Чавдар (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Чавдар.
Община Чавдар се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.
Община Чавдар | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Софийска област |
Площ | 70,8 km² |
Население | 1 253 души |
Адм. център | Чавдар |
Брой селища | 1 |
Сайт | www.chavdar.eu |
Управление | |
Кмет | Григор Даулов (независим политик; 2019) |
Общ. съвет | 11 съветници
|
Община Чавдар в Общомедия |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината се намира в източната част на Софийска област. С площта си от 70,797 km2 е 20-а по големина сред 22-те общини на областта, което съставлява 1,00% от територията на областта. За община Чавдар са характерни две особености: тя е 8-ата най-малка община в България и е една от 9-те български общини, състоящи се от само едно населено място. Границите ѝ са следните:
- на север и североизток – община Челопеч;
- на изток – община Златица;
- на юг – община Панагюрище, Област Пазарджик;
- на югозапад – община Златица (землището на с. Петрич);
- на запад и северозапад – община Мирково.
Природни ресурси
редактиранеРелеф
редактиранеРелефът на общината е равнинен и средно планински, като територията ѝ попада в пределите на Златишко-Пирдопската котловина и Същинска Средна гора.
Северната част на общината (около 1/4 от територията ѝ), където е разположено село Чавдар, се заема от южната периферия на Златишко-Пирдопската котловина, а в останалите 3/4 части са разположени северните склонове на Същинска Средна гора. Тук, на границата с общините Златица и Панагюрище, се намира максималната ѝ височина – връх Малка Братия 1406 m.
В западната част на общината, на границата с община Златица (землището на с. Петрич), в коритото на река Тополница се намира най-ниската ѝ точка– 498 m н.в.
Води
редактиранеОсновна водна артерия на община Чавдар е река Тополница (ляв приток на Марица), която протича през нея в средната ѝ част, от изток на запад, на протежение от около 8 km, с част от горното си течение. Нейни основни притоци на територията на общината се реките: Кьойдере (ляв), Воздол (десен), Беререйска река (Чамдере, ляв) и Слоджадере (десен).
Население
редактиранеЕтнически състав (2011)
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 1272 | 100,00 |
Българи | 1172 | 92,14 |
Турци | – | - |
Цигани | 43 | 3,38 |
Други | – | - |
Не се самоопределят | – | - |
Неотговорили | 53 | 4,17 |
Движение на населението (1934 – 2021)
редактиранеОбщина Чавдар | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2021 | |
Население | 2138 | 2132 | 1852 | 1888 | 1858 | 1654 | 1569 | 1422 | 1272 | 1180 | |
Източници: Национален Статистически Институт, [1] |
Населени места
редактиранеЕдинственото населено място на нейната територия е село Чавдар. Населението на селото и общината според преброяване 2021 е 1180 жители.[2]
Административно-териториални промени
редактиране- Указ № 432/обн. 04.09.1899 г. – преименува с. Коланларе на с. Радославово;
- МЗ № 9159/обн. 5 януари 1946 г. – преименува с. Радославово на с. Чавдар;
- Указ 250/обн. 12.08.1991 г. – заличава община Средногорие и на нейната територия създава Община Антон, община Златица, община Мирково, община Пирдоп, Община Чавдар и община Челопеч;
Политика
редактиранеНагради за Община Чавдар
редактиране- Победител в категория „Паркове и градска среда“, раздел „малки общини“, в онлайн конкурса „Кмет на година, 2017“. Приз за кмета Пенчо Геров за опазване и разширяване на зелените системи и превръщането им в любимо място за отдих.
Транспорт
редактиранеОбщина Чавдар е единствената община в България, през която не преминават пътища от Републиканската пътна мрежа на България. Има само два общински пътя с дължина 5 km, които свързват село Чавдар с Републикански път I-6 (3 km) при 195,2 km и 2 km за село Челопеч.
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-35-37. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-49. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
Източници
редактиране- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.