириев (11), Спасе Колита (60), Стерио Накев (12) и са ранени Димитър и Доста П.[11] Според друг източник са изгорени 70 от 96 къщи. От селото участници в Илинденското въстание са 27 души, от които са убити Илко Вангелов и Пандо Николов.[12]

В началото на XX век според гръцка статистика селото има 50 екзархийски семейства и 30 патриаршистки,[13] но по-късно всички жителите на Блаца са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Булгарско Блаца има 760 българи екзархисти и функционира българско училище.[14] Селото не се отказва от Екзархията до влизането си в Гърция след Балканската война.

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като чисто българско с 650 жители.[15] В 1905 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.[16] Според Георги Константинов Бистрицки Българска Блаца преди Балканската война има 140 български къщи.[17]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Българска Блаца са доброволци в Македоно-одринското опълчение на Българската армия.[18]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Блаца е обозначено като българско селище.[19]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война остава в Гърция. Селяните се занимават със скотовъдство, отглеждане на картофи и експлоатация на горите.[20]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Блаца има 55 къщи славяни християни.[21]

През 1927 година селото е прекръстено на Оксия. В 1928 година в селото има 1 семейство с 6 души гърци бежанци от Турция[22] или според други данни 3 души. Между 1914 и 1919 година 35 души от Българско Блаца подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 – 28.[23] Емиграцията между двете световни войни е значително по-голяма от официалните данни. В 1932 година се регистрирани 48 българофонски семейства, всички с изявено „славянско съзнание“.

През Втората световна война в Българска Блаца е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, както и чета на българската паравоенна организация Охрана.[24] В 1945 година в селото има 245 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“.

По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно – 173 души от селото се изселват в социалистическите страни. След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада.[20]

 
Църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Българска Блаца
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 424[1] 264[1] 218[1] 277[1] 122[20] 161[20] 121[20] 79[20] 166[20] 69 41

ЛичностиРедактиране

 
Коста Василев
 
Кузман Шапарданов
 
Кузо Попдинов
Родени в Българска Блаца
  •   Анастас Манолов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[25]
  •   Анастас Попманолов (Атанас), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[26]
  •   Атанас Шапарданов (? – 1901), български революционер и просветен деец
  •   Васил Динов (1866 – ?), български лекар и общественик
  •   Григор Василев (1882 – ?), завършил естествена история в 1907 година в Белградския университет и в 1908 година в Женевския[27]
  •   Димитър Щерев (1875 - ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[28]
  •   Катерина Василева Костандова (1900 - ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[29]
  •   Константин Дамянов (1850 – 1927), български просветен деец
  •   Коста Василев (1880 – ?), български революционер
  •   Кузман Анастасов (Атанасов), македоно-одрински опълченец, 28-годишен, I клас, Втора рота на Девета велешка дружина, носител на орден „За храброст[30]
  •   Кузман Шапарданов (1849 – 1893), български просветен деец
  •   Кузо Попдинов (Кузо Блацки) (1875 – 1907), български революционер
  •   Насе Катин, български революционер, подвойвода на Дзоле Стойчев
  •   Пантелей Сеферов (1891 – 1977), български художник, македоно-одрински опълченец
  •     Павел Симеонов (1839 – 1927), български духовник, станал по-късно гръцки владика
  •   Сребрен Дамянов Василев (1890 – 1974), македоно-одрински опълченец
  •   Стефан Николов Поборника (1860 – 1952), кмет на град Фердинанд
  •   Тома Шапарданов (1885 – ?), български просветен деец
  •   Христо Наков, български революционер

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 8. (на македонска литературна норма)
  2. Вамваковски, Димитар Љоровски. Германос Каравангелис: Грчката пропаганда во Костурската епархија (1900 – 1903), ИНИ, Скопје, 2017, стр. 82, 94
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. Μπεράρ, Βίκτωρ. Οδοιπορικό στη Μακεδονία (1890 – 1892), σ.362
  5. Παροικιακός Ελληνισμός, Ίδρυμα Μείζονος Ελληνισμού, κεφ. Γιουγκοσλαβία
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  7. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108–109.
  8. СбНУНК, книга XV, София, 1898, раздел Народни умотворения.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  10. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год.. // Илюстрация Илиндень VIII (9 (79). София, Издание на Илинденската организация, ноемврий 1936. с. 1.
  11. Чекаларов, Васил. Дневник 1901 – 1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 295.
  12. Илюстрация Илинден, бр. 139, стр. 13
  13. Βουλγαρομπλάτσι[неработеща препратка]
  14. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180 – 181. (на френски)
  15. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Oksies-Oksia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  16. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 211.
  17. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
  19. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  20. а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 9. (на македонска литературна норма)
  21. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
  22. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  23. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Oksies-Oksia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  24. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 420. Вероятно идентичен с Анастас Попманолов.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 578.
  27. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  28. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  29. Картон на записа № 43. // Български академичен музикален портал на Българската академия на науките. Посетен на 1 юни 2020 г.
  30. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 22.