Пирдоп (община)

(пренасочване от Община Пирдоп)

Община Пирдоп се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.

Пирдоп (община)
Map of Pirdop municipality (Sofia Province).png
      
Герб
Общи данни
ОбластСофийска област
Площ152.44 km²
Население8 215 души
Адм. центърПирдоп
Брой селища2
Сайтwww.pirdop.bg
Управление
КметАнгел Геров
(БСП, ВМРО-БНД)
Общ. съвет13 съветници
  • Пирдоп заслужава повече (5) (от 2015)
  • ГЕРБ (4) (от 2015)
  • РБ (2) (от 2015)
  • Екобъдеще (2) (от 2015)
Bulgaria Pirdop Municipality geographic map bg.svg

ГеографияРедактиране

Географско положение, граници, големинаРедактиране

Общината се намира в източната част на Софийска област. С площта си от 152,435 km2 е 16-а по големина сред 22-те общини на областта, което съставлява 2,15% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурсиРедактиране

РелефРедактиране

Релефът на общината е равнинен, средно и високо планински, като територията ѝ попада в пределите на Стара планина, Задбалканските котловини и Средна гора.

Северният район на община Пирдоп се заема от южните склонове на Златишко-Тетевенска планина (съставна планина на Средна Стара планина). В нея, на границата с община Тетевен се издига най-високата ѝ точка – безименен връх, висок 2029,1 m. Южно от планината се простират от най-ниските и равни части на Златишко-Пирдопската котловина, по южната периферия на която протича река Тополница и в нейното корито, на границата с община Златица се намира най-ниската точка на община Пирдоп – 690 m н.в.

Южната половина на общината се заема от северните склонове на Същинска Средна гора, като от билото на планината на север, между левите притоци на река Тополница се простират дълги и тесни ридове, които достигат до левия бряг на реката. Тук най-високата точка е връх Урсолица 1441,5 m, разположен на билото на планината, на границата с община Копривщица.

ВодиРедактиране

Основна водна артерия на община Пирдоп е река Тополница (ляв приток на Марица), която протича и през нея с част от горното си течение по южната периферия на Златишко-Пирдопската котловина. Нейни основни притоци са реките: Куфорща (ляв), Манина река (десен), Граматик (десен), Рорач (ляв) и Бобевица (ляв). По нейното течение на територията на община Пирдоп са изградени язовирите „Душанци“ и „Жеков вир“ и голямото хвостохранилище на рудник „Асарел-Медет“.

НаселениеРедактиране

Етнически състав (2011)Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 8293 100,00
Българи 7330 88,39
Турци 65 0,78
Цигани 254 3,06
Други 17 0,20
Не се самоопределят 18 0,22
Не отговорили 609 7,34

Възрастов съставРедактиране

Население по възрастови групи към септември 2021 година[2]
Общо 0 – 4 5 – 9 10 – 14 15 – 19 20 – 24 25 – 29 30 – 34 35 – 39 40 – 44 45 – 49 50 – 54 55 – 59 60 – 64 65 – 69 70 – 74 75 – 79 80 – 84 85+
7281 313 301 322 290 343 354 476 485 497 519 580 615 511 425 442 326 262 220

Движение на населението (1934 – 2021)Редактиране

Община Пирдоп
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 4579 4936 6776 9559 10801 1102 9579 9352 8293 7281
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени местаРедактиране

Общината има 2 населени места с общо население 7281 жители към 7 септември 2021 г.

Населено място Преброяване
(от септември 2021)[2]
По настоящ адрес
(ГРАО от 2015-03-15)[3]
Площ
(km²)
Гъстота
(д/km²)
Душанци 691 776 62,287 12.46
Пирдоп 6590 7439 90,148 82.52
Общо за общината: 7281 8215 152,44 53.89

Административно-териториални промениРедактиране

– заличава гр. Средногорие и възстановява кварталите му Златица и Пирдоп като отделни населени места – гр. Златица и гр. Пирдоп.

ТранспортРедактиране

През територията на общината, от запад на изток, на протежение от 6,4 km преминава участък от трасето на жп линията СофияКарловоБургас от Железопътната мрежа на България.

През общината преминава участък от 7 km от Републикански път I-6 (от km 204,5 до km 211,5) от Републиканската пътна мрежа на България.

Топографска картаРедактиране

БележкиРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране